Определение № 17293 от 13.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17293 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504479 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 във вр.с чл.274 - 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№85899/18.03.2026г., подадена от адв.Л.Б. като пълномощник на М. С. М., с ЕГН **********, против определение рег.№8551 от 02.03.2026г., постановено по гр.дело №31663/2025г. по описа на СРС, Г.О., 27-ми състав, с което е оставена без уважение молба вх.№30962/02.02.2026г., в която е направено по реда на чл.248, ал.1 ГПК искане за изменение на решение рег.

№735/13.01.2026г., постановено по гр.дело №31663/2025г. по описа на СРС, Г.О., 27-ми състав, в частта за разноските, като на адв.Л.Б. бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение за оказана от нея безплатна правна помощ на ищеца – М.

С. М., с ЕГН **********, в размер на сумата от 500.00 лв. за всички предявени искове до справедлив размер, при отчитане на уважения размер на предявените искове, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./.

В частната жалба са наведени оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1 от ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение при успешен резултат от осъществена от него безплатна правна защита, като съдът определя размерът на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./. Изложени са доводи, че първостепенният съд е следвало да отчете и положения от адвоката труд, въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В тази връзка се поддържа, че при определяне на размера на дължимите разноски първостепенният съд е следвало да вземе предвид обстоятелството, че са уважени три иска, множеството извършени процесуални действия и отделеното за тях време за подготовка от страна на процесуалния представител на ищеца, както и да съобрази посочените адвокатски възнаграждения, уредени в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. - ДВ, бр.14/2025г./. Поддържа се 1 още, че определеното от първостепенния съд адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. не съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решение рег.№735/13.01.2026г., постановено по гр.дело №31663/2025г. по описа на СРС, Г.О., 27-ми състав, в частта за разноските, като увеличи присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер, като се отчете размера на уважените искове и съобразно положения от адвоката труд.

Ответниците – „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, не депозират писмен отговор и не вземат становище по подадената частна жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Образуваното гр.дело №31663/2025г. по описа на СРС, Г.О., 27-ми състав е въз основа на подадена искова молба вх.№192986/03.06.2025г. от М. С. М., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Л.Б., с която са предявени срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, следните искове: 1/установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит №2994472/17.06.2024г., сключен между страните, поради противоречие със закона; 2/ при условията на евентуалност – на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона; 3/ при условията на евентуалност – на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави; 4/ осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1908.92 лв. /след допуснато увеличение на първоначалния размер на иска от 1229.80 лв. по реда на чл.214 от ГПК с протоколно определение от 31.10.2025г., въз основа на молба от 28.10.2025г./, представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за потребителски кредит №2994472/17.06.2024г. С исковата молба ищецът М. С. М., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Л.Б., е предявил и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, следните искове: 1/ установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2024г., сключен между страните, поради противоречие със закона; 2/ при условията на евентуалност – на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона; 3/ при условията на евентуалност – на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Постановено е решение рег.№735/13.01.2026г., с което по предявените от М. С.

М. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД главни установителни искове е прогласена нищожността на сключения между ищецът и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №2994472/17.06.2024г., както и на сключения между ищеца и Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2024г., поради противоречието им със закона. С решението е уважен и предявеният от М. С. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 1908.92 лв., представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за потребителски кредит №2994472/17.06.2024г., сключен между М. С. М. и „Кредисимо“ ЕАД. С решението са осъдени „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят поравно на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на адв.Л.К.Б. с ЕГН **********, сумата в общ размер от 500.00 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на М. С. М., с ЕГН 2

**********, в исковото производство. С решението е осъден „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СРС сумата от 236.35 лв. – държавна такса и сумата от 400.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и е осъден „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СРС сумата от 148.04 лв. – държавна такса.

Изложени са мотиви, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение от 500.00 лв. в полза на адв.Л.Б. за предоставена безплатна правна помощ на ищеца - М. С. М., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., съдът се е съобразил с практиката на Съда на ЕС - решение на СЕС /втори състав/ от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., както и със съдебна практиката на ВКС /определение №50015 от 16.02.2024г. на ВКС по т.дело № 1908/2022г., I Т.О., Т.К., определение №343 от 15.02.2024г. на ВКС по т.дело № 1990/2023г., II Т.О., Т.К. и др./.

В цитираните съдебни актове е посочено, че при определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. Според първостепенния съд, делото не се отличава с фактическа или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, а и освен това се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани.

В молба вх.№30962/02.02.2026г., подадена от адв.Л.Б., пълномощник на М. С.

М., с ЕГН **********, се прави искане по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение рег.№735/13.01.2026г., постановено по гр.дело №31663/2025г. по описа на СРС, Г.О., 27-ми състав, в частта за разноските относно присъденото в полза на адв.Л.Б. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500.00 лв. за оказана от нея безплатна правна помощ на ищеца - М. С. М., с ЕГН **********, като се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер, при отчитане размера на уважените искове и съобразно положения от адвоката труд.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение рег.№8551 от 02.03.2026г., постановено по гр.дело №31663/2025г. по описа на СРС, Г.О., 27-ми състав, е оставена без уважение молба вх.№30962/02.02.2026г., в която е направено по реда на чл.248, ал.1 ГПК искане за изменение на решение рег.№735/13.01.2026г., постановено по гр.дело №31663/2025г. по описа на СРС, Г.О., 27-ми състав, в частта за разноските относно присъденото в полза на адв.Л.Б. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500.00 лв. за оказана от нея безплатна правна помощ на ищеца М. С. М.. Посочено е, че разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., препращаща към Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, като посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Първостепенният съд е приел, че тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Приел е още, че определеното адвокатско възнаграждение от 500.00 лв. е в справедлив размер. Посочено е, че по предявените от ищеца искове съществува непротиворечива и константна съдебна практика, като същите не се отличават нито с правна, нито с фактическа сложност, а защитата по делото се изразява единствено в предявяване на 3 исковата молба и подаване на една молба със становище по хода на делото и представяне на списък с разноски, без явяване в открито съдебно заседание от страна на адвоката. По така изложените съображения е прието за неоснователно искането на адв.Л.Б., процесуален представител на ищеца - М. С. М., за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба, с която е сезиран съдът, е срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни и некореспондиращи с правилното тълкуване и прилагане на закона и правото на ЕС са изложените от частния жалбоподател аргументи в смисъл, че незаконосъобразно първостепенния съд при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Л.Б., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищеца – М. С. М., е нарушил изискванията на Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. - ДВ, бр.14/2025г./, като не е съобразил посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения. В случая следва да се вземе предвид решение на СЕС /втори състав/ от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., т.1, в което е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредбата, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочения чл.101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатското възнаграждение. Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. - ДВ, бр.14/2025г./ не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл определение №50015 от 16.02.2024г. на ВКС по т.дело № 1908/2022г., I Т.О., Т.К./. В конкретния случай, съдът при съобразяване със защитавания материален интерес, извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на правния спор, е определил, че разумното и справедливо адвокатско възнаграждение на адв.Л.Б., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищеца – М. С. М., следва да бъде в размер на 500.00 лв..