Решение № 124 от 17.01.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марина Г. при участието на сеК.етаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №

20203110111427 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на Ц.. Л.. Н., ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. Л., зона Г, вх.А, ет.3, ап.4, Г.П. Г. – Т., ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. Л., бл.368, ет.6, ап.27, П. Н. К., ЕГН **********, адрес: град Д.а, ж.к. Е. бл.49, ет.2, В. Н. ДР., ЕГН **********, адрес: град Я., ж.к. „Г.Б.“ бл.11, вх.Г, ап.65 и Ю.. Н. Т., ЕГН **********, адрес: град Б., *** срещу К.П. Г. – С., адрес: град С., ж.к. С. № 4, вх.Г, ет.5, ап.67, с която е заявен иск по чл. 69 ЗН за делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, район А., с.о. „Б.-с.“ при граници и съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и на изградените в имота сгради, както следва еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 28 кв.м. на два етажа, заедно с постройка за допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ 13 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ 27 кв.м., находящ се в град Варна, местност „Б.-с.“ /стара местност „А.Т.“/ при следните квоти: за Ц.. Л.. Н. – 6/18 ид.ч., за Г.П. Г. – Т. – 3/18 ид.ч.; за П. Н. К. – 2/18 ид.ч.; за В. Н. ДР. – 2/18 ид.ч.; за Ю.. Н. Т.

– 2/18 ид.ч. и за К.. П. Г. С. – 3/18 ид.ч.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:

Твърди се, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти. Заявяват, че Ц.. Л.. Н., Г.Л. Г., починала на 28.01.2014 г. и Н.Л.Г.в, починал на 22.11.2004 г. придобиват при равни квоти по завещание от С.Л. Г., бивш жител на Варна, починала на 02.06.2001 г. процесните имоти, обективирани в акт за собственост НА 35, том 1, рег. № 1083, дело № 33/2001 г. на нотариус с рег. № 382 в НК - С.. Наследници на Г.Л. Г. са двете й дъщери Г.П. Г. – Т. и К.Г. С., а наследници на Н.Л.Г.в – са трите му дъщери П. Н. К., В. Н.

ДР. и Ю.. Н. Т.. Молят за уважаване на исковата претенция при посочените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на К.Г. С. чрез назначения особен представител, в който заявява, че исковата претенция се явява основателна като размера на квотата на всеки съделител е посочена правилно. Моли за постановяване на решение, с което да се допусне извършването на делбата на процесните 1 недвижими имоти при посочените квоти.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

От приетия като писмено доказателства нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 35, том 1, рег. № 1083, дело № 33 от 2001 г. от 30.07.2001 г. се установява, че Ц.. Л.. Н., Н.Л.Г. и Г.Л. Г. са признати за собственици при равни права върху следния недвижим имот – неурегулиран поземлен имот, находящ се в град Варна, район А., местност Б.-с. /стара местност „А.Т.“/, съставляващ имот с планоснимачен номер 659 по КП за същата местност заедно с всички постройки в него – жилищна сграда със застроена площ от 37 кв.м. и навес с площ 25 кв.м. при граници на имота – гора, поземлен имот № 660, подемлен имот № 671 и поземлен имот 622 от своята сестра С.Л. Г., която от своя страна го притежава по наследство, завещание и давностно владение.

От удостоверение за наследници с изх. № РВЕ20-УГ01-4504/29.07.2020 г., издадено от община С. се установява, че наследници на Г.Л. Г., починала на 28.01.2014 г., са нейните дъщери Г.П. Г. – Т. и К.П. Г. – С..

От удостоверение за наследници с изх. № 90/04.08.2020 г., издадено от община С. се установява, че наследници на Н.Л.Г., починал на 22.11.2004 г., са съпругата му – М. Г. Г. и трите му дъщери – П. Н. К., В. Н. ДР. и Ю.. Н. Т.. От горепосоченото писмено доказателство е видно, че съпругата М. Г. Г. е починала на 03.09.2017 г.

От удостоверение за наследници с изх. № АУ093131ОД/25.09.2020 г., издадено от община Варна се установява, че наследници на С.Л. Я.а нейната сестра Ц.. Л.. Н., брат й Н.Л.Г. и сестра й Г.Л. Г..

По делото е прието заключение по назначената СТЕ, от което се установява, че еднофамилната жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 28 кв.м. на два етажа и постройка за допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ 13 кв.м. взети заедно отговарят на изисквания за самостоятелен обект, а постройката за допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ 27 кв.м., отговаря на законовите изисквания за постройка на допълващо застрояване и е функционално обвързано с основната сграда с ***. Последната представлява двуетажна масивна вилна сграда с бетонни основи, тухлени стени и двускатна дървена поК.ивна конструкция с поК.итие от марсилски керемиди на единия скат и турски керемиди на другия скат. Състои се от приземен етаж, 2-ри етаж и оформено в подпоК.ивно пространство помещение, което не отговаря на техническите изисквания за жилище с тераса пред него. Към сграда с идентификатор *** следва да се приобщи и сграда с идентификатор ***, тъй като не са две отделни сгради, а са от една и съща сграда, които са функционално и конструктивно свързани. Сграда с идентификатор *** представлява едноетажна паянтова постройка към сграда с идентификатор ***. Вещите лица посочват, че в имота има отразена външна тоалетна, представляваща масивна едноетажна сграда с бетонни основи, тухлени стени и плосък поК.ив. Изградена е свободно в парцела върху септична яма. Посочват още, че в приземния етаж на еднофамилната жилищна сграда са разположени веранда, трапезария с вход от двора и кухня, а на втория етаж има поК.ита тераса с две преходни стаи. Вещите лица в съдебно заседание посочват, че от неурегулирания поземлен имот – дворното място може да се обособи самостоятелен имот, който ще отговоря на изискванията за лице и площ, съобразно нормата на чл. 19 ЗУТ.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася 2 между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.

Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и принудително се осъществява потестативното право за преК.атяване на съсобствеността. С оглед особения характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между тях е налице съсобственост върху процесния недвижим имот.

От приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство от 30.07.2001 г. се установява, че Ц.. Л.. Н., Н.Л.Г. и Г.Л. Г. са признати са собственици на процесните имоти при равни квоти, т.е. за всеки от тях по 1/3 ид.ч. Предвид обстоятелството, че Н.Л.Г. и Г.Л. Г. са починали и с оглед приетите по делото удостоверения за наследници на последните лица е видно, че техни наследници са съответно техните дъщери, на основание чл. 5 ЗН. Наследници на Н. Л. Г. са дъщерите му П. Н. К., В.

Н. ДР. и Ю.. Н. Т. като негова 1/3 ид.ч. следва да се раздели поравно между горепосочените лица или за всяка от тях по 1/9 ид.ч. Наследници на Г.Л. Г. са дъщерите й Г.П. Г. – Т. и К..

П. Г. С.. Всяка от тях наследява равна част, на основание чл. 5 ЗН, поради което нейната 1/3 ид.ч. следва да се раздели на две или всяка от тях да получи по 1/6 ид.ч. Приравнени към един общ знаменател, следва че всеки от съделителите следва да получи дял както следва – за Ц.. Л.. Н. – 6/18 ид.ч.; за П. Н. К. – 2/18 ид.ч., за В. Н. ДР. – 2/18 ид.ч., за Ю.. Н. Т. – 2/18 ид.ч.; за Г.П. Г. – Т. – 3/18 ид.ч. и К.. П. Г. С. – 3/18 ид.ч.

На основание изложените мотиви следва правният извод, че е налице съсобственост между горепосочените върху процесните недвижими имоти, възникнала в резултат на наследяване.

При съблюдаване на заключението по назначената СТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че еднофамилната жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 28 кв.м. на два етажа и постройка за допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ 13 кв.м. взети заедно отговарят на изисквания за самостоятелен обект, като функционално обвързана с тях е и постройката за допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ 27 кв.м. В настоящият случай, съдът следва да прецени дали процесните сгради представляват самостоятелни обекти на правото на собственост или са принадлежност към главната вещ. В този смисъл е решение № 52/02.02.2011 г. по гр.д.№ 1896/2009 г. на І г.о. на ВКС. Параграф 5, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ дава легална дефиниция на понятието жилище. Това е съвкупност от помещения, поК.ити и/или отК.ити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Член 40 ЗУТ и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони посочват какъв следва да е минималният пространствен обхват на едно жилище. В настоящият случай като се съобрази приетата по делото съдебно техническа експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал и приетите по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че еднофамилната жилищна сграда с идентификатор *** отговаря на изискванията на самостоятелен обект, съобразно заключението на вещото лице, а другите изградени постройки са функционално свързани с нея, поради което еднофамилната жилищна сграда следва да се допусне до делба ведно с постройките за допълващо застрояване между горепосочените съделители при горепосочените квоти - за Ц.. Л.. Н. – 6/18 ид.ч.; за П. Н. К.

– 2/18 ид.ч., за В. Н. ДР. – 2/18 ид.ч., за Ю.. Н. Т. – 2/18 ид.ч.; за Г.П. Г. – Т. – 3/18 ид.ч. и К..

П. Г. С. – 3/18 ид.ч.

С оглед приетото по делото заключение на вещите лица, че от поземлен имот находящ се в град Варна, район А., местност Б.-с. /стара местност А.Т.“, съставляващ имот с 3 планоснимачен номер 659 по КП след приспадане на идеалните части, принадлежащи към основата сграда и изградените постройки за допълващо застрояване, може да се обособи самостоятелен обект, отговоращ на изискванията за лице и площ, съобразно нормата на чл.

19 ЗУТ, следва че дворното място няма да остане обща част като принадлежност на изградения самостоятелен обект – еднофамилна жилищна сграда, ведно с постройките за допълващо застрояване, тъй като ще отговоря на К.итерия за самостоятелен обект, аргумент от чл. 19 ЗУТ и по аргумент за противното от съблюдаваните постановки на т. 1, б. ”д” от ППВС № 2/1982 г., в който е разяснено кога не се допуска дворното място самостоятелно до делба.

На основание гореизложените мотиви съдът следва да уважи предявения иск за делба на следните недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, район А., с.о. „Б.-с.“ при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

*** и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 28 кв.м. на два етажа, ведно с постройка за допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ 13 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ 27 кв.м., находяща се в град Варна, местност „Б.-с.“ /стара местност „А.Т.“/, изградени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, район А., с.о. „Б.-с.“ при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** между съделителите Ц.. Л.. Н.; за П. Н.

К. –, за В. Н. ДР., за Ю.. Н. Т.; за Г.П. Г. – Т. и К.. П. Г. С. при следните квоти – за Ц.. Л.. Н.

– 6/18 ид.ч.; за П. Н. К. – 2/18 ид.ч., за В. Н. ДР. – 2/18 ид.ч., за Ю.. Н. Т. – 2/18 ид.ч.; за Г.П.

Г. – Т. – 3/18 ид.ч. и К.. П. Г. С. – 3/18 ид.ч.

Водим от горното, съдът

РЕШИ: