Решение № 6013 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6013 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Ивета Антонова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20261100502175 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, срещу Решение № 23839/30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 56591/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 42 състав.

С обжалваното решение Софийският районен съд е признал за установено по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД, че съществува вземане на К. Б. П. в размер на 11 002,95 лв., представляващо стойността на 17 неразрешени платежни операции, извършени на 27.04.2024 г., от които 10 975,52 лв. стойност на операциите и 27,43 лв. такси за превалутиране, ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.

№ 39779/2024 г. по описа на СРС, 42 състав.

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно. Излага, че от заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза се установява активиране на мобилното приложение My Fibank на 24.04.2024 г. чрез правилно въведени потребителско име, парола и еднократен код, изпратен чрез SMS на регистрирания в банковата система телефонен номер на ищцата. Счита, че по този начин е било извършено задълбочено установяване на идентичността на ползвателя и че последвалото дигитализиране на картата, както и процесните операции, са разрешени от титуляря . Поддържа, че при различен извод следва да се приеме, че ищцата е предоставила на трето лице свои персонализирани средства за сигурност, което съставлява груба небрежност. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата К. Б. П., с който жалбата се оспорва. Поддържа се, че банката е установила единствено записани в 1 нейната система технически действия, но не и че те са извършени лично от ищцата или с нейното съгласие. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира решението за валидно и допустимо. По неговата правилност съдът е ограничен от доводите във въззивната жалба.

На основание чл. 272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно установените факти, събраните доказателства и правните изводи. За пълнота и с оглед оплакванията във въззивната жалба следва да бъдат изложени и следните съображения.

Между страните не е спорно, че въззиваемата е титуляр на разплащателна сметка с IBAN ****, открита при въззивника, както и че от издадената към нея банкова карта са извършени 17 платежни операции на обща стойност 11 002,95 лв. Спорът е дали тези операции са били разрешени от платеца по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС и, при отрицателен отговор, дали е налице основание за освобождаване на доставчика от отговорност по чл. 80, ал. 3 ЗПУПС.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, когато платецът е дал съгласие за нейното изпълнение. При липса на такова съгласие операцията е неразрешена. По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят оспорва, че е разрешил платежна операция, доставчикът на платежни услуги носи тежестта да докаже, че операцията е автентична, точно регистрирана и осчетоводена и не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата.

Самото обстоятелство, че е използван платежен инструмент, регистриран на името на ползвателя, не е достатъчно само по себе си да докаже, че той е разрешил операцията, нито че е действал измамно, умишлено или при груба небрежност. Това следва пряко от чл. 78, ал. 4 ЗПУПС. Нормата не допуска автоматично отъждествяване между техническата автентикация на дадено действие и действителното волеизявление на титуляря на платежната услуга.

Същото разбиране следва и от решение от 11.07.2024 г. по дело C-409/22, UA срещу Eurobank Bulgaria AD, в което Съдът на Европейския съюз разграничава автентикацията на платежната операция от доказването на съгласието на платеца за нейното извършване. СЕС приема, че автентикацията представлява процедура, чрез която доставчикът проверява използването на конкретен платежен инструмент и неговите персонализирани средства за сигурност, но в рамките на режима на отговорност при неразрешени операции доказателствената тежест остава върху доставчика на платежни услуги. Последният следва да установи не само че операцията е била автентикирана, точно регистрирана и осчетоводена, но и че ползвателят е дал съгласие за нейното изпълнение в уговорената между страните форма. Поради това успешното преминаване през предвидена техническа процедура по идентификация или използването на правилни персонализирани средства за сигурност не освобождава доставчика от задължението да докаже волеизявлението на платеца за конкретната операция. Именно в този смисъл СЕС възлага на националния съд да провери дали доставчикът е доказал, съобразно приложимите договорни условия и правилата за доказателствената тежест, действително дадено съгласие за спорните платежни операции. В този смисъл е и Определение № 1957 от 11.07.2024 г. по т. д. № 2456/2022 2 г. на ВКС, I т. о.

По делото е прието заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза.

От него се установява, че на 24.04.2024 г. е отчетено активиране на мобилното приложение My Fibank от устройство Samsung SM-A145R с операционна система Android 14. При това действие са въведени потребителско име и парола за достъп до профила, както и еднократен код, изпратен чрез SMS на телефонния номер, регистриран в системата на банката.

Тези констатации установяват, че в системите на банката е отчетено преминаване през предвидената от нея техническа процедура по активиране на мобилно приложение. Те не установяват обаче по несъмнен начин, че действията са извършени лично от ищцата, нито че последната е изразила воля да активира приложението и да дигитализира платежната си карта.

