Определение № 638 от 29.06.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 763/2023
- Вид
- Определение № 638
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Галя Георгиева, Красимира Райчева, Даниела Росенова
Цитирани разпоредби
- чл.86 · Закон за здравето
- чл.123 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.21 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.6 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.6 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 638 гр. София, 28.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Георгиева
Членове:
Даниела Росенова
Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600763 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.6 и 8 от НПК.
Образувано е по по въззивна частна жалба на М. К. П. –Д. и А. И. П.– наследници на починалия К. П. срещу Определение №1557 от 23.05.2023г. по ЧНД №2849/23г. по описа на СГС, с което е потвърдено постановлението на прокурор от Софийска градска прокуратура от 02.05.2023г., за прекратяване на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по ДП №121/2022г. по описа на Следствен отдел при СГП пр.пр.231/2021г. на СГП.
В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди се, че доказателствата по делото и направените възражения от жалбоподателите не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно, поради което първостепенния съд е достигнал до неправилния извод за наличие на основанието по чл.24 ал.1 т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство, поради което е потвърдил атакуваното прокурорско постановление, което от своя страна не съдържало обстоен анализ на доказателствените източници, не било прецизно и ясно аргументирано. Изтъква се от жалбоподателите, че починалият К. П. е контролирал стриктно придружаващите си заболявания, поради което не можело да е допусне, че което и да е от тях се намира в пряка причинно-следствена връза с настъпилата смърт. Независимо от това, че от заключенията на назначените по делото експертизи не можела да бъде установена конкретната причина за смъртта на К. П., по делото били налични достатъчно доказателства, според които влошаване на здравословното му състояние било пряка последица от неадекватно проведеното лечение от д-р Н. Б., която не назначила необходимите изследвания, а непосредственото настъпване на смъртта била пряка последица от поведението на д-р С. Ч., 1 която не предприела необходимите мерки за оказването на неотложна медицинска помощ, изразяваща се в осигуряване и използване на апаратура за обдишване на пациента, за когото данни относно състоянието му били известни от сигнала по телефон 112.
Неправилно и в разрез с ТР №3/22.12.2015г. на ВКС по ТД №3/2015г. на ОСНК според жалбоподателите било анализирано поведението на д-р Б., по отношение на която по делото имало доказателства, че е нарушила Закона за здравето, тъй като не изпратила пациента К. П. на пулмолог при втория преглед на 09.07.2021г. и същият не бил извършен в пълен обем. В тази насока жалбоподателите се позовават на констатациите от компетентния административен орган за извършено виновно, противоправно и общественоопасно деяние от страна на д-р Б., което било потвърдено и от двете съдебно-медицински експретизи, приложени по делото. Мотивите на съда, че е следвало пациентът след посещението на консулатативния кабинет да се върне при личния лекар, който да обобщи резултатите от извършените прегледи, за да прецени какви други изследвания да бъдат назначени били неправилни, тъй като в случая не можело да бъдат игнорирани задълженията на д-р Б., предвидени в чл.86 от Закона за здравето сама да изпрати пациента на допълнителни прегледи при специалисти, в случая пулмолог и да назначи необходимите лабораторни изследвания. Според жалбоподателите в този случай били нарушени правилата за добра медицинска практика, както и чл.86 от Закона за здравето, касаещ достъпна и качествена здравна помощ.
Това било потвърдено и от заключенито на допълнителната съдебномедицинка експертиза относно въпроса дали била нарушена т.14 от
Медицинския стандарт „Уши-нос-гърло“ от д-р Б., според което заключение:
“при неповлияване от предписаното лечение е следвало да се направят допълнителни изследвания, включително и образни такива, както и да се назначи консултация със специалист по белодробни заболявания, поради възможността долните дихателни пътиша да бъдат обхванати от възпалителния процес“.
Относно поведението на д-р С. Ч. въпреки констатациите на съда, че безспорно същата не е носила кислородна бутилка в дома на пациента и не му е извършвала обдишване, липсва наказателноправен анализ относно евентуалната съставомерност на поведението й, за това, че е посетила дома на починалия К. П. без нужната медицинска апаратура за обдишване и не е предприела незабавни действия за осигуряването на такава, а вместо това е искала пациента да бъде заведен до автомобила на Спешна медицинска помощ. От заключението на допълнителната комплексна съдебно-медицинска експертиза при отговор на въпрос 5 следвало да се направи извод за допуснати нарушения от страна на д-р Ч. при оказаната медицинска помощ, тъй като в извънболничната помощ следвало да се започне оксигенация чрез маска, възстановяване на сърдечната дейност, ако такава няма и предприемане спешно транспортиране до лечебното заведение. При тези доказателства, според жалбоподателите независимо от незвършването на 2 аутопсия на пострадалия можело да се направи извод, че действията по неизпращането му на пулмолог от д-р Б. и неподаването на кислород от д-р Ч. на ********г. били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Този извод следвал от рязкото влошаване здравословното състояние на К. П. между двата прегледа при д-р Б., както и между втория преглед и настъпилата смърт, потвърдено и в двете съдебно-медицински експертизи.
