Решение № 60 от 04.03.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр. Лом, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620102098 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от А. Р. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, срещу Първо основно училище „Васил Левски“ - гр.

*****, с адрес: гр. *****, общ. *****, обл. ******, ЕИК: ****, представлявано от ***** И. Е. Д., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл.220, ал. 1 от КТ, чл. 128, т.2 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

Иска се: да бъде признато уволнението на ищеца за незаконно и да се отмени Заповед № РД-13- 491/01.09.2025 г. на ***** на Първо ОУ „Васил Левски“ – гр. *****, ищецът да бъде възстановен на длъжността „*****“ в Първо ОУ „Васил Левски“ - гр. ***** и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ неизплатено допълнително трудово възнаграждение за м. август, 2025 г., както и сумата от 2006 лв. /две хиляди и шест лева/ обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху горните суми от датата на падежа им до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2025 г. между ищеца и Първо основно училище „Васил Левски“ - гр. ***** е сключен трудов договор №РД14-453/01.07.2025 г. за длъжността „*****“ при основно месечно възнаграждение от 1700 лв. На 03.07.2025 г. между ищеца и *****, представляващ училището, е сключено Допълнително споразумение № РД-14457/03.07.2025 г., с което са възложени допълнителни функции на ищеца, свързани с поддръжката и функционирането на училищното телевизионно студио, срещу възнаграждение от 700 лв. месечно. На 20.08.2025 г. е връчено на ищеца предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ (закриване на щата), с едномесечен срок, считано от 20.09.2025 г. На 22.08.2025 г. ищецът изпратил до работодателя проект за споразумение за прекратяване по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ), но същото не е подписано от работодателя, поради което не е породило действие.

1

Въпреки това, на 01.09.2025 г. директорът издал Заповед № ***** г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие). Твърди се, че процесната заповед е незаконосъобразна.

Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като липсва подписано взаимно съгласие, същата противоречи на вече връченото предизвестие по чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ и в нея е вписано невярно ЕГН, което допълнително я прави нищожна/опорочена. На следващо място се твърди и че за м. август на 2025 г. е била изплатена на ищеца само заплата от 1700 лв. (основна), без уговореното допълнително възнаграждение от 700 лв., като не е изплатено и обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2006 лв., макар същото да е разпоредено в самата заповед. С молба вх. № 16319/22.10.2025 г. ищецът е уточнил, че претенцията относно законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху дължимите суми е от 01.09.2025 г., като със същата молба се прави и изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника адв. Н. А. от МАК.

Твърди се с отговора на исковата молба, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди се, че с встъпването в длъжност на нов директор на училището е предприета промяна в щатното и длъжностно разписание в училището, с което е предвидено от 01.09.2025 г. да няма длъжност „****", която до онзи момент се заемала от ищеца. Предвид това на ищеца е връчено предизвестие, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. На 22.08.2025 г. ищецът писмено е изразил желанието си трудовия му договор да бъде прекратен, но по взаимно съгласие, считано от 01.09.2025 г., като е предложил „проект“ за прекратяване на трудовото му правоотношение. Ответникът счита, че трудово правоотношение не може да бъде прекратено със споразумение, а само с надлежно волеизявление от страна на работодателя, което в конкретния случай е материализирано от ***** на училището чрез оспорваната от ищеца заповед. Заповедта е издадена на 01.09.2025 г. съобразно волята на ищеца, изразена чрез така наречения от него проект за споразумение и предвид факта, че същият на дати 27,28 и 29 август на 2025 година е бил в законоустановен отпуск, а 30 и 31 август са неработни дни. С оглед на това няма основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и искането му за възстановяване на заеманата длъжност се явява неоснователно.По отношение на претенцията му за заплащане на сумата от 700 лева, представляващи според ищеца неизплатено трудово възнаграждение за месец август на 2025 година, ответникът сочи, че наистина с допълнително споразумение РД -14-457 / 03.07.2025 г. е предвидено към основното му трудово възнаграждение да му бъде изплащана и допълнително сумата от 700 лева месечно. Тази сума обаче му се дължи, ако през определения месец е извършил някаква дейност във връзка с поддръжката и функционирането на училищното телевизионно студио. През месец август на 2025 год. от страна на ищеца не е извършена никаква работа по евентуалната поддръжка на училищното телевизионно студио, още по- малко с функционирането на това студио, като по тази причина няма основание да му се изплаща допълнителното възнаграждение от 700 лева, поради което не му е и изплатено. По отношение на претенцията за изплащане на обезщетение по смисъла на чл. 220, ал. 1 от КТ ответникът приема, че тази претенция е неоснователна. Тази разпоредба намира приложение при едностранно прекратяване на трудово правоотношение. В конкретния случай трудовото 2 правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, при което прекратяване не се дължат предизвестия, оттам няма как да се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Ответникът уточнява и че тази претенция на ищеца не е уточнена от него по размер. Твърди се и че претенцията на ищеца с правно основание чл.86 от ЗЗД- лихви за забава на плащания, на първо място не е уточнена по размер и освен това не му се дължат лихви, които са акцесорно вземане предвид, че с оглед на изложеното по-горе, не му се дължат суми от страна на Първо основно училище „Васил Левски“ - гр. *****, област Монтана, във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. Претендират се и направените от страна на ответника разноски в производството.

