Решение № 5037 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5037 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110155695 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищцата Х. Б. В. е предявила осъдителен иск против „...“ ЕООД за осъждане ответника да заплати на ищцата за сумата от 1638,34 лв., поучена от ответника на отпаднало основание, поради предсрочното прекратяване за периода от 9.12.2019 г. до 6.08.2020 г. на услугите на предплатена карта на стойност 2 479 лева за ползване на басейн, сауна, парва баня, джакузи и фитнес /и безплатен паркинг/ в Este Fitness & Spa, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до изплащане на вземането, както и разноските по делото.

Ищцата твърди, че между страните имало сключен договор за ползване на ползване на басейн, сауна, парва баня, джакузи и фитнес /и безплатен паркинг/ в ... от 7.08.2019 г., като на същата дата тя заплатила дължимата сума от 2479 лв. изцяло и получила карта за достъп до спа центъра. Картата била със срок на валидност 12 месеца, но считано от 9.12.2019 г. достъпът до услугите на спа центъра бил преустановен едностранно от ответника.

Причина за това било, че ищцата оставила собствения си лек автомобил на паркинга на спа центъра и заминала за чужбина. След връщането й в страната й бил отказан достъп до автомобила, като ответникът претендирал заплащане на сумата от 1328,40 лв. за ползване на паркинга, като впоследствие били направени предложения за заплащане от страна на ищцата на суми в по-нисък размер. Ищцата счита, че не дължи заплащане на тази сума, тъй като според условията за ползване на услугите на спа центъра, паркингът бил безплатен за клиентите му. Доколкото ответникът прекратил едностранно договора, 1 ищцата счита, че следва да й бъде върната процесната сума, представляваща стойността на картата, считано от датата на едностранното прекратяване от ответника до изтичане на абонамента.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Излага становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищцата оставила личния си автомобил на паркинга на спа центъра от 28.10.2020 г. до 8.12.2020 г. и заминала за чужбина. В съответствие с общите условия за ползване на услугите на спа центъра ответникът начислил възнаграждение за ползване на паркинга – твърди се, че ищцата била запозната с общите условия, съгласно които клиентите на спа центъра, които имат абонаментни карти, могат да ползват безплатен паркинг до 6 часа в подземния гараж на сградата в рамките на посещението в спа центъра.

Ответникът твърди, че предвид нарушаването от страна на ищцата на условията за ползване на спа центъра, тя била уведомена, че картата й за достъп до услугите на комплекса е прекратена, като й било съобщено, че след заплащане на претендираната от ответника сума за ползване на паркинга в продължителен период от време, сумата, надвишаваща стойността на картата за 4 месеца, ще бъде незабавно върната. В тази връзка се твърди, че подлежащата на връщане сума е разликата над 1120 лв. (стойността на четиримесечната карта) и 2479 лв. (платената от ищцата едногодишна карта).

Твърди се, че ответникът предложил или да бъде приспадната дължимата от ищцата сума от надвнесената сума или същата първо да заплати на спа центъра сумата за ползването на паркинга за 41 дни, а след това да й бъде преведена надвнесената сума. Прави се възражение за прихващане на сума в размер от 1638,34 лв., представляваща част от размера на дължимата такса в общ размер от 1968 лв. от ищцата за ползване на услугата паркинг на собствения й лек автомобил за период от 41 дни от 28.10.2019 г. до 9.12.2019 г., която била изчислена съобразно общите условия за ползване на спа центъра. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

По този иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е предала сумата от 2479 лева на валидно правно основание – договор с ответника за ползване на услугите на СПА център, което е отпаднало, поради едностранно прекратяване на договора от ответника.

Предвид направените от ответника възражения, в негова доказателствена тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че има вземане срещу ищцата в размер от 1968 лв. за ползване от ищцата на услугата паркинг на автомобил за периода от 28.10.2020 г. до 9.12.2020 г. – по повод направеното възражение за прихващане.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е имало сключен договор от 7.08.2020 г. за 2 ползване на услугите на СПА център „...” от страна на ищцата, в изпълнение на който ищцата платила на ответника сумата от 2479 лева; че ответникът е прекратил едностранно сключения с ищцата договор на 8.12.2020 г.; че ищцата паркирала собствения си лек автомобил на паркинга на ответника за периода 28.10.2020 г. до 9.12.2020 г.

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че по силата на сключения между страните договор от 7.08.2020 г. ищцата е имала правото да използва предлаганите от СПА център „...” услуги за срок от 12 месеца срещу заплащане на сумата от 2479 лв., която услуга е описана като „абонаментна карта 12 месеца“ в представената по делото разпечатка от интернет страницата на ответника, на която са публикувани описания на предлаганите услуги (л. 39 от делото). Като информация за предлаганата услуга е посочено следното: „басейн, сауна, п. баня, фитнес (2 последователни месеца замразяване на картата, безплатен паркинг)“.

По делото не е спорно, че ищцата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно към процесния договор за предоставяне на услуги е приложим Закона за защита на потребителите.

