Решение № 7973 от 29.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7812/2025
- Вид
- Решение № 7973
- Подписан
- 29.04.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 7973 гр. София, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110107812 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Национална Спортна База“ ЕАД, с която срещу М. Г. М. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.
2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 236, ал. 1 ЗЗД, за сумата 3533.80 евро /6 911.52 лева/, представляваща дължима по договор за наем наемна цена за периода м.04.2023 г. – 28.06.2024 г., за сумата 1101,02 евро /2153,40 лева/, представляваща консумативни разноски за ел.енергия за периода м.12.2022 г. – 28.06.2024 г.; за сумата 185.11 евро /362.04 лева/, представляваща консумативни разноски за ВиК услуги за периода м.01.2023 г. – 28.06.2024 г., за сумата 1495.62 евро /2 925.18 лева/, представляваща консумативни разноски за топлоенергия за периода от м.01.2023 г. до 28.06.2024 г., за сумата 55.22 евро /108 лева/, представляваща разходи за асансьор за периода м.01.2023 г. – 28.06.2024 г., както и за сумата 27.56 евро /53,90 лева/ такса смет, за периода от първо тримесечие на 2023 г. до първо тримесечие на 2024 г., с правно основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 1242.62 евро /2430,35 лева/, представляваща обезщетение за ползване на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ апартамент № 1201, находящ се на ет. 12, в НСК „Диана“ – Блок 1, с адрес гр. София, ул. „Н., за периода 29.06.2024 г. до 31.10.2024 г., за сумата от 126.19 евро /246,80 лева/, представляваща консумативни разноски за електрическа енергия за периода от 29.06.2024 г. до 31.10.2024 г., за сумата 27.66 евро /54.10 лева/ за ВиК услуги за периода от 29.06.2024 г. до 31.10.2024 г., за сумата от 161.16 евро /315.20 лева/ топлоенергия за периода от 29.06.2024 г. до 31.10.2024 г., за сумата 10.23 евро /20 лева/ за такса асансьор за периода 29.06.2024 г. – 31.10.2024 г., както и за такса битови отпадъци – 12.86 евро /25,16 лева/ за периода 29.06.2024 г. – 31.10.2024 г., с правно основание чл. 92 ЗЗД, за сумата 822.65 евро /1608.97 лева/ – неустойка за забава до прекратяване на договора за наем на 28.06.2024 г., както и за сумата 73.18 евро /143.12 лева/, представляваща обезщетение за забава върху сумите за обезщетение за ползване, 1 консумативни разноски и такса смет след прекратяване на договора за наем.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор № 21-1142 1/8/21.12.2021 г., съгласно който на ответника /в качеството на наемател/ е бил предоставен за временно и възмездно ползване собствен на ищеца недвижим имот апартамент № 1201, находящ се на ет. 12, в НСК „Диана“ – блок 1, с адрес гр. София, размер на 385 лева без ДДС, както и всички консумативни разноски, свързани с ползването на имота, включително и такса смет. В договора било уговорено, че всяка година месечната наемна цена се увеличава със средногодишния инфлационен индекс, определен от НСИ. За периода януари 2024 г. – октомври 2024 г., наемната цена е била индексирана със средногодишния инфлационен индекс, публикуван от НСИ. Тъй като този индекс се обявявал в началото на месец февруари, същият не бил калкулиран в наемната цена за месец януари, поради което се начислявал към наемната цена за месец февруари, която била по-висока от останалите наемни цени, като е посочено подробно за кой месец каква е била дължимата цена – за 01.2024 г. – 443,90 лева, за 02.2024 г. – 528,24 лева, за 03.2024 г. – 486,07 лева, за 04.2024 г. – 486,07 лева, за 05.2024 г. – 486,07 лева, за 06.2024 г. – 486,07 лева, за 07.2024 г. – 486,07 лева, за 08.2024 г. – 486,07 лева, за 09.2024 г. – 486,07 лева, за 10.2024 г. – 486,07 лева. В договора се съдържала и уговорка, че при забава на плащането на задълженията на наемателя, същият дължи обезщетение в размер на 10 % за периода на просрочие.
