Решение № 128 от 10.11.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600237 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда №18/21.12.2023 година, постановена по НОХД №180/2023 година по описа на Окръжен съд – Търговище, с която подсъдимата З. П. А. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, наложено й е наказание лишаване от свобода за три години и глоба в размер на 1000 лева, приложен е чл.68 от НК спрямо осем месеца лишаване от свобода по влязла в сила присъда по НОХД №728/2021 година на Районен съд – Търговище, и за двете наказания лишаване от свобода е определен първоначален строг режим. С присъдата подсъдимата е оправдана по повдигнатото обвинение за времето от 10.11 до 25.11.2022 година и за размера на изтеглената сума над 8950 лева. Също така подс.З. А. е осъдена да заплати на гражданския ищец Х. сумата от 8950лв – обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

На подсъдимата са възложени разноските по делото и държавна такса, 1 разрешен е въпросът с веществените доказателства.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва по реда на чл.318, ал.6 от НПК от защитника с доводи за незаконосъобразност. В резюме, адв.М. поддържа нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК предвид осъждането на подсъдимата за двадесет и една платежни операции, без да има повдигнато обвинение за тях, както и нарушение по чл.303 от НПК с оглед недостатъчността на косвените доказателства да обосноват единствено възможния извод за авторството на престъплението. Във връзка с аргументацията на жалбата, към настоящата инстанция са отправени алтернативни искания за намеса по чл.336, ал.1, т.3 или по чл.335, ал.2 от НПК.

В пренията по делото се поддържа искането за оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение поради недоказаност, твърди се нарушение на забраната по чл.116, ал.1 от НПК. Прокурорът пледира за основателност на обжалването спрямо част от периода и броя на деянията в продължаваното престъпление. Що се касае до въззивното оплакване за нарушение по чл.303 от НПК, вкл. и във връзка със съображението на защитника по чл.116, ал.1 от НПК, държавният обвинител поддържа наличие на достатъчно доказателства, които по несъмнен начин установяват авторството на престъплението, макар и за по-малко деяния в обхвата на чл.26 от НК от гледна точка на повдигнатото обвинение. В лична защита и в последната си дума подсъдимата желае да бъде оправдана.

Въззивният съдебен състав, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, и след като обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните по съществото на делото, както и след оценка на събраните доказателства, прие следното:

Подсъдимата З. А. е предадена на съд по обвинение за престъпление против паричната система по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 10.11.2022г. до 12.12.2022г. в гр.Търговище чрез двадесет и пет деяния по използване на платежен инструмент – дебитна карта от „Банка ДСК“АД, без съгласие на титуляра Х., в резултат на което подсъдимата получила без основание сумата от 9250лв.

До достигане на наказателното производство в текущия процесуален стадий от съдебната фаза, по въззивната жалба на адв.М. двукратно са се 2 произнасяли състави на Апелативен съд-Варна – с решение №55/22.04.2024 година по ВНОХД №5/2024 година и с решение рег. №47/14.04.2025г. по ВНОХД №398/2024г. Двата съдебни акта са отменени по реда на Глава двадесет и трета от НПК – с Р. 597-2024 – 1н.о. и с Р. 351-2025-2н.о., съдържащи конкретни указания по приложение на закона.

Преценката на въззивния състав е, че по предмета на чл.102 от НПК обективната истина е разкрита, при следните фактически обстоятелства:

Към месец октомври 2022 година св.М. Х. и синът й - св.Н., живеели в гр.Търговище, ул.“Република“ №22, ет.4, ап.11. Х. била титуляр на банкова сметка в Банка ДСК с номер BG04STSA93000010858295, по която имало парична наличност от продажба на жилище, от ренти и пенсии. Към банковата сметка на свидетелката била издадена дебитна карта MasterCard

№516849******9704.

В края на месец октомври 2022 година здравето на св.Х. се влошило, състоянието на сина й също не било добро – той страдал от болки при ходене, затова на двамата било много трудно да излизат от дома, както и да извършват обичайните битови дейности. По тази причина свидетелката наела срещу заплащане подсъдимата А., която приела ангажименти в домакинството.

Един ден около този период свидетелката, придружена от подсъдимата, използвала дебитната си карта на банкомат в болницата в гр.Търговище.