Доколкото по делото не е спорно, че ответникът е направил изявление за прекратяване на договора предсрочно, като е преустановил достъпа на ищцата до предоставяните услуги, ищцата може да претендира вреди от договорно неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД) ако твърди, че договорът не е надлежно прекратен или, позовавайки се на прекратяването, както в настоящия случай, да претендира възстановяване на заплатената от нея сума, която се явява дадена на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) – за услуги, които е предплатила, но не е ползвала, поради предсрочно прекратяване на договора от страна на ответника.

Ответникът дължи възстановяване на заплатената от ищцата сума за периода, считано от датата, на която е преустановил изпълнението на задълженията си по договора, поради неговото прекратяване – 9.12.2019 г. до изтичане на срока му – 6.08.2020 г. Всъщност по този въпрос спор между страните няма – видно както от електронната им кореспонденция, представена по делото, както и от становището на ответника, изразено в писмения отговор на исковата молба, същият оспорва единствено начина, по който следва да се формира сумата за възстановяване, като се поддържа и направеното възражение за прихващане.

Между страните е спорно дали ответникът дължи на ищцата възстановяване на посочената сума пропорционално на стойността на предплатения пакет услуги за периода от датата на едностранното прекратяване на абонамента до изтичане на срока на договора, каквото е становището на ищцата. Ответникът от друга страна счита, че абонаментната карта на ищцата се е „трансформирала“ в такава за четири месеца, която според тарифите на дружеството е на стойност 1120 лв.

Тезата на ответника не може да бъде споделена. При сключване на договора същият има установено между страните съдържание и едностранната му промяна в случая е невъзможна, предвид забраната по чл.

143, ал. 2, т. 11 и 12 ЗЗП. По делото се установява, че дружеството предлага договори с предмет предоставяне на абонамент за услугите на СПА центъра с 3 различна продължителност – 1 месец, 4 месеца, 8 месеца, 12 месеца.

Разликата между тези абонаменти обаче не е единствено в тяхната продължителност и цената им – видно от кратката информация за всеки от тях (л. 39 от делото), към някои от абонаментите се предлагат и допълнителни услуги („безплатен паркинг“) и опции за замразяване на картата за определен период от време – при едногодишен абонамент за срок до два месеца. При това положение не може да се възприеме, че абонамента за една година, заплатен от ищцата, се е „трансформирал“ в абонамент за четири месеца, единствено поради едностранното прекратяване на договора от страна на ответника.

Ето защо на ищцата се дължи възстановяване на заплатената от нея сума, като същата претендира такова само за периода, за който не е могла да ползва услугите, поради едностранното прекратяване на договора от ответника – от 9.12.2019 г. до 6.08.2020 г. Цената на целия абонамент за една година е 2479 лева, като за периода от 7.08.2019 г. до 6.08.2020 г. това са 366 дни, а за периода от 9.12.2019 г. до 6.08.2020 г. са 242 дни. Средната цена на ден за такъв вид абонамент е 6,77 лв. Следователно подлежащата на възстановяване сума за 242 дни е 1638,34 лева, колкото се и претендират от ищцата. Следователно искът е основателен за пълния предявен размер.

По направеното от ответника възражение за прихващане:

Ответникът признава основателността на претенцията на ищцата, макар и в по-малък от претендирания размер, като обаче прави изявление за прихващане със свое насрещно вземане, което твърди да има срещу ищцата.

Позовава се на вземане, възникнало поради ползване от страна на ищцата на паркинга към СПА центъра за периода от 28.10.2019 г. до 9.12.2019 г. Че ищцата е оставила личния си лек автомобил на паркинга на СПА центъра за този период е безспорно по делото.

Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД. Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо.

Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо.

Достатъчно е да е изпълняемо.

В тежест на ответника е да установи по основание и размер активното вземане, с което желае да извърши прихващане, което му е указано и с доклада на съда по чл. 146, ал. 1 ГПК.

Както беше отбелязано по-горе, услугата, за която ищцата е заплатила сумата от 2479 лева, е описана като „абонаментна карта 12 месеца“ в представената по делото разпечатка от интернет страницата на ответника, на която са публикувани описания на предлаганите услуги (л. 39 от делото).

Като информация за предлаганата услуга е посочено следното: „басейн, сауна, п. баня, фитнес (2 последователни месеца замразяване на картата, безплатен паркинг)“.

По делото е представена и разпечатка от интернет страницата на ответника, съдържаща „Общи правила за ползване на СПА Център ...”, като в секция „Ограничения и забрани“ е публикуван текст, съгласно който „Към абонаментните карти може да се ползва безплатен паркинг до 6 часа в подземния гараж на сградата в рамките на посещението в .... При по-дълъг 4 престой се заплаща по 2 лв. за всеки започнат час.“ Според този текст потребителите следвало да представят талона за паркинг на рецепцията на ... при напускане на комплекса.

По делото са разпитани свидетелите ... и ... и .... Последната сочи, че е управител на дружеството ответник, но след служебна справка в публично достъпния Търговски регистър се установява, че управител на дружеството е ... В. ..., като ... в нито един момент не е била вписана като управител. При разпит на управителя на дружеството е приложима нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 176 ГПК (по този въпрос вж. решение № 161 от 1.07.2016 г. по гр. д. № 6232/2015 г. на ВКС, III г.о.), но в случая това качество по отношение на свидетелката .... не се установява.