Решение № 44 от 19.03.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Разлог, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. СукА.нски при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на на А.Д.П., с ЕГН*, подадена ч/з адв. Б.М. от САК, против НП №* от 04.12.2024 г. на Н-к РУ в ОДМВРБ., РУ-Р., с което на А.Д.П., с ЕГН*, за адм. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „Глоба“ от 500.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 са отнети 8 контролни точки.

С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на адм. процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Оспорва се резултата от кръвната проба, като се твърди, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя А.Д.П. е била под допустимите 0,5 промила. Навеждат се доводи, че установяване наличието на алкохол е извършено в нарушение на Наредба №1/2017 г. В този смисъл в срока по чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични в-ва или техни аналози, се прави доказателствено искане за назначаване на повторно изследване на химическия анализ на взетата кръвна проба от А.Д.П..

Съдът със свое Разпореждане №79 от 31.01.2025 г. е допуснал и назначил повторна СХЕ, която е извършена от ВЛ – експерт-химик към НИКК към МВР (НИИ по КК), което е извършил анализ на контролната кръвна проба, взета от лицето А.Д.П. с ЕГН*, съхраняващата се в СНТЛ към ОД на МВР-Б. и въз основа на нея е определил концентрацията на алкохол в кръвта.

В СЗ жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по същество излага доводи за отмяна на НП. Претендира разноски.

По делото е депозирано заключението на горепосочената СХЕ, като от същото се доказва, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя А.Д.П. е 0,47 промила.

АНО - редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същество, в придружително писмо с което е постъпила преписката, се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

РП-Б. - редовно уведомени, не ангажират представител и становище по същество на делото.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 19.11.2024 г. в 22:30 часа, в о.Б., с.К., на път Общински №BLG-1020, в района на х. „К.“, 1 свидетелите Ш.А.А. и А.М.И., двамата полицаи при РУ-Р., при ОДМВР-Б., спрели за проверка л. а. марка и модел „С.А.“ с рег. №*, който се движил с посока на движение от път 2-84 към центъра на с.К. Свидетелите установили самоличността на водача – А.Д.П., който е и настоящия жалбоподател. Свидетелите извършили проверка на П. с ТС „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARРМ-0700, който отчел 0,61 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба №2082 от 19.11.2024 г. На място на проверката за констатираното нарушение св. Ш.А.А., в присъствието на свидетеля А.М.И., съставил на жалбоподателя АУАН Серия GA №* от 19.11.2024 г. (л.6 от делото) за това, че жалбоподателят управлявал л. а. марка и модел „С.А.“ с рег. №*, под въздействието на алкохол, установено с ТС „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARРМ-0700, който отчел 0,61 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба №2082 от 19.11.2024 г. На водача бил издаден от св.

Ш.А. и Талон за изследване №* (л.8 от делото), който А.Д.П. подписал, като посочил, че избира мед. и хим. изследване. Установеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя, като адм. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен му лично с/у подпис. Не са депозирани възражения в законоустановения срок. По отношение на жалбоподателя била издадена и Заповед, с която на А.П. временно е отнето СУМПС, връчена на същия лично, с/у подпис (л.16 от делото). С акта на жалбоподателя е иззето СУМПС. В талона за мед. изследване на жалбоподателя с/у подпис било указано, че трябва да се яви в ФСМЛ-Р. до 60 минути за даване на кръвна проба за мед. и хим. изследване, считана от връчването на талона за мед. изследване на 19.11.2024 г. в 23:20 часа. В указаният в талона за изследване срок, жалбоподателят посетил съответното лечебно заведение в 23:56 часа, за взимане на кръв за изследване с издаденият му талон за изследване, видно от приложения по делото Протокол за мед. изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични в-ва или техни аналози от 19.11.2024 г. (л.11 от делото), където пред доктор дал кръв за изследване, като видно от протокол за хим. експертиза №378 от 26.11.2024 г. (л.14 от делото) е, че в кръвната проба, иззета от А.П. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 0,51 промила на хиляда.

Въз основа на АУАН на 04.12.2024 г., Н-к РУ в ОД МВР-Б., РУ-Р., издал атакуваното НП №*, с което на А.П. за адм. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложил адм. наказание „Глоба“ от 500.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба №* от 17.12.2012 г. отнел 8 контр. точки на жалбоподателя.