Тегленето на 300 лева било документирано с разписка, която подсъдимата взела и самата тя отговорила на въпрос на титуляра, че има наличност повече от 27000 лева. Св.Х. отрекла, уточнявайки че сумата по сметката е не повече от около 23000-24000лева.

Подс. А. ежедневно посещавала дома на св.Х., която започнала да й дава дебитната си карта с информация за ПИН-кода - за теглене на малки суми пари от порядъка на около 200 лева и за друг вид разплащания. Подсъдимата от своя страна решила да използва деби тната карта MasterCard №516849******9704, за да изтегли част от спестяванията на св.Х. за себе си, затова и не носила разписки от трансакциите на титуляра. Мотивите й били породени от липсата на достатъчно доходи, от наличието на дългове и от увлечението й по хазартни игри.

За времето от 25.11.2022 година до 12.12.2022 година подсъдимата осъществила двадесет и три трансакции с дебитната карта на св.Х., за които 3 титулярът нямал знание и не е давал съгласие. В различните случаи тя (подс.А.) или вземала дебитната калта от портмонето на св.Х., или се възползвала от държането на картата по волята на самата пострадала във връзка с необходими разходи на семейството на възрастната жена.

Неоторизираните платежни операции (теглене) с дебитна карта MasterCard №516849******9704 с титуляр М. Х. били извършени от подсъдимата:

1.На 25.11.2022 година от АТМ устройство с №А5600445 на ЦКБ, ул.“Васил Левски“ в гр. Търговище в 11.15ч на 25.11.2022 година с теглене на сумата от 400 лева.

На 25.11.2022 година о т АТМ устройство с №А5400434 на Уникредит Булбанк - ул.“Васил Левски“ в гр.Търговище, в 17.18ч и 18.05ч с теглене на две суми от по 400 лева.

Трите трансакции били осчетоводени от Банка ДСК на 28.11.2022 година.

2.На 26.11.2022 година в 9.38ч с теглена на 400 лева о т АТМ устройство с №А5400434 на Уникредит Булбанк – гр.Търговище, ул.“Васил Левски“.

Платежната операция била осчетоводена на 28.11.2022 год.

3.На 28.11.2022 година с теглене на две суми от по 400 лева о т АТМ устройство с №А5400434 на Уникредит Булбанк – гр.Търговище, ул.“Васил Левски“, в 17.00ч и в 17.01ч. Осчетоводяването на платежните операции станало на 29.11.2022 година.

4.На 29.11.2022 година с теглене на 400 лева в 14.11ч о т АТМ устройство с №А5600445 на ЦКБ, на ул. „Васил Левски“ в гр.Търговище, осчетоводено на 30.11.2022 година.

5.На 30.11.2022 година в 10.45ч с теглене на 400 лева о т АТМ устройство с №А4600007 на Интернешъл Асет Банк - ул.“Васил Левски“, гр. Търговище.

6.На 01.12.2022 година в 17.15ч с теглене на 400 лева АТМ устройство с №PB621004 на Пощенска банка - бул.„Сюрен“, гр.Търговище. Платежната операция била осчетоводена на 02.12.2022 година.

7.На 02.12.2022 година в 13.07ч с теглене на 300 лева о т АТМ устройство с №А5400434 на Уникредит Булбанк - ул.“Васил Левски“, гр. Търговище и в 15.51ч на сумата от 300 лева от АТМ №А4600007 на Интернешъл Асет Банк – 4 ул.“Васил Левски“, гр. Търговище.

Двете платежни операции били осчетоводени от банката-издател на дебитната карта на 05.12.2022 година.

8.На 03.12.2022 година с теглене от АТМ №А5400434 на Уникредит Булбанк – ул.“Васил Левски“, гр.Търговище - в 17.55ч на 400 лева, в 18.08ч на 400 лева, в 18.09ч на 400 лева.

Транскациите били осчетоводени от Банка ДСК на 05.12.2022 година.

9.На 04.12.2022 година с теглене от АТМ №А5400434 на Уникредит Булбанк – ул.“Васил Левски“, гр.Търговище, в 09.48ч на 400лева и в 09.49 часа на 300 лева. Двете платежни операции били отразени счетоводно на 05.12.2022 година.

