Решение № 112 от 11.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. С., 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600305 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда рег. № 18/01.12.2025 г. РС – Е. П., постановена на 01.12.2025 г. по НОХД № 188/2021 г. по описа на РС – Е. П., е признал подсъдимия В. Г.

Г., ЕГН ********** роден на ******* в гр.С., българин, български гражданин, неженен, средно образование, осъждан, живущ в с. Г. Е. П., общ. Е. П., обл.С., ул. „Л.“ № * за ВИНОВЕН в това, че: На 24.07.2020 г. около 15.10 ч. в гр. Е. П., обл.С., на ул. „Л.” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес С 500” с рег. № ******* след употреба на наркотични вещества: тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична експертиза с изх. № И-689/11.08.2020 г. на химикотоксикологична лаборатория към ВМА гр.С., като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК с влязло в сила протоколно определение за одобряване на споразумение на 06.11.2018 г. по НОХД № 263/2018 г. по описа на Районен съд Е. П. престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева. Съдът е определил на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. РС – Е. П. е приспаднал на осн. чл.59, ал.1 от НК времето, през което спрямо подс.

1

В. Г. Г. е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и всяко друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или по друг закон, свързан с престъплението, за което лицето е било осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. Съдът е наложил на подс. В. Г. на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца, считано от фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление. Приспаднато е на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подс. В. Г. Г., ЕГН ********** е бил лишен от „право да управлява МПС по административен ред“.

РС – Е. П. с атакуваната присъда е привел в изпълнение на осн. чл.68, ал.1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, наложено на подс. В. Г. Г., ЕГН ********** по НОХД № 263/2018 г. по описа на РС Е.П., влязло в сила на 06.11.2018 г., което да бъде изтърпяно отделно от наказанието „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 188/2021 г. по описа на РС - Е. П.. Съдът е определил на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Приспаднато е на осн. чл.59, ал.1 от НК времето, през което спрямо подс. В. Г. Г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и всяко друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или по друг закон, свързан с престъплението, за което лицето е било осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В. Г. Г. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - София сумата от 487.00 лева /четиристотин осемдесет и седем лева/ и по сметка на Районен съд Е. П. сумата от 356,88 лева /триста петдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от а. Х., защитник на подс. В. Г., в която сочи, че намира съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Излага твърдения, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата, с презумпцията за невиновност и тежестта на доказване.

Нарушени са принципите на чл.13, чл.14, чл.281, ал.8 от НПК, поради което намира, че присъдата почива на предположения, респективно първоинстанционният съд е допуснал нарушение по чл.303 НПК.

Адв. Х. сочи още, че видно от показанията на свид. М. П., подзащитният му Г. не е извършил деянието с умисъл, поради което следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитникът излага твърдения, че в нарушение на процесуалните правила, свързани с принципите за разкриване на обективната истина, доказателствения анализ и презумпцията за невиновност, съдът без да сочи мотиви е игнорирал изцяло доказателства, оневиняващи подсъдимия и е постановил осъдителен съдебен акт, позовавайки се единствено на токсилогичната експертиза, изготвена по делото. Сочи, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като накърнява основни принципи на наказателния процес. Намира, че присъдата почива на предположения, тъй 2 като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Адв. Х. излага съображения, че е нарушен и материалният закон, тъй като формираните от съда изводи относно субективната и обективната съставомерност на деянието са неправилни и не намират съответстваща на изискванията на закона доказателствена опора. Защитникът иска въззивният съд на осн. чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда на РС – Е. П. и да постанови нова, с която да оправдае подзащитния му.

Защитникът на подс. В. Г. – а. Х. в съдебно заседание заявява, че поддържа аргументите, изложени в подадената въззивна жалба. Намира, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите М. П. и Д. Т., които сочат, че подсъдимият е приел тетрохидроканабинол по посочения от тях начин, а именно чрез тестени изделия, за които не е знаел, че съдържат това наркотично вещество. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да върне делото на друг състав на съда за ново разглеждане или да оправдае подзащитния му В. Г..

Подсъдимият В. Г. се присъединява към заявеното от защитника му в последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на ОП – София – прокурор И. счита депозираната въззивна жалба за неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Държавният обвинител намира, че авторството на деянието е доказано от събраните по делото доказателства, която е била задълбочено анализирана от РС – Е. П..

Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционния съд присъда, намира за установено следното:

Обжалваната присъда е правилна и законосъобразна като при постановяването й първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон и е обосновал в достатъчна степен взетото решение да признае подс. В. Г. за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК.

При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства, въззивният съд намира, че са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. Извършеният от първоинстанционния съд анализ на събраните по делото доказателства е правилен, като съдът е интерпретирал същите, съгласно действителното им съдържание.

Така от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие се установява следната фактическа обстановка, която напълно съвпада с тази установена от РС – Е. П.:

Подсъдимият В. Г. Г. е роден на ******* в гр.С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи като складов работник във фирма „Т. п.Д.“ ЕООД, гр.С., живущ в с. Г. Е. П., ул. „Л.“ №*, с постоянен адрес: гр. С., ж.к.“М.“, №*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН: **********.

Подсъдимият е осъждан.

3

На 24.07.2020 г., около 15,10 часа, в гр. Е. П., общ.Е. П., С. о., свидетелите К. Н. и Г. В., заедно със свидетелката М. П. - тримата служители на РУ-Е. П., изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул по „КАТ“ и се движели със служебен автомобил по ул. „Л.“. Там забелязали лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № *******, който направил обратен завой и започнал да се движи в противоположна на тяхната посока. Тъй като на полицейските служители било известно, че този автомобил често нарушавал правилата за движение по пътищата, предприели действия по неговото спиране, като на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ бил подаден светлинен и звуков сигнал за преустановяване на движението и спиране. При извършената проверка водачът предоставил на свид. К. Н. документите си, от които било установено, че лекият автомобил се управлява от подс. В. Г. Г..

В хода на проверката свидетелите К. Н. и Г. В. извършили на подс. Г. проверка с техническо средство за употреба на алкохол, която показала отрицателен резултат. След това на подсъдимия била извършена и проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер-Drug Тest 5000“ с фабричен номер ARJF 0033, годен за работа до 25.09.2020 г., тест /проба/ пореден номер 111. Резултатът от извършеният тест показал, че подс.

Г. управлявал лекия автомобил след употреба на наркотични вещества, тъй като техническото средство „Дрегер-Drug Тest 5000“ отчело наличието на канабис 25 /ТНС25/.

Предвид резултата от извършената проверка и съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, свидетелите К.

Н. съставил на подс. В. Г. акт за установяване на административно нарушение серия АА с бланков № 944678/24.07.2020 г. по описа на РУ Е. П., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, както и му издал талон за изследване № 074046. В талона за изследване № 074046 подс. Г. записал, че не приема показанията на направения му тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер- Drug Тest 5000“, отчел положителен резултат за употреба на канабис 25 и се подписал под своето изявление, че не приема резултата, като желае да даде кръвна проба за изследване. Подсъдимият бил съпроводен от свидетелите В. и Н. до ЦСМП - гр. Е. П. за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, като такива били взети по установения ред.

Биологичните проби /от кръв и урина/ били изследвани чрез химикотоксикологична /токсихохимична/ експертиза изх. № И-6891/11.08.2020 г. на химико-токсикологична лаборатория към ВМА гр.С., според заключението на която в пробите, дадени от подс. Г. е установено присъствието на специфичен метаболит – карбокси-делта 9 – ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, съдържащо се в марихуана, канабис и др.

Идентифицираният специфичен метаболит на ТНС е фармакологично неактивен, поради което количествения анализ няма съдебно-токсилогична значимост, а установява и доказва единствено употребата на меществото /т.нар. „нулев толеранс“/.

От изготвената в хода на досъдебното производство химико4 токсикологична /токсикохимична/ експертиза изх. № И-9964/02.12.2020 г. на ВМА, приета в хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд и неоспорена от страните, се установява, че въз основа на получените аналитични резултати в изготвената съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза изх. № И- 6891/11.08.2020 г. по описа на ВМА София и съобразявайки се с ползвания аналитичен протокол, може единствено да се посочи интервалът на употреба за наркотичното вещество ТНС, който за лице с инцидентен, еднократен прием е до 24-36 часа преди медицинското изследване, респективно вземането на биологичните проби.

При системна употреба на ТНС, този интервал се променя значително до 3-5 дни.

Свидетелят Д. Т. разказва, че вечерта на 23.07.2020 г. с приятеля си М. П. били на рожден ден в гр.С., кв. О. к.. През нощта извикали своя приятел подс.