В откритото съдебно заседание по делото е допуснато изменение на иска, на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК, като същият в частта му за заплащане сумата от 700 лв. - допълнително трудово възнаграждение за месец август, 2025 г., да се счита предявен за: евровата равностойност на сумата от 700 лв. неизплатено допълнително трудово възнаграждение за месец август, 2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, а в частта, с която се претендира сума от 2006 лв. - обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, искът да се счита предявен за евровата равностойност на 2706 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът се явява лично и поддържа иска.

В откритото съдебно заседание по делото ответникът се представлява от ***** И. Д. и от адв. Н. А. от МАК, които оспорват иска.

Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от Трудов договор № РД-14453/01.07.2025 г. се установява, че между ищеца и ответника е било налице валидно трудово правоотношение по трудов договор, съгласно който ищецът е заемал длъжността „*******”. В същия е вписано, че се сключва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, а в т. 2 от договора е посочено, че договорът се сключва при пълно 8-часово работно време, с основно месечно трудово възнаграждение 1700 лв. с периодичност на изплащане веднъж - окончателно и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 18 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Съгласно чл. V договорът се сключва за неопределено време. На ищеца е връчена длъжностна характеристика на 01.07.2025 г. за длъжността „*******“.

Сключено е между страните и Допълнително споразумение № РД-14457/03.07.2025 г., съгласно което същите се споразумяват за изменения на трудовия договор, считано от 01.07.2025 г., както следва: 1. На служителя се възлага изпълнение на допълнителни задължения, извън основната му длъжност „****“, свързани с поддръжката и функционирането на училищното 3 телевизионно студио, заснемане, монтаж, обработка и публикуване на видео съдържание, както и дейности по връзки с обществеността, включително поддръжка на онлайн платформи и комуникационни канали на училището; 2.

За извършване на дейностите по т. 1 служителят има право на допълнително трудово възнаграждение в размер на 700 лева месечно, считано от 01.07.2025 г.; 3. Споразумението е неразделна част от трудовия договор и влиза в сила от датата на подписването му. Други условия – в споразумението е отбелязано, че няма.

С Предизвестие от 20.08.2025 г. , връчено на ищеца на 20.08.2025 г., работодателят отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор съгласно чл. 326 от Кодекса на труда, като се сочи, че трудовият договор следва да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 /вероятно КТ/, считано от 20.09.2025 г., като за неспазеното предизвестие ще бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за месец август съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ. Сочи се, че съгласно чл. 224, ал. 1 ще се изплати на работника и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176.

С писмо от ищеца от 22.08.2025 г. същият е отправил до работодателя Проект за споразумение от 22.08.2025 г. В това писмо ищецът сочи, че с оглед намерението на работодателя за закриване на заеманата от ищеца длъжност представя проект за споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.09.2025 г. и моли проектът да бъде разгледан и в случай на приемане от работодателя, страните да подпишат споразумението. Приложен е проект на споразумение, неподписан от ищеца, за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие – чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със следните клаузи: 1. Страните се съгласяват трудовият договор № РД-14-453. сключен на 01.07.2025 г., да бъде прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 325. ал. I. т. 1 от Кодекса на труда, считано от 01.09.2025 г.; 2.Работодателят се задължава в деня на прекратяването да изплати на работника/служителя: 2.1. дължимото трудово възнаграждение за месец август, 2025 г.; 2.2.обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни, съгласно чл. 224. ал. I от КТ, върху брутното трудово възнаграждение, включващо основната 4 работна заплата и всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 228 от Кодекса на труда; 2.3. обезщетение в размер на една брутна заплата - 2706.00 лв., съответстваща на последното получено възнаграждение за месец август, 2025 година; 3. Работникът/служителят се задължава да възстанови на работодателя сумага от 500.00 лв., представляваща част от изплатените му средства за представително облекло, съответстваща на неизработения период от годината; 4. С подписването на настоящото споразумение страните уреждат всички свои права и задължения по прекратения трудов договор и заявяват, че нямат други финансово- правни претенции една към друга.