Акт от 04.11.2022, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 730

04.11..2022 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Атанас Палхутев като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №786 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Заместник-директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника му ст.юрк.Е. Г., срещу Решение №78 от 06.06.2022 г., постановено по АНД №240 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 г., в частта му, с която е отменено Наказателно постановление №2599/2022 от 16.02.2022 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта му по пункт I.

В касационната жалба се твърди, че в обжалваната му отменителна част решението било неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че за да постанови решението си съдът не възприемал тезата на административнонаказващия орган, че датата на нарушението била 10.12.2021 г., когато нарушителят бил преминал държавната граница на Република България с Република Турция и се установил на митнически пункт „Капитан Андреево“, с аргумента, че нарушението било „осъществено когато в хода на митническата проверка е установено наличието на недеклариран нарязан тютюн за пушене и когато е имал възможността да го декларира, а не е сторил това“. Твърди се, че цитираният аргумент на съда бил вътрешно противоречив и нелогичен, направен без да бъдат отчетени всички релевантни факти по случая. Сочи се, че съставът на чл.233, ал.1 от Закона за митниците дефинирал митническата контрабанда като пренасяне или превозване през държавната граница на стоки без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. безспорно било, че съставомерният признак бил преминаването на държавната граница. Съгласно чл.2 от ЗМ митническият контрол на ГКПП се осъществявал при пристигане на митническата територия на Съюза, т.е. след преминаването на държавната граница, след осъществено влизане на територията на ЕС, в частност на Република България.

Поради тази причина, такова било и устройството на гранично-пропускателните пунктове на Република България, при което при влизането в страната ни се осъществявал първо контрол на влизащите лица от страна на органите на „Гранична полиция“, а след това, след като същите са допуснати да влязат в Република България, се извършвал митнически контрол на лицата, превозните средства, пренасяните стоки, парични средства, благородни метали и изделия със и от тях.

От друга страна следвало да бъдат преценени правилно и видът и количеството на недекларираните от нарушителя Ф.К. стоки, а именно десет килограма нарязан тютюн за пушене без български акцизен бандерол, укрити под леглото в шофьорската кабина на управлявания от него товарен автомобил. При това следвало да се имат предвид разпоредбите на чл.2, т.2, във връзка с чл.12, ал.1, т.1 от Закона за акцизите, и чл.51а, ал.4, т.4 от Правилника за прилагане на ЗДДС, при анализа на които следвал извод, че за процесните десет килограма тютюн за пушене не съществувала възможност да бъдат внесени, без да бъдат декларирани по надлежния ред, който пък бил определен в чл.127 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Според последната цитирана разпоредба, стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза, се обхващали от обобщена декларация за въвеждане, която се подавала в митническото учреждение на първо въвеждане преди въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза. Твърди се, че разбирането на съда, че в случая нарушението било осъществено в хода на митническата проверка, било неправилно. Нарушението било извършено с преминаването през държавната ни граница и въвеждането на митническата територия на стоки, които не са били декларирани по надлежния ред, още повече, че същите били и укрити, което било допълнителна индиция за липсата на намерение да бъдат декларирани. От тук следвал извода, че в Наказателното постановление правилно била определена датата на извършване на деянието, а именно 10.12.2021 г., като това била датата на влизане на нарушителя Ф.К. в Република България, и датата, на която същият бил въвел на митническата ни територия акцизни стоки в търговско количество, които не са били декларирани по надлежния ред пред митническите органи. Относно несъответствието на датата на деянието в диспозитива на съставения Акт за установяване на административно нарушение и диспозитива на издаденото Наказателно постановление, се твърди, че се касаело до саниране на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН на допуснато в АУАН нарушение, при което Наказателното постановление било издадено с правилно посочена дата на деянието, при установени по безспорен начин извършване на нарушението, нарушител и неговата вина. Недопустимо било за дата на деянието „митническа контрабанда“ да бъде счетена датата на констатиране на извършеното нарушение при извършена митническа проверка, тъй като по различни обективни причини извършването на митническата проверка можело да бъде отложено във времето.

Претендира се да бъде отменена обжалваната част от решението и вместо това Наказателното постановление да бъде потвърдено в частта му по пункт I, с която на Ф.К. е наложено административно наказание „глоба“.

Ответникът по касационната жалба, Ф.К., чрез пълномощника си в съдебно заседание адв.С.М., намира касационната жалба за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваната част от решението и потвърждаване на съответната част от Наказателното постановление.

