Определение № 976 от 03.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 976 гр. Благоевград, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Вера Коева

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500817 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1 и следващите от ГПК, като е образувано по повод подадена частна жалба с вх.№ 5406/08.06.2026 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрк.С.Д., срещу Разпореждане № 1469 от 02.06.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 540/2026 г. по описа на РС – Петрич, с което е отхвърлено заявление вх. № 4716/21.05.2026 година, подадено от "АСВ" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. И. Н..

В депозираната жалба въззивникът оспорва съдебния акт на РС-Петрич като неправилен и незаконосъобразен. Поддържа се, че задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. Според въззивника, във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което РС няма законово право да тълкува тази норма разширително. Сочи се, че промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на 1 вземането по заема /кредитора-заемодател/, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. С оглед на това се заявява, че нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея, не представлява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Развиват се съображения, че липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. В тази насока въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, без да предвижда задължение за представяне на такова уведомление да длъжника. Отбелязва се, че въпросното уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане. Според въззивника, изследването на въпроса дали длъжникът е уведомен за цесията, не е предмет на заповедното производство, а би имал значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията. Прави се извод, основан на чл.411, ал.2 ГПК, че съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Изразява се становище, че в случая не следва да си изисква договора за цесия, тъй като касае нов договор, сключен с трето лице - цесионер, а не с потребител.

С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1469 от 02.06.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 540/2026 г. по описа на РС – Петрич и да върне делото на РС-Петрич за издаване на заповед за изпълнение.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частна жалба, по която е образувано настоящето производство е 2 допустима, като подадена от легитимирано да обжалва л и ц е и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството е образувано въз основа на заявление с вх. № 4716/21.05.2026 година, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник юриск. И. Н. Н., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК срещу Д. И. Н..

Заявлението е оставено без движение, предвид че заявителят претендира да е кредитор на длъжника на основание договор за цесия, който не е представен към заявлението, както и липса на доказателства за платена държавна такса за образуване на делото /разпореждане № 1338/21.05.2026 година/. В срока за отстраняване на нередовности заявителя депозирал две идентични молби съответно с вх. № 4809 и 4813, двете от 26.05.2026 година, към които прилага вносни бележки за платена държавна такса в размер на 10,86 евро. Депозирал е и молба с вх. № 4973/27.05.2026 г., в която релевира подробни правни аргументи, но не представил процесния договор за цесия, ведно с приложения към него, както и уведомление до длъжника за извършената цесия.

Районният съд, след като се е запознал с депозираната от заявителя молба е намерил, че със същата не са отстранени дадените от съда указания и с атакуваното разпореждане е отхвърлил като неоснователно заявлението, подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист.

Така постановеното разпореждане, настоящият състав намира за правилно, по следните съображения: Според чл.411, ал.2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т.1-5 на чл.411, ал.2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС, не променя дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл.410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл.129, ал.3 от ГПК, разписващ като последица от 3 неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна С оглед съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК изрично препращане към чл.127, ал.1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК). До отхвърляне на заявлението се стига и при наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това. С оглед на това задължение на заповедния съд и съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за заем, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка и дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала.

Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи.

Съгласно чл.27, ал.1 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, а съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно. След като заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира вземане на друг кредитор - съгласно неговите твърдения в заявлението и представения договор за паричен заем, той следва да представи договора за цесия, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане. А от тук и страна по гражданското правоотношение. Непредставянето им ги определя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.

В случая липсва процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени 4 права. Тяхната липса е пречка заповедното производство да се развие по законосъобразен начин. Същите водят до отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение. Отделно от това, доводите в частната жалба, че не е необходимо представянето на договор за цесия са неоснователни и поради факта, че въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомително писмо. Когато се касае до частно правоприемство, каквато е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1469 от 02.06.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 540/2026 г. по описа на РС – Петрич.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6