Определение № 2884 от 30.12.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2884 гр. София, 20.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20221100604670 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 07.09.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав, постановено по н.ч.д. № 8239 / 2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено постановление от 03.06.2022 г. на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15301 / 2020 г. по описа на 07 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 23522 / 2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно, като се прави искане за неговата отмяна. Излагат се обстойни доводи, че дадените от първоинстанционния съд указания за предприемане на действия по разследването, а именно за извършване на допълнителен разпит на свидетелите М.Т. и С.Т. се явяват безпредметни. Според представителя на държавното обвинение, фактическата обстановка е напълно изяснена и не е възможно да се съберат допълнителни доказателства в насока изясняването на обстоятелството имал ли е първоначално намерение свид. М.Т. да върне получената от свид.

К. А. парична сума. Релевират се аргументи в насока, че приетите в процесното постановление фактически изводи, са изградени въз основа на обстоен доказателствен анализ и правилни материалноправни заключения. Отправя се искане постановлението на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Атакуваното определение е законосъобразно и правилно, а депозираният частен протест – 1 неоснователен.

Пред Софийски районен съд е било обжалвано постановление на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Софийски районен съд, преди да провери правилността на атакувания акт по реда на чл.243, ал.4 от НПК, е извършил необходимото да се увери, че са налице процесуалните предпоставки да стори това, т.е. да е налице жалба, изходяща от лице, имащо качеството на пострадал и срещу акт, подлежащ на обжалване. Изводът му, че жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.243, ал.3 от НПК е правилен.

Въззивният съд не констатира пороци при формирането на волята на проверяваната инстанция, а изводът му за неправилно тълкуване на доказателствения материал по делото, за нарушаване на правилата на формиране на вътрешно убеждение и противоречие с материалния закон при съставяне на постановлението за прекратяване е законосъобразен.

Без да поставя под съмнение суверинитета, предоставен по силата на Конституцията, на прокурора да подлага на собствен анализ доказателствата, както и да изгражда фактически и правни изводи относно наличието или отсъствието на обективни и субективни признаци на деяние, съдът следва да уточни, че всяко право или правомощие, което не се упражнява в съответствие със закона се превръща в своята противоположност. Ето защо правилността на изграждането на вътрешното убеждение при анализа на доказателствата, на самостоятелно основание подлежи на контрол от страна на съдилищата. Една от целите на съдебния контрол, в производствата по чл.243, ал.7 от НПК, е за спазване на процесуалните правила, на които следва да се подчинява логическата и доказателственоправната дейност, обуславяща възприетите правни и фактически констатации.

В конкретния казус, анализирайки крайните изводи на представителя на държавното обвинение, контролираният съд е констатирал изграждане на фактическа обстановка, лишена от обективен анализ на доказателствата. Нещо повече, напълно акуратно е заключението на Софийски районен съд, че изводите от правна страна на прокурора противоречат на материалния закон. Това е така, тъй като, от една страна прокурорът приема, че в конкретния казус не е извършено престъпление от общ характер, а от друга, не излага аргументи в насока, защо приема, че поведението на свид. М.Т. не субсумира фактически състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Изводите на прокурора са единствено, че в конкретния казус се касае за гражданско правни отношение. И тук единствено за пълнота съдът следва да изясни, че когато се касае за престъплението „измама“, не е невъзможно същото да бъде и осъществено при налични между извършителя и пострадалия договорни отношения. Тогава деецът няма първоначално намерение да се задължи по тях, нито пък каквато и да е реална възможност реално да изпълни поетия ангажимент. Обещанията, дадени в такъв случай се явяват единствено средството за въвеждане на пострадалото лице в заблуждение, за да извърши то съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден разход.

2

В процесното постановление се приема, че са извършени всички необходими действия по разследването, за да се изясни имал ли е свид. М.Т. изначално намерение да върне поисканата от свид. А. парична сума и въпреки това, от събраните до момента доказателства, прокурорът не достига до обоснован извод относно това обстоятелство.

Софийска районна прокуратура, обаче, не е обсъдила и анализирала в дълбочина заявеното от свид. С.Т., която пред разследващ орган заявява, че не знае извършени парични преводи към брат й – свид. М.Т., нито е поемала обещание да връща пари, получени от Т.. Също така за Софийски градски съд остава неанализиран от прокуратура и фактът, че свид. М.Т. е резервирал билет до България три дни, след като е получил поискания от свид. А. заем. Без да разширява правомощията си и да изземва функции на обвинителната власт, настоящият състав обръща внимание на Софийска районна прокуратура, че последните две обстоятелства анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, както и наличните доказателства за предходни суми, които М.Т. е поискал и не е върнал, водят до извода, че от събраните до момента доказателства би могло да се изгради извод, че свид. М.Т. не е имал намерението да върне поисканата от свид. А. сума.

Противно на застъпената в протеста теза, от постановлението на прокурора, с което наказателното производство е прекратено, не може да се проследи формирането на волята на решаващия орган. Вътрешното убеждение следва да е основано на доказателствата по делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи и съображенията за съответстващите им правни изводи. В процесния случай убеждението на прокурора не е намерило мотивиран израз.

Всичко изложено по - горе води до извода, че в случая процесното постановление на Софийска районна прокуратура се явява необосновано, а по силата на чл.243, ал.4 от НПК прокурорският акт подлежи на съдебен контрол и по отношение на обоснованост и законосъобразност. Поначало, за да бъде спазен един от основните принципи на наказателното производство, този по чл.14, ал.1 от НПК, вземането на решение по вътрешно убеждение от страна на прокурора в случая следва да е основано на съзнателна увереност, основана на доказателствени материали, събрани и проверени по предвидения в НПК регламент и в съответствие с материалния закон. Вътрешното убеждение на прокурора е формирано в нарушение на закона, когато при формирането му не са били обсъдени ( били са игнорирани ) някои от доказателствените материали по делото.

Абсолютно задължително с оглед на визираното основно начало на наказателния процес е при наличие на противоречие в последните, същите да бъдат обсъдени. В крайна сметка е безспорно, както в теорията, така и в практиката, че обективната страна на вътрешното убеждение изисква надлежно обосноваване, основано на доказателствените материали по делото, и мотивировка, която звучи ясно, логично и убедително.

Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение на Софийски районен съд, в което е констатирано, че формираното вътрешното убеждение на наблюдаващият прокурор е в противоречие с принципа на пълнота и обективност на 3 разследването, е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.09.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав, постановено по н.ч.д. № 8329 / 2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено постановление от 03.06.2022 г. на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15301 / 2020 г. по описа на 07 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 23522 / 2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за извършено престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4