Решение № 1115 от 25.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100512819 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20073452/08.01.2023 г. по гр.д. № 12824/2020 г. на СРС, 31 състав, съдът е признал за установено по предявените от „Теленор България” ЕАД срещу Б. А.

Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Б. А. Д. дължи на „Теленор България” ЕАД следните суми в общ размер от 303,81 лева: сумата от 42,87 лева, представляващи неплатени месечни такси за отчетен период от 05.05.2017 г. до 04.08.2017 г. по Договор за мобилни услуги, сключен на 13.10.2015 г. за предпочетен номер +*******; сумата от 23,96 лева, представляващи дължими лизингови вноски за периода от 05.05.2017 г. до 04.10.2017 г. по Договор за лизинг от 13.10.2015 г., с който е предоставено устройство Alcatel One Touch Pixi 3 4.5 Black; сумата от 102,95 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.05.2017 г. до 04.08.2017 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, сключено на 10.10.2016 г.; сумата от 30,85 лева, представляващи неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, сключен на 29.04.2017 г., за периода от 05.05.2017 г. до 04.08.2017 г.; сумата от 103,18 лева, представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.04.2017 г. за периода от 05.05.2017 г. до 04.10.2017 г., с който е предоставено за ползване LG K 4 Blue, ведно със законната лихва върху главниците от 29.07.2019 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 443/2091 г. по описа на РС – Своге.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Б. А. Д. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 1050 лева, представляващи разноски за 1 исковото производство, както и 325 лева, представляващи разноски за заповедното производство. На основание чл. 77 ГПК съдът е осъдил Б. А. Д. да заплати по сметка на СРС сумата от 100 лева, представляващи разноски за исковото производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Б. А. Д. чрез назначения му особен представител – адв. Б. Н.. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че за уважаване на исковите претенции се изисква ищецът да докаже пълно и главно, че е бил изправна страна по договорите. Твърди се, че въпреки дадените указания ищецът не е успял да установи, че е предоставил далекосъобщителните услуги за процесния период. Поддържа се, че в представените договори е посочено, че на абоната са предоставени устройства, но не и СИМ-карти.

Сочи се, че единственото доказателство за доставка на мобилните услуги са представените по делото фактури, но липсват доказателства тези фактури да са подписани или получени от абоната. Поддържа се, че от назначената по делото експертиза не се установява по безспорен начин, че телекомуникационни услуги са предоставяни точно и през целия исков период. Предвид изложеното се иска отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявените срещу Б. А. Д. искове.

Въззиваемият – ищецът „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България” ЕАД, оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Поддържа, че в договорите са посочени идентификационните номера на СИМ-картите, които Б. А. Д. е получил и които му осигуряват достъп до мобилната мрежа. Твърди, че с това са изпълнени задълженията на мобилния оператор. Твърди, че в допълнителното споразумение не е посочена СИМ-карта, защото само са изменени условия по абонаментен план с предоставена по-рано СИМкарта. Твърди, че с назначената по делото експертиза е установено, че са липсвали технически причини, обуславящи преустановяване на предоставяните услуги. Сочи, че мобилният оператор е предоставил достъп до мрежата си и поради това се дължат абонаментните такси, независимо от реалното потребление на услугите. Сочи, че особеният представител не излага никакви оплаквания по същество срещу присъдените лизингови вноски. Поддържа, че договорите за лизинг имат характера и на приемно-предавателни протоколи и с подписването им потребителят декларира, че е получил лизинговото устройство във вид, годен за употреба. Поддържа, че сроковете по договорите за лизинг са изтекли и всички лизингови вноски са с настъпил падеж.

Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:

2

Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 342 ТЗ.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

За уважаването на претенцията за заплащане на месечни вноски по абонаментен план за мобилни услуги ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ валидно сключен договор за мобилни услуги; 2/ че е изпълнил задължението си в съответствие с договора да доставя мобилни услуги през исковия период, във връзка с което за ответната страна е възникнало задължение да заплати уговорената месечна абонамента такса; 3/ размер и изискуемост на задължението за заплащане на месечна абонаментна такса.

Спорно пред настоящата инстанция е дали са предоставяни мобилни услуги през процесния исков период.

По делото е представен договор за мобилни услуги, подписан на 13.10.2015 г. от Б. А. Д. и представител на „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България” ЕАД. Договорът не е бил своевременно оспорен от страна на ответника (настоящ въззивник) с отговора на исковата молба. Видно от договора страните са се споразумели мобилният оператор да предоставя мобилни услуги по абонаментен план Резерв 13,99 с 50 минути извън мрежата на Теленор, 500 мобилни минути към номера на Теленор, 300 M B резерв мобилен интернет и 100 резерв национални минути за мобилен номер *******. Клиентът се е задължил да заплаща месечна такса от 13,99 лева. Съконтрахентите са се споразумели фактури да бъдат издавани на всяко 5-то число от месеца. Договорът е сключен със срок на действие до 13.10.2017 г. В договора изрично е посочено, че мобилните услуги ще се използват чрез мобилно устройство Alcatel One Touch Pixi 3 4.5 Black и СИМ-карта № 89359050000512938864. От договора се установява, че договорът се сключва между страните с цел преминаване от предплатена услуга към абонаментен план.

