Присъда № 252 от 31.10.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 252, постановена на 31.10.2024г. по н.о.х.д. № 4384 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 976 по описа за 2022г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна н а М.Н.А. за това, че на 11.07.2022 г., в гр. Варна, в условията на повторност и в съучастие с Р.А.А., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - прозорец на задна, лява врата на л.а. „Фолксваген Шаран" с peг. № В 8466ВХ отнел чужди движими вещи - акумулатор „Титан" с номер М385920656, на стойност 57,75лв., възглавница за пътуване на стойност 8,40 лв. и сиви, текстилни ръкавици на стойност 1,26 лв., всичко на обща стойност 67,41 лв., от владението на К.Г.Я., с намерение противозаконно да ги присвои и случая е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК, както и на Р.А.А. за това, че на 11.07.2022 г., в гр. Варна, в съучастие с М.Н.А., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - прозорец на задна, лява врата на л.а.

„Фолксваген Шаран" с peг. № В 8466 ВХ отнел чужди движими вещи - акумулатор „Титан" с номер МЗ85920656 на стойност 57,75 лв., възглавница за пътуване на стойност 8,40 лв. и сиви, текстилни ръкавици на стойност 1,26 лв., всичко на обща стойност 67,41 лв., от владението на К.Г.Я., с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината и на двамата подсъдими е доказана по безспорен и категоричен начин. Пледира на двамата подсъдими да бъдат наложени съответни наказания „лишаване от свобода“ в размер над минималния такъв предвиден в закона, изтърпяването на които да не бъде отлагано, с оглед начина на извършване на деянието, като на подсъдимите да бъдат възложени и сторените в производството по делото разноски.

Защитникът на подс. Р.А., адв. М. моли съда да приеме, че по делото не е доказано по несъмнен начин подзащитният му да е извършил описаното в обвинителният акт престъпление. Посочва, че описаната в обвинителният акт фактическа обстановка категорично противоречи на показанията на св. Т.М. – очевидец на инкриминираното деяние, който нито в хода на съдебното следствие, нито на досъдебното производство е посочил с категоричност, че е чул счупване на стъкло, още по-малко да е видял подс. А. да чупи такова с камък или друго средство, какъвто впрочем не бил установен и описан и в хода на досъдебното производство в съставения протокол за оглед на местопроизшествие и не е съобщено за такъв от разпитаните свидетели полицейски служители. На следващо място, посочва, че не следва да се приема, че подс. Р.А. е извършил деянието в съучастие с подс. М.А. доколкото обвинителният акт не съдържа изобщо описание на приетата форма на съучастие, нито е описана под каквато и да е форма общност на умисъла, като самият факт на придружаването на едно лице от друго по време на извършване на престъпление не е достатъчен, за да обоснове каквато и да е форма на съучастие, каквато следва да се изведе от обективните действия на дееца. След подробен анализ на показанията на св. М. посочва, че той е видял само едно лице, а не както било описано в обвинителния акт – две лица, да отваря предния капак на автомобила и да вади акумулатора. По отношение на другите вещи – ръкавици и възглавница също не би могло да се изведе категорично намерение за своене на вещите, тъй като Р.А. действително извадил черната торба, която ги съдържала от 1 автомобила, но той хвърлил същата на земята, а подс. М.А. бил този който изявил намерение за своене като поставил ръкавиците на ръцете си, а възглавничката за пътуване на врата си, което обстоятелство се потвърждавало от показанията на полицейските служители и от протоколите на личен обиск и доброволно предаване. Сочи още, че обстоятелството, че подсъдимите лица са отказали да дадат обяснения по делото е факт, който не следва да се тълкува в тяхна вреда. Излага и подробни доводи защо според него деянието следва да бъде квалифицирано не като довършено такова, а като останало на фазата на опита най-вече поради обстоятелството, че деецът - М.А. в крайна сметка не е успял да осъществи трайна фактическа власт върху вещите предмет на отнемането, евентуално да има реална възможност да осъществи разпоредителни действия с тях. По изложените съображения пледира съдът да оправдае изцяло неговия подзащитен.

Защитникът на подс. М.А., адв.В. на свой ред подчертава, че подзащитният му следва да бъде оправдан за това да е счупил прозореца на лекия автомобил от който са били взети вещите, както и да сподели виждането, че деянието е останало недовършено, на стадия на опита. На свой ред счита, че ако подсъдимия М.А. бъде признат за виновен, то съдът следва да му наложи наказание при условията на чл.55 НК, а именно под законоустановения минимум (в размер около шест или седем месеца), като съдът следва да отчете тежкото му семейно и материално положение, ниския размер на инкриминираните вещи, както и безупречното у процесуално поведение по време на проведеното съдебно производство.

Подс. Р. и М.А.и посочват, че няма какво да добавят към изложеното от техните защитници.

В предоставената им на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимите заявяват, че желаят справедливост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.А.А. е роден в гр.Исперих, живущ гр. Варна, *****, българско гражданство, с основно образование, неосъждан, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:

**********.

Подсъдимият М.Н.А. е роден в гр. Варна, живущ в гр. София, ******, българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН:**********.

