Определение № 332 от 15.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. ХАСКОВО, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г. К. в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600583 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв. Й. Х. от АК-В. в качеството на защитник на И. Т. Г. - обвиняем по досъдебно производство № 286/01.07.2025 година по описа на РУ –Харманли към ОДМВР - Хасково.

Обжалва се Определение № 156/09.07.2025 година, постановено по ЧНд № 345/2025 година по описа на РС - Харманли, с което районният съд е взел по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Жалбоподателят заявява, че не е доволен от постановения съдебен акт. Акцентува върху обстоятелството, че намереното у обвиняемия наркотично вещество е в минимално количество. Счита, че това обстоятелство ще доведе до третиране на случая като маловажен, приложение на чл. 354а ал.

5 от НК, а от там и до налагане на наказание, несвързано с лишаване от свобода. Настоява, че още преди образуване на наказателното производство обвиняемият е изразил воля да се подложи на лечение от наркотичната си зависимост, има подкрепа от родителите си и няма опасност да се укрие.

Счита, че „домашен арест“ ще осъществи целите, поради които се налагат мерки за неотклонение и моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за налагане на МНО „домашен арест“.

Окръжна прокуратура, чрез свой представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

1

Съдът, след като провери правилността на обжалваното определение, констатира следното:

Жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК – за това, че на 01.07.2025 година в град Харманли, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, а именно – коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,34 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,85% /тегловни проценти/ на стойност 6,80 лева, както и метамфетамин с нетно тегло 0,14 грама със съдържание на активно действащ наркотичен компонент- метамфетамин 58,0% (тегловни проценти) на стойност 9,80 лева, или всичко на обща стойност 16,60 лв.

За да уважи искането на Районна прокуратура – Хасково, ТОХарманли за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия, РС-Харманли е обсъдил в необходимата степен установените по делото факти и обстоятелства. Правилно е преценил, че дори и на този етап на наказателното производство са събрани достатъчно доказателства, на база които може да се направи обосновано предположение, че И. Т. Г. е извършил инкриминираното престъпление.

Този извод на съда не се оспорва от жалбоподателя, като акцентът се поставя върху правната квалификация на деянието и личността на обвиняемия, респ. наличието на другите предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. По този довод ХОС отчита, че с постановлението за привличане И. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК. Касае се за работно обвинение, което действително може да бъде изменено. Но на база събраните по делото данни за съдебното минало на обвиняемия се установяват признаците на повторност по смисъла на чл. 28 от НК. Дори повторността да не се счита за квалифициращ белег на състава на престъплението, тя при всички случаи е отегчаващо вината обстоятелство. Осъждането на И. Г. по НОХД № 162/2024 година на РС-Харманли – същото по вид като процесното, сочи, че настоящото деяние, за което е обвинено лицето е извършено преди да са настъпили предпоставките на чл. 30 от НК. От тук може да се приеме, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК – реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление се презюмира. Липсват доказателства, които да опровергаят или дори само разколебаят тази презумпция. Но при всички случаи, с оглед личната опасност на обвиняемия, не са налице предпоставки за определяне на случая като маловажен и квалифициранео на деянието по ал. 5 от чл. 354а от НК.

Но дори и да не се приеме наличието на презумпцията по чл. 63 ал. 2 т. 1 от НПК, ХОС счита, че доказателствата по делото отново сочат на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Обвиняемият има силно обременено съдебно минало и отрицателни характеристични данни. Настоящото престъпление е извършено в периода на 2 отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, наложено по НОХд № 162/2024 година на ОС-Харманли. Ако настоящото наказателно производство приключи с осъдителна присъда, то обвиняемият, освен новото наказание, ще трябва да изтърпи и отложеното такова. Т.е. обвиняемият е изправен пред угроза за сериозно и продължително като срок наказание „лишаване от свобода“ и само по себе си това обстоятелство следва да се цени като достатъчна мотивация за обвиняемия да се укрие и да затрудни и забави своевременното приключване на наказателното производство. Следва да се има предвид, че по НОХд № 162/2024 година на ОС-Харманли Г. е осъден за престъпление, свързано наркотични вещества. Т.е. деянието, за което сега е привлечен като обвиняем, представлява ескалация в престъпната му дейност. Макар и той е реабилитиран за осъждането му по НОХд № 241/2020 година на РС-Харманли, - за престъпление, свързано с управление на МПС след употреба на наркотични вещества, - това осъждане има значение за преценка на личността на И. Г., тъй като му дава отрицателна характеристика.

Като цяло, по отношение на обвиняемия не се установяват сериозни възпиращи фактори, които биха попречили на укриването му или извършване на нови престъпления. Действително, по делото е установено местожителството, както и семейните му ангажименти. Но нито един от тези фактори не са успели да го възпрат досега от противоправно поведение, което именно дава основание за извода, че е реална опасността И. Т. Г. да извърши ново престъпление, както и да се укрие. Видно от протокола му за разпит, той е представил неправдоподобна версия за намиране на наркотичните вещества на улицата. Разбира се, той има право на каквато избере защитна теза. Но това обстоятелство дава основание за извода, че заявената от него воля за промяна е само декларативна. С висока доза на вероятност може да се счита, че ако остане в средата, в която е бил досега и успешно си е намирал наркотичните вещества (лична, домашна, семейна), обвиняемият отново ще предприеме набавяне на наркотиците и с това ще извърши ново престъпление.

Поради това съдът приема, че са налице всички основания по чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия И. Г., като единствено чрез прилагане на тази мярка ще бъдат изпълнени целите по чл. 57 НПК.

Като е разсъждавал в същия смисъл, РС-Харманли е постановил правилно – обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Определение № 156/09.07.2025 постановено по ЧНд № 345/2025 година по описа на РС - Харманли. година,

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4