10.На 05.12.2022 година теглене от АТМ с № D0032501 на Банка ДСК ул.„Спиридон Грамадов“, гр.Търговище и от АТМ №А5400434 на Уникредит Булбанк – ул.“Васил Левски“, гр.Търговище в 11.10ч на 400 лева, пак в 11.10ч – 400 лева, в 12.36ч на 400 лева и в 12.58ч на 400 лева.

Тегленията от 12.36ч и от 12.58ч били осчетоводени на 06.12.2022г.

11.На 06.12.2022 год. теглене о т АТМ №А4600007 на Интернешъл Асет Банк – ул.“Васил Левски“, гр.Търговище - в 12.32ч на 400 лева, осчетоводено от Банка ДСК на 07.12.2022 година.

12.На 09.12.2022 година теглене о т АТМ №А5400434 на Уникредит Булбанк – ул. „Васил Левски“, гр.Търговище в 11.48ч на 250 лева и теглене от АТМ № А5600445 на ЦКБ – на ул.“Васил Левски“, гр.Търговище, в 14.24 ч на 400 лева. Двете платежни операции били осчетоводени на 12.12.2025 година.

Част от парите подс. А. похарчила за хазартни игри, с друга погасила заем, също така дала и на св.Т.Т. сумата от 500 лева за плащане на задължение към него.

В очертания времеви период на горните трансакции, св.М. Х. установявала по различни поводи, че дебитната й карта липсвала от обичайните места на съхранение в дома и едва след идването на подс.А., се появявала по странни начини. Тези случайности , както и непрекъснатите оправдания на подсъдимата, че няма разписки от банкоматите, създали съмнение у свидетелката и на 13.12.2022 година тя лично изтеглила сумата от 300 лева. От получената разписка, Х. установила наличност в размер на 5

17845.04 лева – по-малко от реалния размер, който би следвало да е в банковата сметка. Свидетелката поискала справка от Банка ДСК и така разбрала, че през ноември и декември 2022 година без нейно съгласие и с дебитната й карта MasterCard №516849******9704, били реализирани множество платежни операции от подсъдимата – тегления от нейната сметка на обща стойност 8750 лева.

Горната фактическа обстановка се основава на резултатите от извършените от настоящия състав проверка и анализ на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК на всички доказателства и доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК, сочещи следното:

Като безспорни за предмета на доказване окръжният съд е отделил обстоятелства във връзка с времето и причината за възникване на взаимоотношенията между пострадалата и подсъдимата, достъпът на последната до инкриминирания платежен инструмент и данните за неговия ПИН-код, както и положението, че в значителната си част обхванатите от периода на инкриминираното продължавано престъпление платежни операции не са били осъществени нито от св.Х., нито от св.Н., нито пък със съгласието на св.Х. в качеството й на титуляр на дебитна карта MasterCard №516849******9704. Фактическите изводи в очертания комплекс не се оспорват от страните, а и не биха могли, при наличието на еднопосочни преки доказателства по тях в показанията на св.св.Х. и Н. (НОХД, л.39; ДПр, л.64 гръб; НОХД, л.44 гръб и следващите; ДПр, л. 75), и в обясненията на подсъдимата (ДПр, л.8). Доколкото и настоящият състав се позовава на доказателствени източници, приобщени с инструментариума на чл.279 и чл.281 от НПК, то във връзка с проверката за законосъобразност на процесуалната дейност на първоинстанционния съд, е достатъчно да се каже, че хипотезата на закона е била изпълнена – 1)при възникналите фактически противоречия/и липса на спомен при разпита на свидетелите, 2)охранено е правото на защита на подсъдимата с изпълнение на задължението по чл.281, ал.7 от НПК, 3)що се касае до обясненията на подсъдимата в досъдебното производство – изпълнено е условието на чл.279, ал.2 от НПК, както и процесуалната предпоставка да са налице съществени противоречия по обстоятелства от предмета по чл.102 от НПК. И при категоричнос тта на направения извод, следва заключението за фактическа обоснованост на 6 обстоятелствата, че около края на октомври 2022 година подсъдимата започнала да помага в бита на св.Х. срещу заплащане, по причина на болестно състояние на свидетелката и на нейния син. При оценка на показанията на св.св.Х. и Н. по правилата на чл.107, ал.5 от НПК и въззивният състав приема, че в инкриминирания период двамата не са извършвали действия за пазаруване, осигуряване на медикаменти и на суми за битови нужди – всички, възложени в отговорност на подс.А..