Определение № 4703 от 20.10.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4703

Хасково, 20.10.2026 г.

Административният съд - Хасково - VIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА като разгледа докладваното от съдията Антоанета Митрушева административно дело № 1184/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 157, ал. 2–4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 144, ал. 1 ДОПК.

Образувано е по искане на С. Г. В., направено с молба от 12.10.2026 г., за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1/17.06.2026 г., издаден от М. А. Н., главен експерт в дирекция „Местни данъци, такси и търговска дейност“ при Община С, потвърден с Решение № 3/31.07.2026 г. на директора на същата дирекция.

В молбата се поддържа, че изпълнението на оспорения акт следва да бъде спряно до окончателното приключване на съдебното производство, тъй като установените с него задължения са определени въз основа на неправилно отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри характеристики на недвижимия имот. Жалбоподателката се позовава на висящо гражданско производство пред Върховния касационен съд относно същия имот, както и на представено писмо от Община Свиленград, удостоверяващо, че в общинския архив не са открити строителни книжа за преустройство на сградата и обособяване на самостоятелни обекти в нея. Излага съображения, че евентуалното предприемане на действия по принудително събиране на установените публични задължения, включително чрез налагане на запори върху банкови сметки или възбрани върху недвижими имоти, би довело до значително и трудно поправимо засягане на имуществената ѝ сфера. Жалбоподателката заявява, че към момента не са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, поради което прави предложение за обезпечение, като посочва готовност да предостави паричен залог по депозитната сметка на Административен съд – Хасково или безусловна и неотменяема банкова гаранция в полза на съда, след изрично произнасяне на съдебния състав с нарочен акт. Относно размера на обезпечението сочи, че същият следва да обхваща обжалваната главница и начислените законни лихви за 2026 г. до момента на издаване на оспорения административен акт.

Съдът, като взе предвид направеното искане, изложените доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Искането е процесуално допустимо, като направено от лице, оспорващо по съдебен ред акт за установяване на публични задължения, заявено пред съда, компетентен да разгледа оспорването.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно чл. 157, ал. 1 ДОПК обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ДОПК предвижда възможност изпълнението да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като искането може да се отнася само за частта от акта, която е обжалвана пред съда. По силата на чл. 144, ал. 1 ДОПК този ред е приложим и при съдебното оспорване на актовете за установяване на задължение по декларация, издавани по чл. 107, ал. 3 ДОПК.

В чл. 157, ал. 3 ДОПК са установени специалните предпоставки за спиране на изпълнението. Съгласно тази разпоредба към искането следва да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато обезпечение не е наложено, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3–5 ДОПК. От систематичното тълкуване на посочените разпоредби следва, че законът допуска спиране на изпълнението както въз основа на вече направено обезпечение, така и при предложено обезпечение, което предстои да бъде учредено по установения в ДОПК ред. И в двете хипотези обезпечението следва да отговаря на изискванията на чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 3–5 ДОПК.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 4 ДОПК предвижда спиране на изпълнението при представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, когато обезпечението е в определения от закона размер. В останалите случаи, съгласно чл. 153, ал. 5 ДОПК, се извършва преценка на представеното или предложеното обезпечение, като изпълнението може да бъде спряно със задължаване на компетентния публичен изпълнител да наложи обезпечителни мерки върху предложеното имущество в определен срок. В тази хипотеза спирането има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки. Следователно основателността на искането се определя от наличието на надлежно обезпечение или на конкретно предложение за такова, позволяващо преценка дали предложеното обезпечение е достатъчно да гарантира събирането на публичното вземане в установения от закона размер.

В случая тези предпоставки не са изпълнени.

От представения Акт за установяване на задължение по декларация № 1/17.06.2026 г. се установява, че с него са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2020–2026 г., като задълженията за 2020–2025 г. са отразени като платени, а непогасената към датата на издаване на акта главница за 2026 г. е в размер на 46,46 евро. В приложената към Решение № 3/31.07.2026 г. справка за неплатени задължения към същата дата са отразени 23,23 евро главница и 0,21 евро лихва, или общо 23,44 евро.

По делото не са представени доказателства за направено обезпечение на установените публични задължения.

В молбата жалбоподателката е заявила готовност за бъдещо предоставяне на паричен залог или безусловна и неотменяема банкова гаранция, като е поставила предприемането на съответните действия в зависимост от последващо произнасяне на съда. Посочила е, че обезпечението следва да обхваща обжалваната главница и лихвите за 2026 г., начислени до датата на издаване на оспорения акт. Така предложеният начин за определяне на размера на обезпечението не съответства на изискването на чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 3 ДОПК за обезпечаване на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране. Освен това жалбоподателката предлага предоставянето на паричен залог по депозитната сметка на съда или учредяването на банкова гаранция в полза на съда. Така формулираното предложение не е съобразено с предназначението на обезпечението по чл. 153 и чл. 157 ДОПК, което следва да гарантира събирането на установеното публично вземане в полза на съответния публичен кредитор. Съдът, пред който е висящ спорът относно законосъобразността на акта, не е носител на публичното вземане, за обезпечаване на което се иска спиране на изпълнението.

С оглед изложеното съдът намира, че направеното предложение за обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 3–5 ДОПК. Жалбоподателката е заявила готовност да предостави парични средства по депозитната сметка на съда или банкова гаранция в негова полза, без да предложи обезпечаване на публичното вземане по предвидения в ДОПК ред. Наред с това размерът на обезпечението е определен чрез препращане към главницата и лихвите до издаването на оспорения акт, вместо към датата на подаване на искането за спиране. При тези обстоятелства не са налице предпоставките за постановяване на исканото спиране на изпълнението.

Не обосновават различен извод и изложените в молбата твърдения за опасност от настъпване на значителни или трудно поправими имуществени вреди. Спирането на изпълнението в производството по чл. 157 ДОПК е подчинено на специалния режим за обезпечаване на публичните вземания, който не поставя като самостоятелна предпоставка доказването на вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Поради това наличието на подобни вреди не може да замести изискването за надлежно обезпечение или за конкретно и годно предложение за обезпечаване на установените задължения.

Неотносимо към преценката за наличието на предпоставките по чл. 157, ал. 3 ДОПК е и твърдението за неправилно определени характеристики на недвижимия имот, както и наличието на висящо гражданско производство относно същия имот. Тези обстоятелства се отнасят до възраженията срещу законосъобразността на акта и подлежат на обсъждане при разглеждането на жалбата по същество, но не обосновават спиране на изпълнението при липса на предвиденото в закона обезпечение.

По изложените съображения съдът намира, че не са изпълнени специалните предпоставки на чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 3–5 ДОПК, поради което искането за спиране на изпълнението на оспорения АУЗД следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 157, ал. 2–4 ДОПК, Административен съд – Хасково

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Г. В. за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1/17.06.2026 г., издаден от М. А. Н., главен експерт в дирекция „Местни данъци, такси и търговска дейност“ при Община С, потвърден с Решение № 3/31.07.2026 г. на директора на същата дирекция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