Присъда № 8 от 08.04.2026, Окръжен съд - Габрово

МОТИВИ към Присъда № 8 от 08.04.2026 година по ВНОХД № 48 по описа за 2026 година на Окръжен съд – Габрово:

Производството по делото е образувано по жалба на подсъдимия И. А. В. от гр. Габрово, чрез неговия договорен защитник адв. Р. Д. от АК Габрово и жалба на частния обвинител и граждански ищец Н. И. Д., чрез неговия повереник адв. Р. Б. от АК Габрово, против Присъда № 51 от 27.11.2025 г. по НОХД № 858/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово.

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия И. А. В. р.******* в гр. ***, живущ в гр. *********, ***, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.06.2024 година в гр. Габрово, на ул. „***", до № ** се заканил на Н. И. Д. от гр. Габрово с убийство чрез думите „Сега ще те убия", насочвайки към него и произвеждайки изстрел с газов пистолет „Ekol Volga" с № EVL-920187 и това заканване е възбудило у Д. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 1 от НК го е осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода" с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия И. А. В. да заплати на Н. И. Д. от гр. Габрово обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Съдът е отхвърлил предявения иск от Н. И. Д. от гр. Габрово в останалата му част, до размера 8000 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил подсъдимия И. А. В. да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на сумата от 160 лева.

Съдът е осъдил подсъдимия И. А. В. да заплати на Н. И. Д. от гр. Габрово направените по делото разноски в размер на 800 лева.

Съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила веществените доказателства:

1. Неогнестрелно оръжие - газов пистолет бял на цвят и черна ръкохватка с надпис Ekol Volga, пълнител, 1 брой патрон бял на цвят, 2 броя патрони в жълт цвят да бъдат отнети в полза на Държавата.

1 брой картонена кутия, съдържаща тампони с натривки от ръцете на лицето И. А. В., да бъдат унищожени.

С въззивната жалба на подсъдимия И. А. В. от гр. Габрово, подадена чрез неговия договорен защитник адв. Р. Д. от АК Габрово, се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснован и незаконосъобразна, поради което следвало да бъде отменена.

Претендира се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подс. И.

1

В. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск.

В допълнение към въззивната жалба на подсъдимия И. А. В. от гр.

Габрово, подадена чрез неговия договорен защитник адв. Р. Д. от АК Габрово, се твърди, че присъдата се обжалва поради нарушение на материалния закон във връзка с неправилната оценка на доказателствения материал. В мотивите си първоинстанционният съд обсъдил едностранчиво събраните гласни доказателства и достигнал до неправилни правни изводи относно приетата фактическата обстановка и съответно съставомерността на деянието на подс.

В.. Основното оплакване е относно неправилната оценка на доказателствения материал. Първоинстанционният съд необосновано приел показанията на пострадалия за достоверни, а показанията на свид. В.а и обясненията на подс.

В. не кредитирал с доверие за конкретно извършените действия и изречените думи. Мотивирал се, че същите са нелогични, подкрепящи защитна теза и свързаността на лицата. В същото време ГРС приел показанията на свид. В.а и обясненията на подс. В. за достоверни относно поведението на пострадалия спрямо тях и отправените обидни реплики преди скандала да ескалира.

