Решение № 568 от 09.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Бургас, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106813 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „НД Мениджмънт“ ООД, срещу Х. А. Х., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1031,70 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * от 01.08.2022 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 88,30 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 01.06.2023 г., сумата от 326,77 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2023 г. до 23.09.2025 г., на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № * от 01.08.2022 г., по силата на който на ответника е отпусната сумата от 1031,70 лева, при ГЛП е 37,36 %, която същата се е задължила да върне на 10 месечни вноски по 112, с краен падеж 01.06.2023 г. и общо дължима сума в размер от 1120 лева. Сочи се, че ответникът не е правил погашения по кредита.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.

Депозира становище от 11.02.2026 г., с което исковете за лихви са оттеглени и с протоколно определение от 17.02.2026 г. производството по делото е прекратено за сумата от 88.30 лв., представляващи договорна лихва по сключен договор за кредит №*/01.08.2022 г. и 326.77 лв., представляващи обезщетение за забава по договор за кредит между страните 1

№*/01.08.2022 г., в размер на законната лихва върху главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно 02.06.2023 г., до датата на завеждане на молбата по чл. 390 ГПК – 24.09.2025 г., на основание чл. 233 от ГПК.

В съдебно заседания ответникът се явява лично.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за потребителски кредит от 01.08.2022 г. сключен между страните, погасителен план, подписана от ответника разписка за усвояване на договорената земна сума, ОУ, стандартен европейски формуляр и извлечение за извършени от ответника плащания по договора за кредит /л. 8 – л. 33 от делото/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният от ищеца е иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи – наличието на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение да заплати сума, предмет на иска в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

От горепосочения приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност, Договор за потребителски кредит от 01.08.2022 г. сключен между страните, по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва. От представената по делото, подписана от ответника, разписка, се установи, че ответникът е усвоил сумата от 1031,70 лева в брой. С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума.

По делото не е спорно, че ответникът не е извършвал погашения по кредита.

Последното се установява и от представеното по делото извлечение за извършени от ответника плащания по договора за кредит.

Съобразно гореизложеното и при липса на плащания по договора за кредит, съдът приема, че предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в т. ч. и сторените в обезпечителното производство разноски, съобразно разясненията дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото налагането на обезпечителна мярка, представлява втора фаза на обезпечителния процес и в този смисъл е част от него, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в това производство разноски. – така в Определение № 50411/ 28.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2983/2020 г. на III г. о. на ВКС. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер от 25,56 евро, съответно 228,39 евро, заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство в размер на 20,45 евро, съответно 214,74 евро и заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер от 62,17 евро, съответно 204,52 евро. С оглед това и като съобрази извършеното оттегляне на исковете за лихви, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от предявените искове, ответникът следва да заплати на ищеца 2 сумата от 181,10 евро, представляваща направени в исковото производство разноски, сумата от 167,70 евро, представляваща направени в обезпечителното производство разноски и сумата от 190,20 евро, представляваща направени в изпълнителното производство разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. А**, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. П****, сумата от 527,50 евро /петстотин двадесет и седем евро и петдесет евроцента/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * от 01.08.2022 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2025 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. А**, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. П****, сумата от 181,10 евро /сто осемдесет и едно евро и десет евроцента/, представляваща направени в исковото производство разноски, сумата от 167,70 евро /сто шестдесет и седем евро и седемдесет евроцента/, представляваща разноски в обезпечителното производство ч. гр. д. № 5199/2025 г. на РС - Перник и сумата от 190,20 евро /сто и деветдесет евро и двадесет евроцента/, представляваща разноски в изпълнителното производство № 20258030401650 на ЧСИ с рег. 803 на НК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3