Договорът бил сключен за срок от две години – от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г.
Ответникът спрял да изпълнява задълженията си да заплаща наемната цена и консумативите, считано от месец април 2023 г. На 30.06.2023 г., ищецът изпратил покана до ответника за изплащане на непогасени вноски за наем, за консумативи и за такса смет към 29.06.2023 г., в размер на 5 468,70 лева, която била получена лично от ответника, но плащане не постъпило. На 24.06.2024 г., ответникът отново лично получил писмо, с което бил уведомен, че има задължения в размер на 12 950,10 лева по процесния договор, както и че същият е изтекъл към 31.12.2023 г. Тъй като ответникът продължил ползването на имота след тази дата, договорът се считал сключен за неопределен срок, но ответникът не изпълнявал произтичащите от договора задължения, поради което ищецът прекратил същия едностранно, считано от 28.06.2024 г. Ответникът продължил ползването на имота до 31.10.2024 г. С исковата молба претендира процесните суми, разпределени по пера, подробни описани с уточняващите исковата молба писмени изявления, последните подадени на 06.01.2026 г.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не се оспорва наличието на възникнало наемно правоотношение между страните по силата на договор № 21-1142-1/8/21.12.2021 г., като посочва, че имотът е бил в изключително лошо състояние и било невъзможно да се използва топлинна енергия поради негодността на твърде старите и неподменени към онзи момент отоплителни тела в обекта. Излага, че наемодателят не е изпълнил задължението си да предостави годен за обитаване обект. Сочи се, че в имота никога не е имало топла вода, парно, поради което ответникът преустановил ползването на имота, считано от м.април 2023 г. Допълва, че приложеният към исковата молба приемо-предавателен протокол не е бил подписан от ответника. В случай че съдът приеме, че ответникът е ползвал имота и след месец април 2023 г., се прави позоваване на чл. 8.1 от договора, съгласно който, в случай че наемателят не изпълни задължението си за заплащане на наемната цена, то считано от първо число на следващия месец, автоматично започва да тече едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем като за наемателя възниква задължение да освободи имота до края на съответния месец. Поддържа, че предвид твърденията на ищеца, че не е получавал плащания на наемната цена от месец април 2023 г., то по силата на 2 посочената разпоредба от договора, същият е бил прекратен автоматично, считано от месец юни 2023 г., което обстоятелство също водело до неоснователност на претенциите. Намира, че тъй като за периода 28.06.2024 г. 22.01.2025 г., договор между страните не е съществувал /както твърдял и ищецът/ то не са възникнали и договорни задължения за плащане от ответника. Допълва, че в приложен към исковата молба приемо-предавателен протокол от 31.10.2024 г., било видно, че ищецът се намира във фактическа власт на процесния обект. Изложените съображения касаят и претенцията за консумативни разноски. Дори и да се приеме, че ответникът е останал обвързан от процесния договор и след месец април 2023 г., то отново не се дължат суми за консумативни разноски, тъй като наемателят оспорва да е ползвал тези услуги.
Отделно се твърди, че по делото липсват доказателства такива разноски да са извършени от ищеца, нито доказателства, установяващи възникването им. Възразява се срещу приемането на приложен от ищеца „списък“ като доказателство по делото.
Дори и да се възприеме, че е възможно едностранно определяне на консумативите от страна на наемодателя /чл. 9.1 от договора/, това също не водело до извод, че сумите за евентуално използваните от ответника услуги, са точно тези, отразени в счетоводството на ищеца. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава с оглед липсата на възникнало главно вземане. Въвежда евентуално възражение за неравноправност на клаузата за неустойка, съответно недействителност на същата, евентуално се твърди прекомерност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото съдът е обявил следните обстоятелства: че между ищеца и ответника, на 01.10.2022 г. е бил сключен писмен договор № 21-1142-1/8/21.12.2021 г. на процесния недвижим имот.