Мотивите на съда в тази насока били противоречиви относно тези обстоятелства и необосновано извеждали приетата от съда фактическа обстановка. Необосновано първоинстанционният съд приел обстоятелствата, сочени от пострадалия за отправената закана за убийство и насочването на пистолета към него, като не отчел, противоречивите му показания, които били изцяло изолирани и не кореспондирали с останалите гласни доказателства по делото. Конкретните противоречия в показанията му били следните: В отговор на зададен въпрос от прокурора заявил: "Преди да възпроизведе изстрела не е отправял заплахи срещу мен. Закрих си очите. Чух изстрела. Не съм видял в каква посока е бил насочен пистолета. Само чух изстрел." /стр. 5 от съд. протокол от 02.04.2025 г./. В последствие, на зададен от защитата въпрос отговорил: „Държеше го насочен срещу мен в челото" /стр. 6/; Имало противоречие в показанията на пострадалия Д., дадени в съдебно заседание, за действията на подс. В. след изстрела с показанията му по ДП, където изобщо не твърдял, че подсъдимия е тръгнал да излиза от двора си с изричане на закана, че ще го убие. В отговор на въпрос на повереника си заявявал: „След случката ходих в имота си един или два пъти и то със сина ми. Страхувам се." /съдебен протокол стр. 6/. В същия протокол, на стр. 16, свид. М.Д. /син на пострадалия/ заявявал, че заради конфликта е ходил в имота, заедно с баща си многократно 20-30 пъти. Налице било противоречие и в показанията на съжителката на пострадалия - свид. П., която в съдебно заседание развила версията, че след произведения изстрел подсъдимият е тръгнал да гони Д. и казал - „сега ще те доубия". Такива твърдения същата не заявила при разпита си в ДП. Видно било, че пострадалият Д. и свид. П. са се разбрали да заявят тези твърдения на по-късен етап, вероятно преди делото, почти година след случая. От анализа на всички събрани гласни доказателства можело да се направи безспорен извод, че действителната фактическа обстановка е именно 2 тази, описана от прекия свидетел очевидец на случилото се - свид. В. Същата изчерпателно и подробно посочила всички извършени действия и изречени думи. От доказателствата по делото нямало съмнение за наличие на стара вражда между пострадалия Д. и семейство В.и. Ставало въпрос за някаква форма на тежка фиксация и откровена омраза, която пострадалият изпитвал към семейство В.и. Той целенасочено търсил конфликта в конкретния случай, сам започнал разговора с В.и, при който имал агресивно поведение и се стигнало до скандал. За поведението му преди случая имало и данни в показанията на свид. Х. /стр. 10 от съдебен протокол от 02.04.2025 г./: „ Той, като идваше при нас - жените, постоянно ги плюеше, че сме ходили в кабинета на докторката да я гушим. И най- спокойният човек може да вбеси", „Това плюене срещу А. е от край време. Това е завист и злоба от страна на Н.", „Н. е сприхав. Той заради една политика се вълнува, все едно ще се бие с нас". От обективна страна, извършените действия и изречените думи от подсъдимия не били съставомерни по смисъла на чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Не се установявало подс. В. да е насочвал пистолет към пострадалия в нито един момент, от изваждането на пистолета до изстрела и след това. Подсъдимият не бил насочвал пистолета към него /персонално/ или изобщо в посоката, където се е намирал. Действията на подсъдимия - изваждането на пистолет и произвеждането на изстрел във въздуха, без конкретно да е насочен към свид.

Д., не съставлявали закана и не можело да възбудят основателен страх у него, поради липса на насоченост на действието към него. В този смисъл било Решение № 18/06.03.2015 г. по н.д. № 1821/2014 г. на ВКС 3-то наказателно отделение/. Изречените думи след произведения изстрел - „махай се, ще те набия" по никакъв начин не можело да се възприемат като закана за убийство и това да възбуди основателен страх. Това бил разговорен израз, често използван в общуването. Изречените думи трябвало да се разглеждат в контекста на цялата случка, а не изолирано, сами по себе си. Следвало да се отчете възникналото скарване между съседите и неправомерното поведение на пострадалия, който предизвикал целия скандал, имал някакви претенции за границата, но ги изразил по недопустим начин. Конкретната причина подсъдимият да стреля във въздуха била отправената обида към съпругата му.