От 2013 г. св. К.Г.Я. работел като таксиметров шофьор към „Ласия такси“, като бил собственик на л.а. „Фолксваген Шаран“ с peг. № В 8466 ВХ, който бил с отличителни знаци на таксиметров автомобил.

Тъй като охладителната система на лекия автомобил била повредена свидетелят не използвал същия по предназначение, а го държал паркиран в гр. Варна на ул. „Капитан Райчо“ до № 59 от края на месец декември 2021 г.

Епизодично св. Я. „припалвал“ лекия автомобил, за да поддържа акумулатора му, след което премахвал захранващите кабели от акумулаторната батерия, намираща се в двигателното отделение на лекия автомобил. Поради тази причина и не работела алармената система на лекия автомобил и заключването се осъществявало с ключа на същия.

На 11.07.2022 г., св. Т.М. се намирал в района на ул. „Трайко Китанчев“, в гр. Варна, около 03:50 часа, тъй като отивал рано на работа.

На ъгъла, образуван между ул. „Трайко Китанчев“ и ул. „Капитан Райчо“, в гр.

Варна се намирала кафе машина към която се бил запътил св. М..

2

Свидетелят спрял лекия си автомобил в близост до кафе машината и си взел кафе, след което се върнал в автомобила.

От шофьорското място свидетелят погледнал в посоката, където бил паркиран лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ (в гр. Варна, на ул. „Капитан Райчо“, пред № 59), като му се сторило, че чува шум и видял две лица от мъжки пол на възраст около 25 - 30 години, със слабо телосложение, които се въртели около паркирания таксиметров автомобил, като свидетелят преценил, че се опитват да отключат същия. Първоначално преценил, че второто лице, което стояло в страни и „причаквало“ бил собственикът на автомобила, но след като то влязло в него, а другото лице отворило предния капак и започнало да рови се усъмнил, че се случва нещо нередно и се обадил на тел. 112, за да съобщи за видяното от него, като мобилният оператор го помолил да остане на място до пристигането на патрулен автомобил.

Св. М. продължил да наблюдава действията на двете лица, като същият не могъл да проследи какво правело лицето вътре в автомобила. След известно време видял как едното лице носи акумулатор "Титан" с номер МЗ85920656, като служители на 01 РУП при ОД на МВР (св. С.Е.Е. и Ц.Х.Ц.) дошли на мястото почти веднага след подаване на сигнала и установили на мястото две лица – подс. М.Н.А. и подс. Р.А.А., които били отведени в районното управление.

При огледа на лекия автомобил, собственост на св. Я. било установено, че на същия е бил счупен прозорец на задна лява врата.

Подс. М.А. и подс. Р.А., в ранните часове на 11.07.2022 г. се срещнали с техен общ познат на име Теодор Стефановски и се движели по ул. „Капитан Райчо", в гр. Варна, когато срещнали лице, което им съобщило за намиращ се по улицата таксиметров автомобил със счупено стъкло. Св. Стефановски се отделил от двамата обвиняеми, които продължили да вървят по улицата. Стигайки до л.а. „Фолксваген Шаран" с peг. № В 8466 ВХ, подс. Р.А. влязъл в лекия автомобил и извадил оттам черна найлонова торба с вещи, след което я хвърлил на земята и се върнал при св. С.. Малко след това М.А. я разкъсал и извадил от нея възглавничка за пътуване която поставил на врата си и чифт сиви текстилни ръкавици, след което извадил от автомобила и намиращата се в него акумулаторна батерия.

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза от 31.01.2023 г., левовата равностойност на движимите вещи възлиза на стойност 67,41 /шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ лева.

По отношение на подс. Р.А. е била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че същият не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата психоза. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества, зависимост към хероин, вредна употреба на канабиноиди и амфетаминови производни. Към момента на извършване на деянието е бил под въздействието на хероин и метамфетамини, което не е определило болестно поведението и не е нарушило базисните му психични функции. Към 11.07.2022 г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По отношение на подс. М.А. е била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че същият не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата психоза. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на психоактивни вещаства и вредна употреба на амфетаминови производни. Към 11.07.2022 г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото доказателства, а именно гласните такива –от показанията на св. Т.В. С. депозирани в хода на 3 проведеното съдебно следствие, както и тези приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК; от показанията на св. Т.Ж. М., на свой ред дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК; от показанията на св. Ц.Х.Ц., на свой ред дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК; от показанията на св. К.Г.Я., на свой ред дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК; както и от показанията на св. С.Е. дадени пред настоящия съдебен състав в хода на проведеното съдебно следствие.

Доколкото по съгласие на страните производството протече по реда на чл. 371, т.1 НПК съдът кредитира изцяло без да изслушва в хода на съдебното следствие заключенията на изготвените на досъдебното производство съдебно-оценителна и съдебно-психиатрични експертизи за подсъдимите лица, посредством които се установи общата стойност на инкриминираните вещи и психиатричния статус на подсъдимите лица.

За да приеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът прецени наличните по делото гласни доказателства като ги обособи в две основни групи.