Решение № 1535 от 13.12.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3024/2022
- Вид
- Решение № 1535
- Подписан
- 13.12.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511,ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.511,ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 512 · Кодекс за застраховането
- чл. 512, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 513,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.515 · Кодекс за застраховането
- чл.515, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1535 гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000503024 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.09.2022г по гр.д. № 4900/2021г СГС,ІГО, 1 състав е осъдил СдруЖ.е Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на М. В. Г. сумата от 10 000лв- на осн. чл.515, ал.1 от КЗ, представляваща болки и страдания, претърпени от ПТП, настъпило на 24.05.2020г, сумата от 120 000лв-на осн. чл.515,ал.1 от КЗ- представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Г. И. Г. вследствие на същото ПТП и сумата от 90.00лв на осн. чл.515, ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили при същото ПТП, ведно със законната лихва от 18.02.2021г. Съдът е отхвърлил предявените иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Г. за сумата до 200 000лв, както и претенцията за обезщетение за забава в останалата й част.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за сумите за главници , присъдени като обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата като пострадало лице и настъпили при процесното ПТП.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищцата М. Г., представлявана 1 от адв. Т., в отхвърлителната му част, с оплакване за незаконосъобразност.
Въззивницата- ищца поддържа, че възприетият размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Г. Г. е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищцата неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Оспорва началния момент, от който е присъдена законна лихва. Моли въззивния съд , като съобрази въззивните оплаквания, да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови решенетие, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя в частта, в която е определена начална дата на дължимост на лихвата за забава. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 512 от КЗ. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и началният момент на забава на сдруЖ.ето да бъде отнесен към 18.03.2021г.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им страна , с който оспорват жалбата.
В о.с.з. въззивникът –ищец М. Г. се явява лично и се представлява от адвокати Д. и Х., които поддържа въззивната жалба на ищеца и оспорва въззивната жалба на ответника. Молят жалбата на ищеца да бъде уважена, като бъде уважен изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП смърт на Г. Г., да бъдат уваЖ. предявените искове за заплащане на лихви върху главницата на обезщетенията за забава на увреждащото лице и на сдруЖ.ето.
Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Прави възраЖ.е за прекомерност на разноските, претендирани от представителя на сдруЖ.ето.
Въззивникът СНББАЗ се представлява в о.с.з. от адв. Я., която оспорва въззивната жалба на ищцата и моли да бъде уважена въззивната жалба на ответника.
Моли съда да съобрази, че е предявен иск против сдруЖ.ето като представително национално бюро, а не като компенсационен орган . Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част . Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на 2 чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и прилоЖ.ето на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съобраЖ.я излоЖ. във въззивната жалба на ищеца
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против СНББАЗ, които вреди се твърди да са претърпени от ищеца следствие на ПТП, настъпило на територията на страната от водача на МПС с чуждестранна регистрация, ползващ /по твърдения в ИМ/ застраховка ГОА с чуждестранен застраховател - иск с правно основание чл. 513,ал.1 вр. чл. 511,ал.1, т.2 от КЗ. Дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявените искове е по чл.515 от КЗ, като тази квалификация няма отношение към допустимостта на постановеното решение.
Първоинстанционният съд е разгледал заявените правопораждащи факти и се е произнесъл по заявените искания от ищеца , поради което постановеното решение се явява допустимо.
Съгласно разпоредбите на чл. 513,ал.1, вр. чл. 511,ал.1, т.2 от КЗ СНББАЗ е легитимирано да отговаря по настоящата искова претенция. За ангажиране на отговорността на СНББАЗ и ответникът да дължи плащане на обезщетения за вреди, причинени на територията на страната от водачи на МПС с чуждестранна регистрация, които се ползват от договор за застраховка ГОА с чуждестранен застраховател ищецът следва да установи , че е увредено лице , наличието на застраховка ГОА, както и предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо когото отговаря Бюрото - че същият виновно и противоправно е причинил вреда на ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила в осъдителната си част, с която съдът е възложил върху ответника заплащане на обезщетения за вреди на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, като представително национално бюро по реда на чл.513, ал.1 от КЗ.
Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че СНББАЗ е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищеца за причинените му вреди от ПТП, настъпило на 24.05.2020г, причинено от водач на тежкотоварен автомобил с чуждестранни регистрационни табели и сключена застраховка ГОА с чуждестранен 3 застраховател.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, както и за началната дата, от която ответникът дължи законна лихва върху присъдените обезщетения.
