Определение № 386 от 20.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Стара Загора, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500186 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,ВиК“ ЕООД, гр.С.З., чрез М. З. – ръководител отдел „Правен и общ.поръчки“ против разпореждане № 1101 от 14.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 730/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по отношение на С. В. К. и по отношение на Н. В. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,ВиК“ ЕООД, гр.С.З. срещу наследниците на починалия Г.К.Г.

– абонат с партида във „ВиК“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 531.44 лв. - главница, 43.96 лв. – лихва за забава за периода от 08.12.2023г. до 08.12.2024г. и законна лихва. В заявлението е посочено, че задължението е за консумирана и незаплатена питейна вода по партида № 011000274 за имот в с. П., *** за периода 01.10.2023г. – 03.12.2024г. и дължимата лихва за закъсняло плащане.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за 1 издаване на заповед за изпълнение по отношение на двама от наследниците на починалия абонат на ВиК – С. В. К. и Н. В. К., като е приел, че първият е непълнолетен, а втората – малолетна и доколкото съгл. чл. 61, ал.2 ЗН недееспособният може да приеме наследство само по опис, а липсват доказателства за приемане на наследство по опис заявлението по отношение на тези две лица е неоснователно. По отношение на останалите наследници на починалия Г.К.Г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 385/14.02.2025г.

Обжалваното разпореждане е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма поС.ен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127 ГПК, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.

Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Проверката относно спазването на разпоредбата на чл. 61, ал.2 ЗН не следва да се осъществява на този етап на производството, доколкото целта му е да се провери дали вземането е спорно. Дали наследниците са приели наследството по опис или не, е въпрос по същество, който следва да се разглежда в исковото производство, където ще участва и другата страна.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

2

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1101 от 14.02.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 730/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на ,,ВиК“ ЕООД, гр.С.З. по отношение на С. В. К., действащ лично и със съгласието на майка си А. С. А. и Н. В. К., действаща чрез законен представител А. С. А., ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3