Решение № 14136 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14136 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110137639 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “Б.М Б“ ЕООД, с ЕИК ....... срещу ЗД „Б И“ АД, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ в размер на 3 000 лв., която сума представлява застрахователно обезщетение по Щета № 2303007163/06.03.2023 г. за претърпените от ищеца имуществени вреди по собствения му л.а. „Опел“, модел „Астра“, рег. № СА .. МА, от настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ пътнотранспортно произшествие на 05 срещу 06.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че на 05 срещу 06.03.2023 г. на адреса по местодомуването на лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, рег. № СА .. МА в гр. София, ж.к. Младост-1“ пред блок 57 са му нанесени увреждания, докато автомобила е в паркирано състояние, изразяващи се в повреди по лайсната на предна лява врата, лайсна на задна лява врата, облицовка на предна броня с отвори на фарове за мъгла, преден ляв калник, преден ляв тас, предна лява джанта – стоманена, ляво странично огледало, лява предна врата, задна лява врата, панел-заден ляв /калник/ на пета врата, част от които за подмяна, а други за боядисване. Уврежданията били причинени от неизвестен извършител и при неизяснен механизъм, за което собственика на увредения лек автомобил – ищеца по делото уведомил незабавно застрахователя си по застраховка „Каско“ – ответника ЗД „Б И“ АД, пред който била образувана Щета № 2303007163/06.03.2023 г.

Ищецът твърди също, че между него и ответното дружество е имало сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, рег. № СА .. МА, обективиран в застрахователна полица № 22990020358, със срок на действие от 05.11.2022 г. до 04.11.2022 г. Твърди, че застрахователната премия е платена еднократно при сключване на застраховката. При завеждане на щетата бил изготвен опис на щетите, но въпреки това вместо възлагателно писмо ищеца получил писмо от 05.04.2023 г., в което бил обективиран отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, с мотив, че уврежданията, за които се 1 претендира изплащане на обезщетение по преписката „не биха могли да настъпят при декларираните от ищеца условия, тъй като уврежданията по автомобила са настъпили във времето и са с разнороден характер“. С оглед извършения отказ от плащане, за ищеца е налице правен интерес от търсената искова защита.

В производство по чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства, в о.с.з. на 03.11.2023 г. по делото е прието заключение по САТЕ, по въпросите относно вероятния механизъм на настъпване на уврежданията по застрахования лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, рег. № СА .. МА и стойността на ремонтните дейности, по средни пазарни цени, необходими за възстановяването на увредения автомобил в състоянието му преди инцидента.

По искане и на двете страни, в производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели, с показанията на които се установяват въведените от тях факти и обстоятелства, във връзка с установяване на щетите, вида им, действията на застрахованото лице при образуване на Щетата за ликвидиране на последиците от процесното събитие.

Приети са и множество писмени доказателства, представени от ищеца с исковата молба.

Ответникът ЗД „Б И“АД, ЕИК ...., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на л.а. „Опел Астра“ с рег. № СА .. МА, обективирано в посочената застрахователна полица № Е22990020358 от 03.11.2022 г. Поддържа, че процесното събитие не представлявало покрит застрахователен риск, тъй като се касаело за увреждания получени при механизъм различен от декларирания от застрахованото лице. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените в производството съдебни разноски. Представя също писмени доказателства. Сочи свидетел, чийто показания желае да бъдат събрани и поставя допълнителни въпроси към допуснатата по искане на ищеца авто-техническа експертиза.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и на разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по фактическата обстановка, като съдът с доклада по делото е обявил за безспорни обстоятелства, че между страните е налице валидно сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на л.а. „Опел Астра“ с рег. № СА ..

МА, обективирано в застрахователна полица № Е22990020358 от 03.11.2022 г. Не е спорно също, че в периода на застраховката, обекта на застраховане е претърпял пътен инцидент, от който за него са произтекли имуществени вреди, описани от ответното дружество в Опис на щета № 3. По процесната Щета № 2303007163/06.03.2023 г., застрахователя-ответник е постановил отказ от изплащане на обезщетение, позовавайки се на чл.5.1. от ОУ на застраховка „Автокаско“ и мотивирайки отказа с наличието на противоречия между декларираните от застрахования условия, при които е настъпило събитието и действителния механизъм на ПТП.

С оглед твърденията на ищеца и заявените от ответника възражения, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните за релевантните по делото факти, като е указал на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си относно възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за 2 което застрахователят носи риска, вида и размера на причинените вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил дълга, за което не сочи доказателства, както и останалите си правоизключващи възражения, в т.ч. че е налице основание по Раздел III от ОУ „Изключени рискове“ даващо право на застрахователя да откаже плащане на дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“.