По делото е представено Допълнително споразумение от 10.10.2016 г., подписано между Б. А. Д. и представител на „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България” ЕАД. Споразумението не е било своевременно оспорено от страна на ответника (настоящ въззивник) в срока за отговор на исковата молба. По силата на това споразумение страните са постигнали съгласие мобилен номер ******* да бъде използван при условията на абонаментен план Нонстоп 40.99/30.99 promo. Допълнителното споразумение е влязло в сила незабавно след подписването, като с него е продължено използването на горепосочения мобилен номер до 10.10.2018 г. Със споразумението е уговорена промоционална цена за първите 24 месеца от 30,99 лева, като мобилният оператор следва да осигурява 15000 МВ интернет на месец, 200 минути за разговори в роуминг в ЕС, 100 минути за разговори към Зона 1 и Зона 2, 100 G B за съхранение в Capture. След изтичане на първите 24 месеца промоционалните условия се преустановяват и се предоставят само стандартните условия по абонаментния план.

По делото е представен договор за мобилни услуги, подписан на 29.04.2017 г. от Б. А. Д. и представител на „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България” ЕАД. Договорът не е бил своевременно оспорен от страна на ответника (настоящ въззивник) в срока за отговор на исковата молба. Видно от договора страните са се споразумели мобилният оператор да предоставя мобилни услуги по абонаментен план Стандарт 9,99 с включени 250 минути към национални мрежи и 250 МВ интернет на максимална скорост за мобилен номер *******.

Клиентът се е задължил да заплаща месечна такса от 9,99 лева. Съконтрахентите са се споразумели фактури да бъдат издавани на всяко 5-то число от месеца. Договорът е 3 сключен със срок на действие до 29.04.2019 г. В договора изрично е посочено, че мобилните услуги ще се използват чрез мобилно устройство LG K4 Blue и СИМ-карта № 89359050000523076001. От договора се установява, че се сключва нов договор за мобилни услуги за посочения мобилен номер, а не се касае за промяна на титуляря на мобилния номер или преминаване от предплатена услуга към месечен абонаментен план.

В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от страните съдебнотехническа експертиза. От същата се установява, че в билинг системата на „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България” ЕАД, е налице потребление на далекосъобщителни услуги за мобилни номера *******, ******* и *******. За същите мобилни номера са представените в настоящото производство договори, сключени между страните по делото.

Вещото лице е констатирало, че за всеки от мобилните номера са налице три отчетни периода, а именно: 05.05.2017 г. – 04.06.2017 г.; 05.06.2017 г. – 04.07.2017 г. и 05.07.2017 г. – 04.08.2017 г. Вещото лице е установило детайлно вида на използваните услуги и начислените за това такси, като е отразило в заключението си стойността на всяка услуга без вкл. ДДС. Така във връзка с мобилен номер ******* вещото лице е установило, че в периода 05.05.2017 г. – 04.08.2017 г. няма начислявани такси за използвани допълнителни услуги, които не са включени в абонаментния план. Във връзка с мобилен номер ******* вещото лице е установило, че в периода 05.05.2017 г.

– 04.08.2017 г. няма начислявани такси за използвани допълнителни услуги, които не са включени в абонаментния план. Във връзка с мобилен номер ******* вещото лице е установило, че за периода 05.05.2017 г. – 04.08.2017 г. са начислени такси за допълнителни услуги от 9,64 лева или 11,57 лева с вкл. ДДС.

По време на разпита си пред първата инстанция вещото лице е разяснило, че за конкретния период не се установяват технически проблеми, попречили за доставянето на мобилни услуги. Разяснил е също така, че анализираната билинг система, която е ценообразуваща, черпи автоматично информация от трафичините данни, като съобразява тарифния план на клиента. Вещото лице е посочило, че от билинг системата не може да се установи дали е предоставяна услугата.

По делото са представени също така издадени от „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България” ЕАД, фактури, относими към исковия период. Във Фактура № 7257560737/05.06.2017 г., касаеща отчетен период 05.05.2017 г. – 04.06.2017 г., се съдържа извънсъдебното признание на мобилния оператор ищец, че всички задължения на потребителя Б. А. Д. за процесните мобилни номера и за предходния отчетен период (05.04.2017 г. – 04.05.2017 г.) са погасени.