Определение № 179 от 14.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Велико Търново, 14.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно търговско дело № 20254001000139 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на адв. Б. К., САК, пълномощник на: Г. Й. В., ЕГН **********, от гр. Плевен, ******* и Т. В., ЕГН **********,от гр. Плевен, ******; адрес за призоваване: гр София, ж.к. „Младост 3", *********, тел: 088887****, ел. поща: *********** срещу Определение № 206/ 22.04.2025 г., постановено по т.д. № 67 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Плевен, в частта, в която е оставено без уважение искането им за освобождаване от заплащане на разноски в производството по това дело.

Обосновават се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда се, че правилно първоинстанционният съд е освободил жалбоподателите от заплащане на държавна такса, но неправилно не е уважил в цялост искането им за освобождаване и от дължими в производството разноски. Сочат, че са направили доказателствени искания за назначаване на СМЕ за доказване на получените при ПТП травми от Т., както и ATE за доказване на имуществените вреди на Г.. Депозитът за вещите лица по съдебните експертизи вече бил в порядъка на около 800 лв., поради което им е невъзможно да го заплатят.

Навеждат, че с решение на Правителството на Република България линията на бедност през 2025 г. е достигнала 638 лв. и в тази връзка, ако Г. В. заплати разноските по делото, то той ще бъде принуден да живее с около 200/300 лв. на месец, които са под определения праг на бедност за 2025 г. Със семейния бюджет от около 2000 лв. ще трябвало да се покрият пък разноските на Т. В., а според официални данни на КНСБ ставало видно, че издръжката на тричленно семейство е достигнала 2653 лв. през настоящата година. Почти цялата й месечна заплата би отишла за покриване на съдебните разноски за СМЕ.

Жалбоподателите отправят искане за отмяна от въззивния съд на атакуваното определение в обжалваната му част, като ги освободи, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането и на разноски.

Апелативен съд – Велико Търново, като взе предвид, че частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, я счете за процесуално допустима. Разгледана по същество я намери за основателна по следните съображения:

1

Пред първоинстанционния съд е постъпила искова молба от Й. Г. В., действащ лично и като баща и законен представител на С. Й. В., Г. Й. В. и Т. В., всички от гр. Плевен, с която срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София са предявени искове по чл. 432 от КЗ, да бъде осъден ответника да заплати сумите, както следва:

1. на Й. Г. В. сумата от 30 000 лв., явяваща се част от общо 60 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с настъпило на 30.08.2024 г. на път ВП II-35 Плевен - Ловеч пътнотранспортно произшествие, причинено от П. Н. Д. като водач на лек автомобил МИЦУБИШИ Еклипс, с рег. №Р 85****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

2. на Й. Г. В. сумата от 808.69 лв., претендирана като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - разходи за лекарства, лечение и прегледи и разходи за репариране на лек автомобил ШКОДА Октавия с рег. №ЕН 81****, направени във връзка с настъпило на 30.08.2024 г. на път ВП II-35 Плевен - Ловеч пътнотранспортно произшествие, причинено от П. Н. Д. като водач на лек автомобил МИЦУБИШИ Еклипс с рег. №Р 85****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

3. на Т. В. сумата от 5 000 лв., явяваща се част от общо 10 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с настъпило на 30.08.2024 г. на път ВП II-35 Плевен - Ловеч пътнотранспортно произшествие, причинено от П. Н. Д. като водач на лек автомобил МИЦУБИШИ Еклипс с рег. №Р 85****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

4. на С. Й. В. сумата от 1 000 лв., явяваща се част от общо 5 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с настъпило на 30.08.2024 г. на път ВП II-35 Плевен - Ловеч пътнотранспортно произшествие, причинено от П. Н. Д. като водач на лек автомобил МИЦУБИШИ Еклипс с рег. №Р 85****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

5. на Г. Й. В. сумата от 5 000 лв., явяваща се част от общо 20 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - щети по собствения му лек автомобил ШКОДА Октавия с рег. №ЕН 81****, нанесени при настъпилото на 30.08.2024 г. на път ВП I I - 3 5 Плевен - Ловеч пътнотранспортно произшествие, причинено от П. Н. Д. като водач на лек автомобил МИЦУБИШИ Еклипс с рег. №Р 85****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се съдържа искане по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищците от заплащането на държавни такси и разноски в производството. Представени са декларации за материално и гражданско състояние.

С обжалваното определение първоинстанционният съд, на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободил ищеца Й. Г. В. от заплащането на следващата се държавна такса в размер на 1 232.35 лв., както и от заплащането на разноски по делото. Съдът освободил на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищеца Т. В. от заплащането на следващата се държавна такса в размер на 200 лв., а искането, в частта му за освобождаване и от заплащането на разноски по делото оставил без уважение. ОС – Плевен освободил на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищеца Г. Й. В. от заплащането на следващата се държавна такса в размер на 200 лв., а искането в частта му за освобождаване му от заплащането на разноски по делото оставил без уважение.

От представените декларации се установява, че Й. Г. В. е на 55 г. и получава месечно възнаграждение в размер на 874.07 лв., а 42-годишната Т. В. - 904.80 лв. И двамата нямат други доходи и се грижат за детето си С. Й. В., което е на 4 години. Й. Г. В. не притежава недвижими имоти, а Т. В. - притежава апартамент в гр. Плевен. Й. Г. В. притежава собствен лек автомобил Ситроен С5, а Т. В. - не притежава ППС. И двамата нямат влогове.

Г. Й. В. притежава собствена къща в гр. Искър и лек автомобил Фолксваген /увредения автомобил, за който се претендира обезщетение за имуществени вреди/.

Получава месечно възнаграждение за труд в размер на 1 070 лв. Няма влогове. Не издържа 2 други лица.

С оглед тези данни, съдът извел водещи мотиви, че жалбоподателите – ищци в първоинстанционното производство не следва да бъдат освободени и от разноски.

Апелативен съд – Велико Търново приема за неправилни направените от първоинстанционния съд изводи за неоснователност на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК.

Производството по чл. 83, ал.2 ГПК не е спорно, законодателят е предвидил удостоверяване на семейното и имотното състояние чрез декларация, като за изложеното в нея се носи съответно наказателна отговорност.Съобразно наложената практика, по молба на страната за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. Въз основа на събраните доказателства, съдът преценява дали молителят разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние и след изясняване на общото й материално състояние и останалите относими обстоятелства, като е длъжен да ги съпостави с пълния размер на държавната такса и предвидимите разноски.

Молителите декларират нисък месечен доход от трудово възнаграждение, както и липса на други доходи.

Предвид декларираното състояние и доход в размер близък на минимална работна заплата за страната, с който следва да посрещат ежемесечни нужди за себе си, а Т. и за детето си, може да се предполага, че внасянето на разноски за поисканите съдебни експертизи, ще създадат за жалбоподателите затруднения, както и невъзможност да ги заплатят.

Ето защо, въззивният съд приема, че жалбоподателите следва да бъдат освободени от заплащане на разноски в производството, в която част следва да се отмени обжалваното определение.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 206/ 22.04.2025 г., постановено по т.д. № 67 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Плевен, в частта, в която е оставено без уважение искането на Г. Й.

В., ЕГН **********, от гр. Плевен, ******* и Т. В., ЕГН **********, от гр. Плевен, ****** за освобождаване от заплащане на разноски в производството по това дело, вместо което ПОСТАНОВИ :

ОСВОБОЖДАВА Г. Й. В., ЕГН **********, от гр. Плевен, ******* и Т. В., ЕГН **********,от гр. Плевен, ****** от заплащане на разноски в производството по т.д. № 67 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4