Решение № 71 от 04.03.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. К., 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20215510103093 по описа за 2021 година

Гражданско дело № 3093/2021 по описа на РС-К. е образувано по предявен иск от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.*********, ул.********“ № 4-6, с ЕИК *****, представлявано от РИМ - Т. с ЕГН **********, в качеството си на управител, чрез пълномощника адв.Н.К. - АК СЗ, преупълномощена от „ИДАД“ с адрес за призоваване: гр.СЗ. бул.„********. против Г.Х.В.., ЕГН **********, с адрес: общ.ПБ, с.ГС ул.“****** с правно основание чл. 422, с цена на иска 3810,83 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че на 12.05.2009г. в гр.К. бил сключен Договор за потребителем кредит № ***** от 12.05.2009г. между „***** ****** „АД (с настоящо наименование „Българска пощенска банка“ АД), с ЕИК ***** в качеството на Кредитор и Г.Х.В.., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател, по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 8570лв. за текущи нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя. Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.3 ал.1 било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката от срока на издължаване на кредита годишна лихва в размер на сбора на Базов лихвен процент (БЛП) плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор Референтен лихвен процент БЛП на „***** ******“АД за необезпечени кредити бил в размер на 12,750 процента. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по договора. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 16.88% процента. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 12-то число на месеца, като крайният срок на погасяване на кредита бил до 12.04.2018г. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне в 1 уговорения срок, била в размера, посочен в погасителния план, като ответникът се задължил да погася задължението си общо на 107 анюитетни вноски- първите дванадесет в размер на 130,81, а останалите в размер на 153,69лв. Вземането на Кредитора станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 12.04.2018г.

След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията непогасената главница била в размер на 8448,88лв. и дължимите лихви.

Сочи, че междувременно, на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „***** БЪЛГАРИЯ“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „***** ******“ АД), с ЕИК ***** и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *****, по силата на който задължението на Г.Х.В... ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит №***** от 12.05.2009г.. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия и за предсрочна изискуемост, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни. Цесионерът - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и „*********“ били упълномощени от - Цедента „***** БЪЛГАРИЯ“ АД да извършват уведомяване от името и за сметка на Цедента.

Уведомлението за цесия било изпратено на постоянния му адрес, който съвпадал с този, посочен в Договора за кредит, като писмото се върнало с отбелязване „непотърсена“. Уведомлението се считало получено съгласно чл.

19 от договора. Моли съда на основание чл.235 ал.З ГПК да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен втори път и с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението изходящо от „***** БЪЛГАРИЯ“АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания.

Сочи, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд К. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.09.2021г. Било образувано частно граждански дело № ****/2021 г. по описа на Районен съд К.. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение.

Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било осъществено.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г.Х.В.., ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД -гр.С. сумата в размер на 3810.83лв., от конито: главница- 3000,00 лева - частично от общо дължимата главница - 8448,88лв. и лихва за забава- 810.83лв. /за претендираната главница/ за периода от 30.04.2018г. до дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ***** от 12.05.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-26.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

2

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

Посочва банкова сметка. Претнедира за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от упълномощения процесуален представтиел на ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Счита, че предявените искови претенции са напълно неоснователни по основание и по размер.

Същите били погасени по давност и в този смисъл правил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на ответника.

Вземанията по договора му за кредит с банката - цедент, били уговорени между страните да бъдат платими периодично на равни интервали от време, като изискуемостта на всяко неплатено вземане по договора за кредит настъпвала с настъпването на падежа на съответната месечна вноска, съгласно погасителния план по договора за банков кредит и при неплащането и на падежа е започвала да тече съответния давностен срок за тяхното съдебно претендиране и принудително изпълнение.

Съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД давностният срок за периодичните вземания е 3-годишен, считано от настъпване на изикуемостта на всяко вземане, и в този смисъл, същият е изтекъл по отношение на всички везмания, възникнали в полза на цедента и прехвърлени и на цесионера — настоящия ищец, още преди вземанията да бъдат цедирани. А цесионерът придобивал материалното право предмет на договора за цесия, такова каквото същото било към момента на цедирането му. Също така договорът за цесия не прекъсва и не спира давността по отношение на вземанията.

