Определение № 25217 от 18.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25217 гр. София, 18.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221110129230 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 18.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 29230/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 155858/02.06.2023 г. от особения представител на ответника Т. Н. – адв. А. К. за изменение на Решение от 27.03.2023 г., постановено по гр. д.

№ 29230/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че било издадено РКО за сумата от 200,00 лева, като с оглед НМРАВ бил дължим размер от 400,00 лева. Поддържа, че с съдът се бил произнесъл с разпореждане от 11.11.2022 г., с което било определено възнаграждението, като към този момент НМРАВ бил влязъл в сила.

Навежда доводи, че в решението не било коментирано възнаграждението на особения представител, поради което следвало се приложи чл. 77 ГПК. Иска ищецът е да бъде задължен да представи доказателства за довнесено възнаграждение за особен представител.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на искането за изменение на решението в частта за разноските, като бланкетно се поддържа, че молбата следва да бъде оставен без уважение. Иска молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Според нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., 1

ОСГТК е възприето, че: „Процесуалното представителство може да произтича от закона - в случаите на изрично уредено законно представителство, но негов източник обичайно е договорът между представител и представляван, тъй като предоставения обем на представителна власт винаги се свързва с доверието, съществуващо между страните, независимо дали се касае за договор за упълномощаване или за специфичния договор за адвокатска услуга, при която упълномощаването се извежда от адвокатското пълномощно, а не от договора. Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК), ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК) е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК.

Следователно възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски“.

Тоест, възнаграждението на особения представител се определя от съда с акта за неговото назначаване – в случая Определение от 30.11.2022 г. (л. 61 в кориците на делото), поради което и съдът счита, че именно изменение в този акт е следвало да се иска от особения представител, а не изменение на решението в частта за разноските, като с оглед правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК искането се явява просрочено, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. Отделно от това трябва да се спомене и факта, че по същество искането би било неоснователно – с оглед чл. 47, ал. 6 ГПК, според което правило, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 155858/02.06.2023 г., подадена от адв. А. К. – особен представител на Т. Н. З., ЕГН: ********** за изменение на Решение от 27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 29230/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред СГС.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3