Протоколно определение № 5134 от 21.10.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5134 гр. София, 21.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина И.а при участието на секретаря Венелин П. Кръстев и прокурора Т. Ал. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Аделина И.а Частно наказателно дело № 20241100206379 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За СГП – прокурор Т. С..

ОСЪДЕНИЯТ Г. Ц. Б. – явява се, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ от СЦЗ.

В залата се явява адв. Л. К. Б., определена от САК за служебен защитник.

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Както вече съм заявявал, желая да ползвам услугите на служебен защитник, тъй като не успях да си наема договорен такъв.

СЪДЪТ, съобразявайки предмета на настоящето производство и съобразявайки обстоятелството, че осъденият към настоящия момент търпи наказание ЛСВ, то приема, че е налице хипотезата на задължителна защита съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6 НПК, поради което на първо място ОПРЕДЕЛИ

НАЗНАЧАВА адв. Л. К. Б. за служебен защитник на осъдения Б. в настоящето производство.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Самоличността на осъдения е снета в с.з. на 28.11.2024г.

Съдът разяснява на страните правата им по чл.274-275-НПК.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за отвод.

Съдът, като намери, че не се направиха отводи

ОПРЕДЕЛИ

ПОСТАВЯ НАЧАЛО НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Делото се докладва чрез прочитане на депозираните от СГП предложения на 04.06.2025г. и 01.09.2025г., за приспадане по чл.59 НК, вр. чл.

19, ал.9 от ЗПИИРКОРНФС

ПРОЧЕТОХА СЕ.

ПРОКУРОР: Нямам доказателствени искания. Приемам делото, че делото е изяснено от фактическа страна. Невъзразявам да бъдат приобщени документите свързани с кореспонденцията с издаващата държава, както и да се приложи актуалната справка за съдимост.

АДВ. Б.: Да се приеме пристигналата конреспондеция по делото. Нямам други искания.

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Не желая да се събират други доказателства.

Поддържам становището на моя адвокат.

Съдът приема, че всички писмени документи, приложени в резултат на проведена кореспонденция и консултация от страна на съда и от страна на СГП, касаещи периода на досъдебно задържане от страна на осъдения и период на полагане на труд, както и актуалната справка съдимост се явяват съотносими такива в проценсия спор, поради което и на основание чл.283 НПК

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и П Р И Л А ГА като доказателство по делото всички приложени писмени документи.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ, отчитайки липсата на други доказателствени искания от процесните страни, приема делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ

2

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Председател, във връзка с първото предложение изготвено от СГП от 03.06.25г., изходирано на 04.06.25г., с направено предложение да се приспадне период от време от изтърпяване на наказанието ЛСВ на осъдения Б. в Австрия, както и да се произнесете по въпроса за приспадане от наказанието ЛСВ за времето през което същият е полагал труд в Австрия. Становището, което мога да взема е следното:

Считам, че не може съдът в момента да приспадне по реда на чл.12, ал.9 от ЗПИИРКОРНФС предварителното задържане от изтърпяване на наложеното в Австрия наказание за посочения в предложението период, като съображенията за това са ми следните. Има влязъл в сила съдебен акт, който е приведен в изпълнение.В тези случаи право на прокурора е по реда на чл.417 НПК да извърши това приспадане, когато това не е направено от съда.

По отношението на времето през което осъденото лице е работело и полагало труд в Австрия не може да бъде извършено приспадане по реда на чл.18 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като съгл.ТР № 3/12.04.2017г. на ВКС, съдът на РБ като изпълняваща държава не може да намали наказанието на трансферираното от друга държава членка на ЕС лице, поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната при спазване на нейното законодателство не са извършили подобно намаляване на наказанието. В получените отговори, водената кореспонденция с Австрия, става ясно, че съгласно австрийското законодателство, трудът в затвора не води до намаляване на наложената присъда и извършената работа не може да бъде приспадната от продължителността на наложеното наказание.

Във връзка с второто предложение внесено от СГП на 29.08.2025г., с което се иска да бъде приведено в изпълнение наказание, наложено на Б. с присъда на български съд, то намирам, че са налице предпоставките за това, тъй като видно от свидетелството за съдимост, той е осъден по НОХД № 7164/2020г. по описа на СРС и с одобрено споразумение от 12.06.2020г. му е наложено наказание ЛСВ за срок от 8 месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от 3 години. Става ясно от приетата за изпълнение присъда на австрийския съд, че деянията са извършени в рамките на изпитателния срок по НОХД № 7164/2020г. на СРС, т.е. трябва да бъде приведено в изпълнение и тази присъда по НОХД. На основание чл.59, ал.2 НК, трябва да бъде приспаднато времето, така както е записано във свидетелството за съдимост. В този смисъла моля за вашето решение.

АДВ. Б.: Уважаема г-жо Председател, по отношение на първото предложение, което е свързано с приспадане на изтърпяното в Австрия задържане от вече приетата за изпълнение присъда, то моля на основание чл.59 НК да приспаднете времето, през което той е бил задържан. В тази 3 връзка е пристигнала информация от Австрия и считам,че не говорим за това да намаляваме присъдата и да изменяме наказание, единствено от вече наложеното наказание да приспаднем неговото задържане, включително и времето през което е полагал труд.