Отчетеният от банковата система успешен статус на изпратено SMS съобщение не удостоверява сам по себе си, че съобщението е било получено, прочетено и използвано лично от титуляря на телефонния номер. Не са събрани доказателства за фактическото владение на SIM картата към релевантния момент, за нейното използване единствено от ищцата или за обстоятелствата, при които кодът е достигнал до лицето, което го е въвело в системата.

Експертизата установява още, че картата е била дигитализирана в приложението Google Pay и процесните операции са извършени чрез тази дигитализирана карта. От поясненията на вещото лице следва, че при този способ на плащане не се изисква отделно потвърждение на всяка операция чрез мобилното приложение My Fibank, посредством получено известие и действие по потвърждаване в приложението.

Удостоверяването при плащането се извършва чрез отключването на устройството на ниво цифров портфейл. Ето защо данните за активирането на My Fibank на 24.04.2024 г. не доказват, че ищцата лично е потвърдила всяка от процесните операции, извършени на 27.04.2024 г. Липсват данни за отделно потвърждаване от нейна страна на всяко плащане, както и доказателства, че тя е държала, използвала или контролирала устройството, чрез което е осъществено дигитализирането и използването на картата.

Вещото лице е установило, че множеството влизания в мобилното банкиране от устройството Samsung SM-A145R, както и процесните операции, са осъществени чрез IP адреси, локализирани във Франция и Англия. Посочено е, че те принадлежат към VPN мрежа на център за данни, които не позволяват да се установи физическата самоличност на лицето, извършило действията.

В дадените при изслушването на заключението пояснения вещото лице разграничава техническото отразяване на действията в информационните системи от възможността да бъде установено физическото лице, което фактически ги е извършило. Данните от системата на банката удостоверяват, че е въведена правилна комбинация от потребителско име, парола и код, изпратен чрез SMS на регистрирания телефонен номер, както и че е активирано мобилно приложение на устройство с продуктов код SM-A145R. Тези данни обаче не установяват кой е държал това устройство, кой е разполагал със SIM картата към съответния момент, нито кой е въвел кода и е извършил последващите действия.

Не е извършено изследване на устройството, използвано за активиране на приложението, на SIM картата, нито на профила в Google Pay, което да позволи установяване на фактическия ползвател на съответното устройство или на конкретния механизъм, по който е получен достъпът до потребителския профил. Обстоятелството, че вещото лице е посочило техническите предпоставки, необходими по принцип за влизане в профила и за добавяне на картата в цифров портфейл, не доказва по какъв 3 начин те са станали достъпни на третото лице в конкретния случай. То не изключва възможността за неправомерен достъп и не замества доказването на конкретно поведение на ищцата, изразяващо се в предоставяне, разкриване или небрежно съхраняване на потребителско име, парола, еднократен код, устройство или друг персонализиран елемент за сигурност.

Не може да се достигне до автоматичен извод за наличие на груба небрежност само при успешно преминаване през предвидената от банката техническа процедура.

Подобен подход би обезсмислил правилото на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС и би прехвърлил върху ползвателя риска от всяко преодоляно или заобиколено средство за сигурност, без доставчикът да е доказал конкретно негово виновно поведение. Следователно за да се освободи от отговорност, банката следва да установи конкретно действие или бездействие на ищцата, чрез което тя умишлено или при груба небрежност да е нарушила задълженията си за опазване на персонализираните средства за сигурност.

Такива доказателства по делото не са ангажирани.

Ето защо правилно районният съд е приел, че банката е доказала записването и осчетоводяването на операциите в своите системи, но не е доказала необходимия правопораждащ факт – съгласието на ищцата за тяхното извършване. Не е доказала и наличието на измама, умисъл или груба небрежност от страна на ползвателя, които да освободят доставчика от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

Поради това въззивната жалба е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора въззивникът дължи на въззиваемата направените разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззиваемата е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 920 евро, като е представила договор за правна защита и съдействие, както и платежен документ, удостоверяващ заплащането му. Направеното от въззивника възражение за прекомерност е неоснователно.

При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът съобразява материалния интерес по делото, действителната му правна и фактическа сложност, характера и обема на извършената защита, както и специфичната правна уредба, приложима към спора.

Делото е свързано с твърдения за множество неразрешени платежни операции, извършени чрез дигитализиран платежен инструмент, като е изисквало обсъждане на специалните правила на Закона за платежните услуги и платежните системи, на относимата европейска правна уредба и на подробното заключение по съдебната компютърно-техническа експертиза. При тези обстоятелства заплатеното възнаграждение от 920 евро не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23839/30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 56591/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 42 състав.