По делото е постъпила и частна жалба от Ф.К., гражданин на Република Турция, подадена чрез пълномощника му адв.С.М., против постановеното по АНД №240 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 г. Определение №136 от 11.07.2022 г., с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима Молба с вх.рег.№5490/24.06.2022 г., подадена от Ф.К., наименувана „Касационна жалба“, за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

В частната жалба се твърди, че определението било неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с установените правила, по които се движи производството. Излагат се доводи, че неправилно съдебният състав бил квалифицирал подадената касационна жалба в молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Желанието на жалбоподателя било отмяна на постановеното решение в посочената част, а не изменението му. Твърди се, че в случая подателят получил неправилна квалификация на своето искане, водеща до преграждане на правото му на жалба и разглеждане на исканията му по същество от следваща инстанция. Частният жалбоподател считал, че така постановеното определение водело единствено до ограничаване на неговите права и претендира същото да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба, Заместник-директор на ТД Митница Бургас, не ангажира становище по нея.

По касационната жалба

Административен съд –

Хасково, след проверка на оспорената част от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваната част на Решение

№78 от 06.06.2022 г., постановено по АНД №240/2022 г., Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление №2599/2021 от 16.02.2022 г., издадено от Заместник-директора на ТД Митница Бургас, в частта му (по пункт I), с която на Fahrettin Koc (Ф.К.), на основание чл.233, ал.3, във връзка с чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 060 (пет хиляди и шестдесет) лева.

За да отмени тази част от

Наказателното постановление, районният съд е установил, че в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №2558/11.12.2021 г. като дата на извършване на нарушението е посочена 11.12.2021 година, а в Наказателното постановление е застъпено, че то е извършено на 10.12.2021 година, т.е. наказващият орган на практика е предявил на Ф.К. ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения АУАН. Обосновал е извода, че става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаването на НП, тъй като по този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Съдът е приел, че безспорно е налице разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази, посочена в НП, което съществено опорочава административнонаказателната процедура, тъй като на практика Ф.К. е санкциониран за нарушение, извършено на 10.12.2021 г., каквото формално няма установено с АУАН. Съдът е констатирал, че отделно от това е налице и друго противоречие във фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, тъй като в първия документ е посочено, че К. е пристигнал на митническия пункт на 10.11.2021 година, а във втория, че това е станало на 10.12.2021 година, което също създава допълнителна неяснота относно датата на нарушението.

Настоящият съдебен състав счита, че в проверяваната му част въззивното съдебно решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите и правни изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Видно е, че в АУАН №2558 от 11.12.2021 г., съставен срещу турския гражданин Ф.К., е вписано, че на 10.11.2021 г. около 23:52 часа той пристигнал на МП „Капитан Андреево“ на трасе „Входящи товарни автомобили“ с управлявания от него товарен автомобил с регистрационен номер *******, на път от Р.Турция за Германия. Същевременно е вписано, че преди започване на митническата проверка водачът е бил поканен устно да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности, декларирал е цигари, които са били задържани с разписка, след което превозното средство е било насочено за пролъчване с рентгенова апаратура, като при пролъчването му под №61907 от 11.12.2021 г. е отбелязана отметка, извършена е проверка на превозното средство и багажа на Ф.К. и в кабината на автомобила под леглото бил открит укрит недеклариран тютюн нарязан за пушене с общо бруто тегло 10 килограма, без български акцизен бандерол. При това описание е прието, че с деянието си на 11.12.2021 г. на МП „Капитан Андреево“ Ф.К. е осъществил състава на нарушението по чл.233, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗМ, като е превозил акцизни стоки – тютюневи изделия (тютюн), през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Тоест административнонаказателното обвинение срещу Ф.К. е повдигнато за административно нарушение (митническа контрабанда), извършено на 11.12.2021 г., при посочено пристигане на нарушителя, т.е. преминаване на държавната граница, на съвсем различна дата.

В издаденото въз основа на същия АУАН Наказателно постановление №2599/2021 от 16.02.2022 г. е вписано, че Ф.К. с управлявания от него автомобил е пристигнал на МП „Капитан Андреево“ на трасе „Входящи товарни автомобили“ на 10.12.2021 г., както и че нарушението на чл.233, ал.3, вр. ал.1 от ЗМ е извършено на 10.12.2021 г.

Безспорно е налице установеното от въззивния съд разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН, и тази, посочена в НП, което съществено опорочава административнонаказателната процедура, тъй като на практика Ф.К. е наказан за нарушение, извършено на дата, каквото формално няма установена с АУАН.