Решение № 170 от 07.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Бургас, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело № 20222100100795 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.Д.Ч., ЕГН ********** от гр. *****, подадена чрез адв.Николай Николов, съдебен адрес: гр. Нова Загора, ул. “Проф. Минко Балкански“ № 60 против „Дар Божи 86“ ЕООД, ЕИК 200779386, със седалище и адрес на управление гр.Банкя, обл.София, ул. “Слънчев бряг“ № 2А, представлявано от Павлина П. Никифорова, с която се иска да бъде прогласена нищожността, а при условията на евентуалност- унищожаемостта на договора за покупкопродажба между страните, обективиран в нотариален акт №*** том I, per. №*****, дело №****г.

Ищцата е единствен наследник на Д.К.Ч., починал на ****г.

В исковата молба, ищцата заявява, че баща й е сключил процесната сделка за покупко-продажба, но тя е порочна, защото:

-В нотариалния акт продажната цена на имотите била посочена общо- 100 000 лв., а „съгласно закона следва за всеки един от процесните имоти, предмет на сделката, да се посочи продажната цена и след това да се посочи общата продажна цена“;

-В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена е преведена по банкова сметка на Д.Ч. в ЦКБ преди подписване на процесния договор , а към момента на сделката, по сметката на продавача е нямало никаква сума;. В тази връзка сочи, че на 27.03.2017г. и 28.03.2017г. т.нар. пълномощник на купувача Б.С. е внесъл по нея сумите от 45 000 лв. и 55 000 лв., а на 29.03.2017г. и на 30.03.2017г. ги е изтеглил обратно ;

-Съгласно закона /за ограничаване на плащанията в брой/, при сделка над 10 000 лв. следва да се представи банково бордеро за внесената сума от купувача на продавача, а такива 1 банкови бордера не били представени при изслушване на сделката от Нотариуса;

-Д.Ч. не е давал съгласие да се изслуша сделката. В тази връзка заявява, че на 09.03.2017г. е бил заведен при помощник нотариус Анджелина Мавродиева, като в този момент е бил упоен с психоактивен медикамент карбамазепин и с наркотичното вещество диазепам, а съвместната им употреба засилвала психоактивния им ефект и имала силно седативно до хипнотично въздействие. В това състояние се твърди, че той подписал предварително изготвени книжа, изискващи се за сключване на сделката за продажбадекларация по чл.264 ДОПК, декларация по чл.25 ЗННД, пълномощно за продажба и декларация за семейно положение. Заявява се, че Ч. е подписал и пълномощно за откриване и закриване на банкови сметки, както и за внасяне и теглене на пари от тях.

Твърди се в исковата молба, че към този момент /на подписване на посочените документи/ Д.Ч. е бил в неадекватно състояние, тъй като е „бил лишен противозаконно от свобода“ от Й.Н., Б.Д., Б.С. и Б.Н., против които имало образувано и наказателно производство.

Пояснява, че употребата на посочените препарати водела до световъртеж, нечленоразделен говор и до нарушаване на съзнанието. В тази ситуация лицето било лесно манипулируемо и податливо на чужда влияние. Заявява, че препаратите не са били нужни за лечението му и са му давани против волята и съгласието му с цел да му бъдат отнети имотите. Заявява също, че тези опасни за живота на наследодателя й лекарства са били опасни за живота му, поради което и починал.

В заключение заявява, че процесният договор за продажба е сключен в противоречие със закона, при накърняване на добрите нрави и липса на съгласие. Освен това, продажна цена не е заплатена изцяло. Освен това, е нарушена и предписаната от закона форма, тъй като управителят на ответното дружество не е участвала в сделката, а е нейн пълномощник, а трябвало лично да закупи имота.

В петитума се иска да се прогласи нищожността на договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №162/31.03.2017г. и да се постанови, че ищцата е собственик на имотите, предмет на продажбата.

С уточняваща, по повод разпореждане за без движение, последваща молба от 05.08.2022г., ищцовата страна уточнява, че на 09.03.2017г. наследодателят на ищцата Ч. е бил заведен при помощник- нотариус, за да подпише договор за предоставяне на услугите в хосписа, като през цялото време е бил замаян. В този момент той е бил въведен в заблуждение какво подписва, поради което подписал „пълномощно, с което упълномощава лицето Б.С. да извършва сделки на разпореждане, да дарява, да заменя, да продава на лице, на което намери за добре, при цени и условия, за каквито се споразумее, както и да договаря сам със себе си“ по отношение на имотите му в гр.Помориие. С второ пълномощно се заявява, че е упълномощил същото лице „да го представлява пред институции, включително банкови и да се разпорежда с негови сметки“. Излага се тезата, развита в обвинителния акт, по повод на който е образувано НОХД №8480/2019г. по описа на СРС. Твърди се, че упълномощеното лице отворило сметка на името на Ч., като на 27.03.2017г. и 28.03.2017г.

2 по нея са постъпили сумите от 45 000 лв. и 55 000 лв., а на 29.03.2017г. и на 30.03.2017г. тези суми са изтеглени обратно от пълномощника. Въпреки това, Нотариусът „изслушала“ сделката за продажба на недвижимите имоти, без да е представено банково бордеро, че към момента на продажбата, по сметката на продавача е постъпила продажната цена и се твърди, че продавачът не е получил никаква сума за продадените си имоти.

Завява се като уточнение отново, че на 09.03.2017г.е бил въведен в заблуждение какви документи подписва, а не към момента на сделката. Към този момент- 09.03.2017г. е бил третиран с горепосочените препарати, за да могат да сломят волята му и да го принудят да подпише книжата за сделката. Заявява се, че тогава- на 09.03.2017г. Ч. не е давал съгласие за продажба на имотите и се поддържа твърдението, че е налице липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД. От подписаното пълномощно било видно, че Ч. не бил давал съгласие за продажба на процесните имоти и се твърди, че не е получил продажната цена.

