Решение № 4102 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4102 гр. София, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110169384 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от А. Е. Я. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „МУЛТИТЮД БАНК“ П.Л.К. с искане сключеният между ищеца и първия ответник Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/24.11.2020 г. да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, като в случай, че исковата претенция бъде уважена „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 460 лева, представляваща заплатена по недействителния договор възнаградителна лихва, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 13.11.2024г. до окончателно погасяване на вземането, както и с искане сключеният между ищеца и втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство във връзка с процесния договор за кредит да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като в случай, че исковата претенция бъде уважена „МУЛТИТЮД БАНК“ П.Л.К. да бъде осъдено да заплати сумата в размер на 1540 лева, представляваща заплатено по недействителния договор за поръчителство възнаграждение, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 13.11.2024г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В исковата молба са изложени твърдения, че между А. Я. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит ***/24.10.2020 г., по силата на който ответното дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 2000 лева, която кредитополучателят следвало да върне в срок от 12 месеца. Страната поддържа, че съгласно чл. 5 от процесния договор кредитополучателят следвало да сключи договор за гаранция с „Multitude Bank“, която се явява условие за отпускане на заема, като потребителят следвало да заплати на дружеството-гарант сумата в размер на 1540 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен приложимият лихвен процент по сделката, липсват условията за издължаване на кредита, липсва посочване на годишния процент на разходите, който да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита и липсва методика на формиране на годишния процент на разходите.

1

Страната намира, че дължимата от кредитополучателя такса по договора за гаранция не е включена в годишния процент на разходите, по който начин бива нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В исковата молба са изложени съображения, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разгледано като елемент от общия разход на кредита на потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Представителят на страната поддържа, че единствената цел за сключване на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат И. Т. поддържа оспорва поддържаните от ищеца доводи за недействителност на процесния договор за кредит. В отговора са изложени твърдения, че сключеният между страните договор за кредит отговаря на разписаните в Закона за потребителския кредит изисквания. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че в договора за кредит ясно и разбираемо са посочени всички задължения и права, произтичащи от съглашението, поради което ищецът е могъл да разбере икономическите последствия от сключване на сделката. По изложените съображения е направено искане предявените срещу дружеството искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. С молба от 04.02.2026 г. е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „МУЛТИТЮД БАНК“ П.Л.К. чрез процесуалния си представител адвокат И. Ч. оспорва исковата претенция, тъй като ищецът не сочи доказателства относно наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за поръчителство. С отговора са оспорени и поддържаните твърдения, че ищецът е извършвал плащания по посочения в исковата молба договор за поръчителство. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/24.11.2020 г. и Договор за предоставяне на поръчителство по процесния договор за кредит е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора са сключени договори за кредит и поръчителство с описано в исковата молба съдържание, както и че договорите са недействителни на соченото от страната основание.

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответниците процесните суми, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.

От представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/24.11.2020 г. се установява, че между А. Я. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за кредит, по силата на който соченият ответник отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 2000 лева, която следвало да бъде върната от кредитополучателя на дванадесет месечни погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва в размер общо на 460 лева.

Съгласно чл. 5 от съглашението кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. От представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство се установява, че между А. Я. и „МУЛТИТЮД БАНК“ П.Л.К ( с предишно наименование „ФЕРАТУМ БАНК“ П.Л.К.) е сключен договор за предоставяне на гаранция по процесния договор за кредит, по силата на който дружеството се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за кредит, за което кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 1540 лева, като сумата се заплаща по посочена в съглашението банкова сметка на месечни вноски, в 2 размерите, условията и на падежите по погасителен план, който не е представен по делото.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че при включване на задължението на кредитополучателя по договора за гаранция в годишния процент на разходите по кредита ГПР по сделката е в размер на 321,83 %. От експертизата се установява, че извършените плащания по договора за кредит са в размер общо на 2520 лева, като плащането е извършено с една вноска на 23.12.2021 г. чрез системата Ерау. Вещото лице разяснява, че плащането е отнесено за погасяване на главница в размер на 2000 лева, възнаградителна лихва в размер на 460 лева и 60 лева разходи за събиране на вземането съгласно Тарифа на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. От приетото заключение се установява, че по договора за поръчителство във връзка с процесния договор за кредит не са извършвани плащания.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „Multitude Bank“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. На кредитора видно от клаузата по чл. 5 от договора е известно, че кредитът е обезпечен именно с поръчителство предоставено от „Multitude Bank“. От представения по делото договор за гаранция (поръчителство) се установява, че за така предоставената гаранция кредитополучателят следва да заплати възнаграждение /такса за предоставяне на гаранция (поръчителство)/, което в случая възлиза на 1540 лева. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество - гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с предложено и одобрено от кредитополучателя дружество представлява задължително условие, за да обвърже договора за кредит страните и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях.

Възнаграждението за гарант (поръчител), което се дължи в случая, безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява задължителна 3 услуга (в преддоговорната информация е изрично посочено, че за този вид кредит се изисква предоставяне на обезпечение чрез договор за поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя) и е предварително известно на кредитора, доколкото гарантът е предложен от него. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор, стига те да са пряко свързани с договора за кредит. Пряката свързаност в случая е очевидна и не се нуждае от специално обосноваване, доколкото единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е да бъде отпуснат кредита, поради което и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР.

Обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е съгласил на поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит, още повече, че по смисъла на закона ГПР не е бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за кредит се сключва. Наведеното обстоятелство, че ищецът е избрал поръчителя си е без значение в случая. Видно от съдържанието на договора и на преддоговорната информация на ищеца е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят избрано от него лице или „Multitude Bank“, но при всички случаи условие за сключване на договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез одобряване на кредита. След като ищецът е избрал възмездното поръчителство от „Multitude Bank“, то ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което обаче не е било сторено.