Решение № 14846 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14846 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110104696 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

31.07.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.... при секретаря ....., като разгледа докладваното от съдия .... гр. дело № 4696/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ........... срещу ....., като се твърди, че на 05.05.2023 г., около 07:47 ч. било настъпило ПТП на кръговото движение на „Софийски околовръстен път“, с пресечката от бул. „Черни връх“, между лек автомобил „....“, рег. № ....., управляван от Ц. К., която виновно и противоправно била нарушила правилата за движение по пътищата и бил настъпил удар с лек автомобил „.....“, рег. № ....., собственост на ....., управляван от лизингополучателя А. Д. Й.. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол. Излага съображения, че за лек автомобил „.....“, рег. № ..... е била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № .. с период на застрахователно покритие от 14.05.2022 г. до 13.05.2023 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача е била покрит застрахователен риск при ответника, като във връзка с това била образувана застрахователна преписка (именувана 1

„щета“) № ....., като на сервиза извършил възстановителните дейности била изплатена сума от 8554,30 лева, като съобразно обичайните разходи била издадена фактура за сума от 8549,30 лева. Поддържа, че е заплатил дължимата сума на ответника, поради което с плащането е встъпил в правата на кредитора срещу делинквента и неговия застраховател.

Инвокира доводи, че е поканил ответника да му заплати дължимите суми, но последният бил отказал, поради което бил изпаднал в забава, като дължал и сумата от 1760,83 лева – мораторна лихва за периода от 26.07.2023 г. до 26.01.2025 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните по делото суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че механизма на ПТП-то бил различен от посочения в исковата молба, като същият не можело да се установи и от представените по делото доказателства.

Поддържа, че също така не се установявало наличието на виновно и противоправно поведение. Навежда доводи по отношение съдържанието на двустранния констативен протокол, както и на отразеното в него. Излагат съображения, че стойността на вредите била в завишен размер, като последният значително превишавал размера на действителните вреди. Твърди, че не се установява наличието на причинно-следствена връзка. Развива съображения, че водача на лек автомобил „.....“ не е било лицето А. Й., а друго лице, което обосновава с това, че в протокола била посочена само фамилията на водача. Поддържа наличието на съпричиняване и независимо съизвършителство, като сочи, че водачът на лек автомобил „.....“ е имал възможност да избегне настъпването на ПТП-то. Инвокира доводи, че поради неоснователност на претенцията за главницата, следвало да се отхвърли и претенцията за мораторна лихва, тъй като последната била акцесорна. Твърди, че Ц. К. не е собственик на лек автомобил „....“, рег. № ....., тъй като в застрахователната полица било посочено съвсем друго лице като застрахован. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Професионална отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Професионална отговорност“.

Представена е Застрахователна полица № ..... с период на застрахователно покритие 2 от 14.05.2022 г. до 13.05.2023 г., сключена между ... от една страна – в качеството на застраховател и ..... от друга страна – в качеството на застраховащ и застрахован по отношение на лек автомобил „.....“, рег. № ....., чийто лизингополучател е А. Д. Й..

Застрахователната полица е форма за действителност на застрахователния договор, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

На следващо място, съдът намира, че приложение трябва да намери и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността й.

Следователно, страната (в това число и отвентика-трето лице) не може да се позовава на недействителност по договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна и този отговор е относим и към абсолютните търговски сделки, в частност – застрахователните такива (чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ) – в този смисъл Решение № 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135 / 2015 г., II т.о., ТК;

Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК; Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК. В случая няма спор, че застрахователното обезщетение е заплатено от страна на ищеца в полза на застрахованото трето лице, поради което и съдът намира, че безспорно е установено наличието на застрахователно правоотношение.

Представено е Платежно нареждане от 07.06.2023 г., реф. № ....., с което ... е заплатило на .... сумата от 47987,13 лева, като е посочено основание „опис № .....“.

При извършването на паричен превод основният документ е платежното нареждане, което по правната си същност представлява нареждане до банката от платеца да се извърши определено правно действие – задължаване на сметката на платеца и тази на получателя на банкови превод (когато се касае за сметка в една и съща банка, какъвто е процесният случай). Макар и често под платежното нареждане между платеца и банката да са налице конкретни каузални правоотношения, банката не се интересува от основанието за превеждане, респ. от лицето по отношение на което се извършва банковия превод. В този смисъл удостоверението за заверяване на банкова сметка, в което е вписано основанието за плащане е официален свидетелстващ документ, издаден от частно-правен субект, който има обвързваща материална доказателствена сила за фактите, за които законът е създал удостоверителна компетентност на издателя (извън посоченото основание за плащане от платеца). Това удостоверяване има официален характер за действията извършени от и пред банката, но документът не е обвързващ относно верността на частно-правното изявление на третото лице (в частта относно посоченото основание за плащане удостоверяването обвързва съда единствено с факта, че такова основание е посочил платецът, но не и че то е действителното). С особено практическо значение е удостоверяването относно заверяване на сметката на получателя. Тъй като в тази част документът удостоверява извършено от банката (издателя на документа) действие, то има характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. В този смисъл изчерпателно е аргументирано Определение № 169/19.02.2014 г. по ч. т. д. № 4520/2013 г., ТК, І т.о. на ВКС. В случая, съдът цени липсата на надлежно оспорване на плащането предвид останалите доказателства по делото.

Между страните не се спори, а и от представена справка от Информационния регистър на Гаранционен фонд (л. 32 в кориците на делото) се изяснява, че към момента на процесното ПТП, гражданската отговорност на водача (автомобилист) на лек автомобил „....“, рег. № ..... е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3

1/2014 г., ОСТК, „…справка в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент от фактическия състав на сключване и прекратяване на застрахователните договори, доколкото същата дори да притежава, по арг. от чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.), доказателствена сила на официален документ, съдържа информация за вече настъпил, а не предстоящ факт.“. Тоест, справката от информационната система на Гаранционен фонд пълно и главно доказва наличието на застрахователно правоотшение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в случая съдът отчита, че нито е вписано прекратяване на застрахователния договор, нито се спори, че е била налице валидно застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Приложен е Двустранен констативен протокол от 05.05.2023 г., като се посочено, че механизма на ПТП-то е следния на 05.05.2023 г., около 07:47 ч., лек автомобил „....“, рег. № .... се движи по Околовръстен път с посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „България“ и при навлизането в кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“, водачът преминава от дясна в лява пътна лента, като не пропуска и настъпва ПТП с попътно движещия се отляво, лек автомобил „.....“, рег. № ......

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая между страните е налице спор по отношение на механизма на ПТП-то и отразеното в двустранния констативен протокол.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. А. Й..

От казаното от св. Й. се установява, че тя била управлявала лекия си автомобил, като между 07,00 – 07,30 ч. сутринта се движела по Околовръстен път от Камбаните посока Драгалевци. Свидетелства, че чакала в лява лента, за да се включи в кръговото на Драгалевци. Докато чакала не била забелязала другата кола, която и потегляйки, за да се включела в кръговото и настъпил удар. Изяснява, че другият водач била тръгнала след нея, но нямало силен удар или нещо, а просто колите се приплъзнали. Уточнява, че другият водач е започнала да плаче и била разстроена. Свидетелства, че били написали двустранен протокол за инцидента. Сочи, че ударът настъпил след стоп линията, когато свидетелят тръгнала да се включва в движението. Ударът бил настъпил почти моментално.