Поддържа се, че сделката е нищожна поради нарушена предписаната от закона форма- чл.26, ал.2 ЗЗД, „ а именно, че не е платена цената и , както и че липсват банкови документи за плащане на цена по нотариалното дело“. Пояснява се, че хипотезата, която твърди, че е налице, е тази по чл.26, ал.2 и изрично заявява, че не твърди хипотеза на унищожаемост по чл.27 ЗЗД.

На следващо място, отново се сочи, че Нотариусът грубо нарушил чл.3 от Закона за ограничаване плащанията в брой.

В следващата молба от 17.08.2022г. процесуалният представител на ищцата разказва какво се е случило по наказателното производство. В тази връзка е представил протокола за разпит на Д.Ч. по Досъдебното производство.

С нова последна уточняваща молба от 23.11.2022г. отново се поддържа претенцията за прогласяване нищожността на процесния договор, обективиран в нотариален акт №****г. като : 1. противоречащ на закона: без предварително съгласие и решение на едноличния собственик на ответника; неплащането на цената предвид извършеното внасяне и изтегляне на сумите; в пълномощното не е посочена цена за продажба; нямало приложени банкови бордера при извършване на сделката, а Нотариусът я изслушал; поддържа, че по време на подписването на книжата наследодателят на ищцата не е бил в адекватно състояние; 2.

Поддържа , че е сключен в нарушение на добрите нрави- наследодателят на ищцата не е получил нищо по договора; 3. Поддържа иска за нищожност, поради липса на съгласие „при сключване на сделката“, което било видно както от нотариалния акт, така и от приложения протокол за разпит на Ч. в ДП. Сочи , че липсва съгласие съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД и в тази връзка, позовавайки се на Тълкувателно решение №5/2014г. на ОСГТК на ВКС счита, че е налице „липса на съгласие“, защото му било обяснено, че сключва договор за издръжка и гледане, а подписал документи за продажба; 4. Поддържа, че е сключен в нарушение на предписаната от закона форма- защото няма предварително писмено съгласие на управителя на дружеството в нарушение на Устава; 5. Уточнява, че в исковата молба е изтъкнато и основание за унищожаемост , тъй като Д.Ч. е бил въведен в заблуждение от представител на купувача и нотариуса да сключи договора, който не бил за издръжка и гледане, с каквото 3 убеждение бил той, а покупко- продажба, поради което този път изложеното сочи твърдение за унищожаемост поради измама по чл.29 ,ал.1 ЗЗД. с

Предявените искове са е правно основание чл.26, ал.1, предл.1, предл.2 ЗЗД, чл.26, ал.2„ предл. 3 ЗЗД и чл.27 и чл.31, ал.1 ЗЗД.

Следва да се посочи, че въпреки дадените указания, въпреки многократните молби, с които неяснотите на твърденията и исканията са ставали все по- големи в процеса, съдът не би могъл да прекрати производството по делото поради задължението си въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум да определи правната квалификация на иска.

Съгласно трайно установената съдебна практика, сочената от ищеца правна квалификация на иска - както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на иска за недействителност. Поради това е без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба, претендираната от него недействителност на договора за продажба, нито коя материалноправна норма е посочил в тази връзка. Но същественото е какви правнозначими факти твърди в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната квалификация на иска. Затова е важно ясно изложение на фактите и обстоятелствата. При опитите за многобройни уточнявания на претенциите, в срока за произнасяне, съдът констатира, вкл. при запознаване с писмените защити на ищцата- 2броя, че наред с твърденията по иск за недействителност на договора за продажба, са изложени твърдения за недействителност на едностранната упълномощителна сделка.

Предвид всичко изложено, множеството на брой обстоятелства формират групи от факти, които могат да се подведат под хипотезиса на няколко правни норми, регламентиращи недействителност на правните сделки, но съдът не може да се отклони от заявения петитум, нито да дава указания какъв би бил правилният иск и петитум, за да постигне ищецът желания резултат. Следва да се обобщи, че въпросът за действителността на договора за покупко-продажба от 31.03.2017 г. при твърдяния порок на упълномощителната сделка /сключена от лице, което не е било в адекватно състояние да разбира значението на действията си/ е предпоставен от валидността на последната с оглед отговора на въпроса бил ли е в състояние упълномощителят Д.Ч. да разбира свойството и значението на действията си.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите молби, и заявения петитум, подробно посочени по-горе, ищецът е предявил искове за нищожност на договора за покупко- продажба, обективиран в посочения нотариален акт по следния начин:

-поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД: 1. изразяващо се в липсата на предварително съгласие и решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество за сключване на сделката- в тази връзка излага, че представителят на купувача Й.Н. е едноличен собственик на дружеството, но не и негов управител; управител е П. Н., която следвало да бъде вписана като представляващ 4 дружеството и да участва лично; наред с това и, поради липсата на решение на едноличния собственик на дружеството за придобиване на имотите. Позовава се на чл.5 и чл.6 от учредителния акт на дружеството; 2. поради противоречие със Закона за ограничаване на плащанията в брой, като твърди, че такива над 10 000лв. се извършват само по банков път или внасяне по сметка- в тази връзка заявява, че е нарушен закона от страна на Нотариуса, който е изповядал сделката без приложени банкови документи за заплатената сума и, без да се убеди, че цената е заплатена. В тази връзка обяснява и за внесените, и изтеглени от сметката на продавача суми; 3. поради това, че в нотариалния акт не били посочени отделно продажните цени на всеки от имотите, а само обща продажна такава, което съставлявало нарушение на закона;