По делото като доказателство е приет договор за наем № 21-1142-118/21.12.2021 г., сключен между „Национална спортна база“ ЕАД, в качеството на наемодател и М.
Г. М., в качеството му на наемател, по силата на който наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Н., НСК „Диана“, блок 1, ет. 12 – апартамент № 1201, с площ от 66.98 кв.м. Съгласно чл. 6 от договора, наемателят следвало да заплаща месечен наем в размер на 385 лева, като всяка година месечната наемна цена се увеличавала със средногодишния инфлационен индекс, определен от НСИ. Съгласно чл. 8 от договора, наемът следвало да се заплаща авансово до 25-то число на предходния месец. Съгласно чл. 8.1, в случай че наемателят не изпълни задължението си по чл. 8 от договора, считано от първо число на следващия месец автоматично започва да тече едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, като наемателят се задължава да освободи наетия имот до края на съответния месец. Съгласно чл. 8.2., таксата за битови отпадъци се заплаща на наемодателя годишно на четири равни вноски: първа вноска – до 30.03, втора вноска – до 30.06, трета вноска – до 30.09, четвърта вноска – до 30.11. Съгласно чл. 9 от договора, консумативните разноски се фактурират на база данните от съответните уреди за отчитане и се дължат до 25-то число на всеки месец за непосредствено предхождащите го отчетни периоди за съответния консуматив. Съгласно чл. 9.2, до 25-то число, наемателят следва да заплаща и такса „асансьор“ в размер на три лева. Съгласно чл. 10 от договора, при забава на което и да е от плащанията, наемателят дължи годишна лихва в размер на 10 % за периода на просрочие. Съгласно раздел V., договорът е със срок от две години – от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. В раздел VI. са посочени начините на прекратяване на договора – с изтичане на срока му, по взаимно съгласие, при забава на плащането на наема, консумативните разноски и такса смет, с повече от 3
14 дни, наемодателят има право да прекрати договора без предизвестие.
Представена по делото е изготвена от ищеца справка, именувана „списък към искова молба“, която в табличен вид съдържа информация за начислени от ищеца задължения на ответника по договора за наем за периода м.април 2023 г. до месец октомври 2024 г., в общ размер на 8855.80 лева, както и за обезщетение за забава в размер на 952.77 лева, за периода от 26.03.2023 г. до 22.01.2025 г.; за ел. енергия за периода м. декември 2022 г. до м. октомври 2024 г. – 3031.74 лева, обезщетение за забава за периода от 26.01.2023 г. до 22.01.2025 г. – 379.92 лева; за топлоенергия – 2314.83 лева за периода м.януари 2023 г. до м. октомври 2024 г. и обезщетение за забава за периода 26.02.2023 г. до 22.01.2025 г. в размер на 269.11 лева; за ВиК услуги – 651.58 лева за периода м. януари 2023 г. до м. октомври 2024 г. и обезщетение за забава в размер на 68.01 лева за периода 26.02.2023 г. до 22.01.2025 г.; за такса асансьор – 66 лева, дължима за периода м. януари 2023 г. до м. октомври 2024 г. и обезщетение за забава в размер на 6.95 лева, дължимо за периода 26.02.2023 г. – 22.01.2025 г.; за такса смет – 79.06 лева за периода първо тримесечие на 2023 г. – четвърто тримесечие на 2024 г., както и обезщетение за забава в размер на 8.13 лева, дължимо за периода 26.04.2023 г. – 22.01.2025 г.
Приложено е споразумение № 21-1142-1/24.01. с неясна година на съставяне, постигнато между страните по договора за наем, видно от което, наемателят приема, потвърждава безусловно и се задължава да заплати на наемодателя, дължими суми, представляващи неизплатени наеми и консумативи за предходен период - 2517.88 лева, която сума следва да бъде погасена на четири вноски за периода януари 2023 г. – април 2023 г.