Видно от приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС, сключена между страните и ОУ на ответника, приложими към датата на събитието /приложени на л.8 и л.23-29 от делото/ едно от основните покрития на застраховката по всички клаузи „Пълно Каско“, „Каско Селект“и „Хит Каско“ е „покриване на повреди на застрахованото СПС причинени от следните рискове: Пътнотранспортно произшествие при сблъскване или удар на СПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, животни или хора (включително в паркирано състояние) отваряне на капак или врата на СПС по време на движение“, за което застрахования собственик е заплатил застрахователна премия в размер на 471,94 лв., на една вноска, а застрахователя се задължил да заплати застрахователна сума от 5300 лв. при настъпване на събитие, представляващо застрахован риск, с период на валидност на полицата от 00,00 ч. на 05.11.2022 г. до 24,00 ч. на 04.11.2023 г.

Няма спор между страните, че в срока на застраховката, автомобила на ищеца „Опел Астра“ с рег. № СА .. МА е претърпял произшествие в периода между 05.03.2023 г. и 06.03.2023 г., при което е получил имуществени повреди по цялата лява страна на автомобила, като спора между страните е по отношение на механизма, при който са настъпили вредите.

От свидетелските показания на водените от ищеца двама свидетели, се установява, че автомобила на ищеца е увреден вечерта на 05.03. срещу 06.03.2023 г., пред блок 57 в ж.к.

Младост-1, където бил паркиран от водача си Б Б. Това бил обичайния адрес на местодомуване на автомобила, който макар фирмен такъв, служел и като личен автомобил на управителя на ищцовото дружество, като последния го паркирал обикновено пред блока, в който живеел. Двамата свидетели - Архангелов и Иванов, независимо един от друг свидетелстват, че са видели автомобила на ищеца рано вечерта на 05.03.2023 г. паркиран пред блока и в изправно състояние, а на другата сутрин 06.03.2023 г. същия вече бил с получени увреждания по цялата лява страна. Автомобилът не бил местен, което дава основание на свидетелите да заключат, че уврежданията са получени докато МПС е било в паркирано състояние, от минаващ покрай него автомобил, на който водачът се е разсеял и не спазил необходимата странична дистанция. По делото не се събраха доказателства, установяващи тезата на ответника, че вредите по процесния автомобил са причинени в движение, за които действия застрахованото лице да носи отговорност и в този смисъл да е налице противоречие между декларирания от него механизъм на настъпване на вредите и действително настъпилото събитие.

Декларирания при завеждане на щетата пред ответното дружество механизъм се потвърждава и от заключението по САТЕ, прието без възражения от страните, което и съдът кредитира изцяло, и от което се установява, че всички описани от ответника щети по автомобила на ищеца е възможно да настъпят от описания от него механизъм, т.е. в 3 паркирано състояние от преминаващ странично товарен автомобил с широки лайсни, при заден ход от автомобил с извънгабаритен товар (тръби или друг стърчащ елемент). Вещото лице е категорично, че увреждания не са получени от задиране в стена, колче, плоча или друга твърда повърхност, а са резултат от контакт с облицовката на задна броня на друг автомобил или с някакъв ПВЦ елемент.

Свидетелят на ответника – В потвърждава, че ищеца Б се явил в офиса в кв. „Младост“ където попълнил уведомление за щета, в което декларирал същия механизъм т.е. вреди получени на паркинг, като единствената причина за постановения отказ била, че след допълнителен оглед експертите на дружеството заключили, че описаните щети, които започват навътре в предната броня, т.е. не са директно отстрани, а започват малко отпред вляво и все едно правят обиколка и продължават назад, трудно биха се получили в паркирано състояние, а най-вероятно са резултат от движение или при маневра и удар с друг автомобил.

Показанията на този свидетел, сочат, че експертите на дружеството – ответник са изразили съмнение получените щети да са настъпили в паркирано състояние, като са изказали хипотеза за вероятния механизъм на настъпване на вредите, но същите не сочат категорично на различен от описания от ищеца механизъм, нито установяват последния умишлено да е декларирал неверен такъв. Следователно, показанията на св. В, не са годни да опровергаят изнесения от ищеца механизъм на ПТП – в паркирано състояние, който пък от друга страна се установява от показанията на водените от ищеца двама свидетели и заключението на САТЕ и дадените от в.л. допълнителни устни обяснения в о.с.з. При тази доказателствена съвкупност, съдът приема, че ищеца установява по делото изложения в ИМ механизъм на настъпване на вредите по собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА .. МА, докато е бил на паркинг пред дома му в кв. „Младост-1“, бл.57, в нощта на 05 срещу 06.03.2023 г.

Като извод се налага, че ответника, въпреки възраженията си по делото, не установява щетите по автомобила на ищеца да са резултат от друго събитие, различно по механизъм и време на настъпване, от декларираните от собственика на автомобила, при завеждане на щетата, с оглед на което не се установява наличие на обстоятелства, които да освобождават застрахователя от отговорността за плащане на застрахователно обезщетение. Ответното дружество е нямало право да откаже плащане, най-малко на посоченото в постановения отказ, основание „че констатираните увреждания са с различен характер от заявеното събитие посочено в уведомление за щета на МПС, както и че характерът им не кореспондира с такива, получени при паркирано състояние“.

По размера на иска:

Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b75e580b-7a29-4852-8ed8-1c306f7e830f