Според жалбоподателите не било проведено обективно, всестранно и пълно разследване, поради което се иска да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Съдът, като съобрази изложеното във въззивната жалба, доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Неправилно първостепенния съд е приел, че наблюдаващият делото прокурор е събрал, разгледал и анализирал всички относими по случая доказателства за разкриване на обективната истина, така, че да пристъпи към прекратяване на производстството на основание чл.21 ал.1 т.1 от НПК. Дори и с извършения самостоятелен анализ от СГС на събраните от прокурора доказателствени източници, при липсата на извършено всестранно и пълно разследване по делото остава неизяснена причината за смъртта на К. П., а от там и необоснованото и прибързано прекратяване на наказателното производство. Същото е било образувано и водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, за това, че на ********г. е причинена смъртта на К. Д. П., вследствие на немарливо изпълнение на занятие от страна на медицинско лице.
Действително извършените към момента комплексна съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, които са работили единствено и само по писмени данни не могат да дадат еднозначен отговор на въпроса относно наличието на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и констатираните пропуски в диагностиката и проведеното лечение на починалото лице, поради неизвършването на аутопсия и вземането на материали за допълнителни изследвания. В тази насока неправилно както прокурора, така и първостепенния съд са приели, че до момента са извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени действия за попълване на делото с относими доказателствени материали, с оглед изясняване причините на настъпилата смърт на К. П..
Въззивната инстанция е на становище, че ако не е изяснена причината за смъртта с оглед данните от комплексните съдебно-медицински експертизи изобщо не е бил изследван въпроса доколко настъпилата смърт на П. е в причинно-следствена връзка с нарушенията на добрата медицинска практика, а от там и невъзможността за мотивиране на обоснован и законосъобразен 3 акт за прекратяване на производството. Предвид становището на двете съдебно-медицински експретизи очевидно се налага да се изясни въпроса за причината на смъртта, както и доколко причината на смъртта е свързана с виновно поведение на медицинско лице/лица, посредством методите и способите за разследване предвидени в НПК, който ресурс настоящият съдебен състав намира за неизчерпан, имайки предвид чл.155 и следващите от НПК.
Ясно е, че съдът не може да дава указания на прокурора какви точно процесуално-следствени действия следва да извърши за изясняване предмета на делото, но може да констатира липсата на достатъчно доказателства съобразно вътрешното си убеждение относно акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство, който в случая е незаконосъобразен и необоснован, тъй като разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно. Разпоредбата на чл.123 ал.1 от НК изисква виновно поведение при осъществяване правилата на добрата медицинска практика и причинна връзка със смъртта на пациента, като в конкретния случай основните правно ралевантни факти от предмета на разследване по досъдебното производтво не са изяснени.
Що се касае до цитираното от жалбоподателите ТР №3/22.12.2015г. на ВКС по ТД №3/2015г. на ОСНК на ВКС същото в конкретния казус е неотносимо, тъй като развилото се пред административния орган административно производство не касае и изследва причините за смъртта, предмет на настоящото наказателно производство.
Ето защо жалбата с доводи за преждевременно прекратяване на наказателното производство при непроведено обективно, всестранно и пълно разследване се явява основателна, а атакуваното определение като неправилно следва да бъде отменено, заедно с постановлението на прокурора за прекратяване на производството, а делото върнато на СГП за допълнително разследване.
Водим от горното въззивния състав при АС гр.София, НО 9 състав на основание чл.243, ал.8 вр. ал.6 т.3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1557 от 23.05.2023г. по чнд №2849/2023г. на Софийски градски съд, НО, 33 ти състав.
ОТМЕНЯ постановлението на СГП от 02.05.2023г. за прекратяване на производството по ДП 121/2021г. по описа на СО-СГП пр.пр.231/2021г. по описа на СГП.
ВРЪЩА делото на прокурора от СГП със задължителни указания относно прилагането на закона съгласно мотивната част на настоящото определение.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5