НП е връчено лично на жалбоподателя с/у подпис на 09.01.2025 г. Жалбоподателят депозирал Жалба с/у горепосоченото НП и поискал повторен анализ на пробата. Със съд. разпореждане Рег.№79/31.01.2025 г. е допусната и назначена повторна СХЕ, която е извършена от ВЛ – експерт-химик към НИКК, към МВР (НИИКК), което е извършил анализ на контролната кръвна проба, взета от лицето А.Д.П., с ЕГН*, съхраняващата се в СНТЛ към ОД на МВР-Б. и въз основа на нея е определил концентрацията на алкохол в кръвта, като е установил 0,47 промила алкохол, като резултатите са обективирани в Протокол за извършена експертиза №25/ФЗХ-37 от 12.02.2025 г. /находящ се на л.56 от делото/.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетеля Ш.А., които възпроизвеждат и поддържат изложената фактическа обстановка в акта. Свидетеля е категоричен, че на нарушителя е извършена проверка за употреба на алкохол с ТС, като проверката е извършена според всички изисквания на наредбата. Същият установява процедурата по вземане на първоначалната проба, както и по съставяне на АУАН.

Представени са заповеди, удостоверяващи правомощията и материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на обжалваното НП. Приобщени по делото са и талон за изследване, протокол за хим. експертиза и за повторно изследване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на разпитания по 2 делото свидетел и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна непротиворечива и логична.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения.

Обжалваното НП е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед №*/02.12.2021 г./. При съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде НП, АНО се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на адм. наказания се считат за верни до доказване на противното. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за адм. нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП, санкционния орган е съобразил правилно визираните разпоредби, като е посочил точно и ясно възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният АУАН е връчен надлежно на жалбоподателя и същия е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Съдът намира че липсват нарушенията при издаване на НП и АУАН, и двата акта съдържат минимално необходимото съдържание, разписано с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП деянието е индивидуализирано в достатъчна степен посредством неговите признаци, така че лицето да знае в какво е обвинено, поради което съдът намира, че не е нарушено правото му на защита, а възраженията в обратна насока са неоснователни. Не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП. Не могат да бъдат споделени и доводите за нарушение на Наредба №1/2017 г., не се установят твърдените пропуски при взимане проба на жалбоподателя. В случая, изложеното в жалбата се опровергава от приложения талон за изследване, в който лицето се е подписало лично, че желае кръвно изследване и такова е извършено без процесуални нарушения, опорочаващи процедурата по вземането на кръвна проба и извършения химически анализ.

При формална законосъобразност на НП обаче, съдът намира че в случая е нарушен материалния закон и вмененото на жалбоподателя нарушение се явява несъставомерно. А.П. е санкциониран за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов текст, на водача на ППС е забранено да управлява ПС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В случая с оглед събраните доказателства е безспорно установено, че на процесната дата и място, жалбоподателя П. е управлявал посоченото ППС.

Установи се, че същия е проверен от полицейските служител с ТС, което е отчело положителна проба за алкохол. Издаден му е талон за мед. изследване, като последния се е явил в съответното лечебно заведение за да даде кръв за хим. изследване, което е установило наличие на алкохол в кръвта 0,51 промила на хиляда, за което е санкциониран жалбоподателя. В случая обаче по делото са налични доказателства, че по инициатива на жалбоподателя е извършено повторно изследване, според заключението на което установената концентрация е 0.47 промила алкохол в кръвта на А.П.. Съдът кредитира с доверие представения в хода на съд. производство Протокол за извършена експертиза №* от 12.02.2025 г., от който се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била 0,47 промила, което се потвърждава от съдържанието на цитирания протокола на л.56, 3 който протокол и съдържанието му не са оспорени от страните.

Действително съгласно ТС „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARРМ-0700, е отчетен резултат от 0,61 промила алкохол в количеството издишан въздух, но съгласно текста на чл.171, т.1, б.

„б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи и следователно в случая определящи следва да бъдат стойностите, отчетени в Протокол /л.56 от делото/, съгласно който стойностите на алкохол в кръвта на жалбоподателя са с крайна концентрация: 0,47 промила и следователно не е налице стойност над 0,5 на хиляда, за да бъде съставомерно деянието и спрямо него да се ангажира отговорност за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

От събраните по делото безспорни доказателства, включително гласни такива на полицейските служители, се установява че А.П. се е явил и е дал кръвна проба за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с издадените му: Талон за мед. изследване и стикера за валидност и сигурност на пробата, което се удостоверява и от приложените писмени доказателства. Съдът приема, че явяването за даване на кръвна проба е станало в посоченото време и се потвърждава и от протокол за мед. изследване. Отделно от това както се посочи, А.П. не се е съгласил с кръвната проба и по реда на чл.27, ал.3 от Наредба №1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични в-ва или техните аналози е поискал повторно изследване на кръвната проба.