Именно това предизвикало неговата реакция. Тук следвало да се направи разграничението между заканата с престъпление и скарването. При скандал заплашителните действия се предприемали спонтанно, а заканителните думи се използвали импулсивно и носели единствено емоция, гняв, но в действително не целели да предизвикат основателен страх от осъществяване на заканата. Носели чисто емоционален заряд и нищо повече. В конкретния случай било налице именно такава хипотеза при възникнала междусъседска кавга. Видно било, че действията на подсъдимия са чисто емоционална реакция, израз на гнева му от отправените обидни думи към съпругата му и нейната реакция. Дори да се приемело, че действията му могат да имат някакъв заплашителен смисъл, те не притежавали този интензитет и характер и били обективно негодни да възбудят основателен страх. От субективна 3 страна подсъдимият не целял да предизвика страх у пострадалия Д., нито с произведения изстрел, нито с казаните думи. Реакцията на подсъдимия била израз на гняв и яд, безсилие от изречената обида от пострадалия към жена му.

Той самият се почувствал унизен, и че трябва да реагира по някакъв начин да защити съпругата си и да накара пострадалия да се махне. От субективна страна деянието също не било съставомерно. Основният въпрос бил каква е целта на подсъдимия при изричане на инкриминираните изрази и действието по изваждане и възпроизвеждане на изстрел с газовия пистолет, дали е искал да застраши пострадалия, заплашвайки го с убийство, или да изрази недоволства от поведението му непосредствено преди това. Подсъдимият нямал намерение да заплаши пострадалия, а единствено приел действието си, като средство да го принуди да се махне и да си тръгне. Действие, да преустанови неправомерното му поведение спрямо съпругата му, да спре да я обижда и да си тръгне. Търсил звуковия ефекта от изстрела с ясното съзнание, че произвежда изстрел с халосен патрон и вероятно това ще принуди пострадалия да си тръгне. Нямал никакво желание и намерение да го нарани по някакъв начин. Нямал никакво намерение да се стига до някакъв физически контакт с него. Точно това се е случило, тъй като пострадалият си тръгнал след произведения изстрел. За съставомерността на деянието нямало значение личното възприятие на пострадалия, дали действително се е почувствал застрашен, а обективната оценка дали извършеното действие и изречените думи представляват действителна закана с престъпление против неговата личност и живот и дали тази закана може да възбуди основателен страх за осъществяването й. Елемент от състава на престъплението била единствено обективната годност на заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена. Нямало значение дали пострадалият се е уплашил или не. Субективното възприятие можело да бъде най-различно, но то нямало отношение към съставомерността на деянието. В този смисъл били Решение № 419/12.01.2015 г. по н.д. № 1314/2014 год. на ВСК, 3-то н.о. и Решение № 175/11.11.2019 г. по н.д. № 774/2019 г. на ВКС, 3-то н.о./. Ако се разгледала реакцията на пострадалия, следвало да се отбележи, че след изстрела той казал: „Ти с газов пистолет ли ще ме плашиш“, което означавало, че не е възприел действието, като заплаха, а след разговора със свид. Христова се върнал пак на мястото пред имота на подс. В., дори си стиснали ръцете и провели кратък разговор. Не било логично пострадалият да се върне и да разговаря с подсъдимия, ако действително се е почувствал застрашен и уплашен за живота и здравето си от действията на В.. Не се обадил незабавно на полицията и не търсил помощ. Всичко това показвало субективното възприятие на пострадалия към случилото се и не можело да се приеме, че е изпитал основателен страх за живота си.

По отношение на предявения граждански иск, същият бил изцяло неоснователен и недоказан. Приложеният документ - медицински преглед не доказвал посочената диагноза, че е пряко свързана със случая. Медицинският документ бил издаден основно на декларираните оплаквания, нямало данни за 4 проведени тестове и изследвания, които да отразят обективното състояние, а прегледа бил извършен след повече от четири месеца от случая. По делото не били представени и доказателства за придобито заболяване - диабет. Станало ясно, че свид. П. е поставила тази диагноза на съжителя си. Резултатът от представеното еднократно лабораторно изследване също по никакъв начин не доказвал наличието на заболяване - диабет.