По отношение на размера иска за обезщетение за неимуществени вреди Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно установената задължителна практика /т.
11 от ППВС № 4/1968/ определянето на справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди налага преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива при причиняването на смърт с а възрастта на увредения, общественото му полоЖ.е, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и всякакви други относими обстоятелства
Към момента на настъпване на ПТП ищцата е била на 34 години, а починалият Г.
Г.- на 44години.
Не се спори между страните по делото , че ищцата и починалият са живеели на съпружески начала и че имат общо дете. Това определя материалната й активна легитимация да получи обезщетение за вредите, които е претърпяла поради смъртта на починалия, с когото фактически имат отношения като съпрузи, съгласно разясненията дадени с ППВС № 5/1969г.
В о.с.з. на 08.03.2022г са изслушани свидетелите Р. Г. – сестра на ищцата и Л. С.сестра на починалия .
Свидетелите еднозначно установяват, че ищцата и починалия Г. са живели заедно в гр.София от около 11 години . Установяват, че през 2012г се родила дъщеря им.
Свидетелите установяват, че отношенията между двамата били перфектни, двамата са били един за друг/свид. С./, а според свид. Г. – двамата са били едно цяло.
Свидетелите не установяват,че двамата са били перфектната двойка, между тях не е имало конфликти, дори и елементарни битови спорове. Според свидетелите катастрофата била травмиращо за ищцата събитие. Свидетелката С. установява, че ищцата е преповтаряла как Г. е починал в ръцете й , а на задната седалка е стояло раненото им дете. Свидетелите установяват, че ищцата живее в страх нещо да не стане с нея, защото детето остава самво, че се страхува да пътува. Свидетелите установяват, че когато детето не присъства, М. говори за Г. , връща се към спомени колко хубав е бил живота й с него и че сега не е така. Свидетелите установяват, че Г. винаги много се е грижил и уважавал М.. Свидетелите установяват, че М. се е затворила в себе си, не общува с хора. Свидетелите установяват, че доскоро М. е живеела със сестра си , защото трябвало някой да има до нея. Свидетелите установяват , че М. не е 4 превъзмогнала болката си от загубата на съпруга си.
Съдът счита, че събраните свидетелски показания са взаимоподкрепящи се, не се опровергават от доказателства по делото , свидетелите установяват факти, които лично са възприели, поради което и показанията могат да бъдат ценени при изясняване на релевантние факти.
В същото съдебно заседание е изслушана СППЕ, чието заключение е изготвено от в.л. д-р К.-специалист по психиатрия , която установява, че в резултат на пътния инцидент, причинил смъртта на мъжа, с когото съжителствала, ищцата е получила тежка психотравма довела до разстройство в адаптацията-остра стресова реакция /остра кризисна реакция, кризисно състояние/. Претърпяла е тежък емоционален срив, след което е възникнало състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие, с изразена невротично-депресивна симптоматика-епизоди на спонтанна репродукция на инцидента, дистимия, анхедония, нарушен сън с кошмарни сънища, емоционална лабилност, социална отчужденост, промяна в начина на живот, чувство за вина със свръхценен характер, страхово напреЖ.е в определени ситуации и пристъпи с характеристики на панически атаки. Според вещото лице тази симптоматика покрива характеристиките на постравматично стресово разстройство в параметрите на адаптационното разстройство.Според вещото лице това е невротично заболяване и в повечето случаи завършва с оздравяване, но при тежка психотравма е възможно да приеме хроничен ход на протичане с голяма продължителност и да доведе до трайна промяна на личността. Според вещото лице при ищцата се налага провеждане на психиатрична консултация и на медикаментозна терапия, за да се предотврати трайна промяна на личността. Според вещото лице развитието на психичното разстройство при ищцата не може да се прогнозира, тъй като възстановяването след въздействие на стресогенен стимул е индивидуално, но психологическата травма вследствие на катастрофата е с траен и необратим характер, а преживяванията към момента са все още актуални.
В о.с.з. в.л. д-р К. заявява, че е необходимо ищцата да проведе психиатрично лечение, поради тежката психотравма, която е понесла и липсата на напредък в нейното оздравяване.
В о.с.з. на 01.12.2022г е изслушан свид. М., който от 2005г е познавал починалия Г.. Свидетелят описва Г. Г. като харизматичен, деен човек, роден водач, ръководител във всеки работен колектив, в който е постъпвал, човек с мнение, хаорактер, честен, увличащ с личен пример.
Разпечатката съдържа 42 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b76609fc-879e-4443-b92c-b749499843ef