Що се отнася до второто предложение на осн. чл.68 НПК, при постановяване на акта си за изтърпяване на наложеното наказание ЛСВ от 8 месеца с 3 години изпитателен срок, то моля да приспаднете от същото вече времето, което е почти 4 месеца, през което осъденият е бил задържан по това производство.

ОСЪДЕНИЯТ Б. /лична защита/: Съгласен съм с всичко което каза моят защитник и поддържам нейното становище.

Съдът на основание чл.297 НПК

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Моля да ми приспаднете лежаното, което е било в Австрия от наказанието, което сте признали, както и да ми приспаднете лежаното по условната присъда.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След проведено тайно съвещание съдът се произнесе с приложения съдебен акт в присъствието на горепосочените процесни страни Производството е образувано по повод депозирано Предложение от СГП с отправено искане за приспадане на времето на предварително задържане и положен труд от срока на наложено на осъдения Г.Б. наказание ЛСВ по призната и приета за изпълнение Присъда на ОС по наказателни дела гр.Виена, Реп.Австрия. В последствие и преди отпочване на съдебното следствие по делото е подадено от СГП и допълнително Предложение с искане за приложение на чл.68 НК.

В с.з. представителят на СГП изразява становище за произнасяне по същество относно второто предложение и на осн. чл.68 НК да бъде приведено в изпълнение наказание, наложено на осъдения Б. по предходна осъдителна присъда, като на осн. чл.59 НК се приспадне и времето на досъдебно задържане на лицето.Участващият по делото прокурор също така изразява становище за липса на материалните предпоставки, предопределящи възможността за приспадане на положен от лицето труд в Реп.Австрия.

Досежно първото процесно предложение в частта му относно приложение на чл.59 НК мотивира тезата за наличие на условията по чл.417 ал.1 НПК, въздигаща в задължение на прокурора за приспадане на предварителното задържане на осъдения, респ. приема, че съдът е лишен от правомощия в тази насока.

4

Назначеният служебен защитник навежда доводи за основателност и на двете предложения на СГП и това му становище изцяло се поддържа от осъденото лице в предоставеното му право на лична защита и на последна дума.

Съдът, след като прецени доводите на процесните страни и материалите по делото отбелязва следното: Производството е образувано въз основа на легитимен документ и доколкото именно СГС е съдът, признал и приел за изпълнение последната постановена по отношение на осъденото лице присъда, то се явява и компетентният съдебен орган, дължащ произнасяне по процесния спор.

Съдът приема депозираните две предложения за процесуално допустими, доколкото са подадени от оправомощен разследващ орган в кръга на компетенцията му.Тук съдът намира за нужно да отбележи и следното в отговор на изложените от прокурора доводи за приспадане на предварителното задържане по реда на чл.417 ал.1 НПК – по същество тези доводи касаят липсата на компетентност от страна на съда за произнасяне, респ. касае се за недопустимост на първото процесното предложение в тази му част.Да, действително разп. на чл.417 ал.1 НПК регламентира правомощие на прокурора за приложение на чл.59 НК, ако липсва произнасяне на съд, и изготвеното в тази насока Постановление съгл. чл.417 ал.2 НПК подлежи на съдебен контрол, като определението на съда е окончателно; респ. предвижда се едно двуинстанционно производство, разглеждано в момент на привеждане в изпълнение на съдебните актове.По настоящем в конкретния случай е отпочнато изпълнение на призната осъдителната присъда и действително в този процесуален момент приложението на чл.59 НК е предоставено в правомощията на съответния прокурор.Настоящият съд обаче приема, че въпреки горното, разглеждането по същество на искането за приспадане по чл.59 НК не би представлявало съществено процесуално нарушение – в тази вр. се отчита, че приложението на чл.59 НК е в интерес на осъдения; отчита се и обстоятелството, че в случая съдебното определение подлежи само и единствено на въззивен контрол от САС, респ. отново се касае за двуинстанционен контрол и в този контекст произнасянето на съда не води до разширение процесуалните права на осъдения.На последно място се подчертава и обстоятелството, че съдът вече е сезиран от СГП с предложение за приспадане по чл.59 НК, което се оценява за показател за липса на желание от страна на държавното обвинение за произнасяне в тази насока; дори тук дебело се подчертава и фактът, че участващият по делото прокурор не оттегля първото процесно предложение в частта му относно чл.59 НК. Именно при тези съображения, настоящият съд приема, че следва да разгледа по същество и двете подадени предложения.

След запознаване със събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа и правна страна:

По силата на Решение № 36/15.01.25г. СГС е признал и приел за 5 изпълнение Присъда № 86 Нv 77/23g на ОС по наказателни дела гр.Виена, Реп.Австрия, с която присъда осъденият Г.Б. е признат за виновен в извършени три отделни престъпления и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 6 години.С постановеното решение СГС е приспаднал на осн. чл.59 НК от срока на наложеното наказание времето на досъдебно задържане в молещата държава само за датата 20.04.23г.