На следващо място, ответникът е заплатил няколко от първоначалните месечни вноски за погасяване на кредита, след което същият е преустановил плащанията на следващите месечни вноски. Посоченото обстоятелство не било спорно между страните по настоящото дело, доколкото се твърди и от самия ищец. Съгласно чл.15 от Договора му за кредит с банката - цедент, с неплащането на която и да е месечна вноска, всички суми по банковия кредит ставали предсрочно и веднага изискуеми. Като се има предвид последното, изискуемостта на всички дължими парични суми по целия кредит станала предсрочно изискуема още през 2009г., като давностният срок за предприемане на съдебно претендиране и/или принудителното изпълнение на цялото вземане започнал да тече още тогава и е изтекъл преди 2021г, та дори и преди 2016г, когато вземанията по договора за кредит били цедирани.

Сочи, че дори да се приемела тезата на ищеца, че вземането на кредитора банка е станало изискуемо с изтичане на крайния срок по договора за банков кредит - 12.04.2018г., то до датата на образуване на настоящото гражданско дело, а така също и до датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК от ищеца в съда- 26.05.21г., 3-годишният давностен срок също бил изтекъл.

Предвид изложеното счита, че всички претендирани с настоящото искова молба вземания са погасени по давност, и като такива моли съда да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претнедира за разноски по делото, посочва банкова сметка.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за 3 установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело № ****/2021 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 340/28.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение за сумите: 3000 лв. (три хиляди лева и 00 ст.) главница, 810.83 лв. лихва за забава от 30.04.2018г. до 26.05.2021г., по Договор за потребителски кредит №***** от 12.05.2009г. и законна лихва върху главницата от 26.05.2021г. до изплащане на вземането, както и 76.22 лв. разноски за държавна такса.

Видно от бордеро № 5247076/12.05.2009г., приложено по делото на стр. 14, усвояване на кредит 4104878 от дата 12.05.2009г. ответникът е усвоил кредит в размер на 8570,00 лева по разплащателна сметка *****.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** от 12.05.2009 г.,сключен между "***** ****** "АД като кредитор и Г.Х.В.. като кредитополучател.

Съгласно договора кредитора отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 8570,00 лева. Кредитополучателя се задължава да погаси задължението си за срок 107 месеца с падеж - 12.04.2018 г. Кредитодателя предоставя на кредитополучателя кредит при следните условия: разрешен кредит – 8570,00 лева, срок 107 месеца, лихва за първата година – 12 %, базов лихвен процент – 12. 750 %, надбавка – 4. 250 пункта.

Съгласно представения по делото погасителен план общата сума, която се задължава да върне кредитополучателя в уговорения срок е в размер на 16 170,66 лева. Кредитополучателят се задължава да върне кредита на 107 вноски, съгласно погасителния план. Всяка вноска включва в себе си два компонента – част от главницата плюс лихва.

Представен е и договор за възлагане на вземания /цесия/ от 2016 г. сключен между "***** БЪЛГАРИЯ " АД и "ЕОС МАТРИКС " ЕООД. Съгласно договора, кредиторът "***** БЪЛГАРИЯ " АД - като прехвърлител, прехвърля на "ЕОС МАТРИКС " ЕООД – като приобретател свои вземания по опис, приложение към цитирания договор. В приложението е описан процесния договор за потребителски кредити със следните реквизити: номер на договора № *****, вид на отпуснатия кредит –потребителски, дата но договора - 12.05.2009 г., титуляр по дълга - Г.Х.В.. и размер на дълга към 31.12.2015 г. – 9692,47 лева.

Съгласно т.5.1.1. от Договора за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ са упълномощени от цедента „***** България“ АД да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Уведомлението е изпратено на адреса на длъжника посочен в договора за потребителски кредит. Писмото е върнато в цялост с отбелязване на известието за доставяне „Преместен“.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. Посочено е, че съгласно бордеро 5247076/12.05.2009г. приложено по делото на стр. 15, усвояване на кредит 4104878 от дата 12.05.2009г. е усвоил кредит в размер на 8570,00лева по разплащателна сметка *****. От предоставено движение по разплащателна сметка ***** е видно, че има направени три вноски, както следва: на дата 24.09.2009 година, в размер на 270,00 лева; на дата 16.12.2009 година, в размер на 100,00 лева и на дата 31.03.2010 година, в размер на 100,00 лева. Посочено е, че просрочени лихви по редовни главници към дата 12.06.2009г. са в размер на 35,50 лева.