Решение № 210 от 09.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20238002901109 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Галчев инженеринг“ ЕООД, гр.

София, срещу решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.294 от ГПК, е отменено решение № 2150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за разликата над 12 602,92 лв. до сумата от 72 743,33 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Галчев инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за сумата 60 140,41 лв. - неустойка по чл.24, ал.2 от договора за СМР от 12.09.2013г., както и в частта за разноските, и вместо това е осъдено „Галчев инженеринг“ ЕООД, гр. София, да заплати на „Благоустойствени строежи“ ЕООД, гр. Благоевград, на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 60 140,41 лева представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет 1

„рехабилитация на уличната мрежа в гр. Бобов дол“, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г., ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата. В останалата му част, с която решение № 2 150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, е потвърдено за присъдената на ищеца „Благоустройствени строежи“ ЕООД, гр. Благоевград, сума от 12 602,92 лв., решението на САС не е обжалвано от касатора.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд за нищожност на клаузите за неустойка по чл.24 ал.2 и чл.24 ал.1 от процесния договор. Изтъква, че възложените на ищеца подизпълнител с процесния договор дейности са предмет на договор за обществена поръчка между касатора и община Бобов дол, съответно точното изпълнение на договора е от съществено значение, тъй като последиците от неточното изпълнение са отказ от страна на финансиращия орган да изплати част или цялата помощ. Изтъква също, че възражение за нищожност на процесните клаузи за неустойка не е заявено от ищеца в нито един момент от производството пред предходните инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Благоустройствени строежи“ ЕООД, гр.Благоевград, оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита за правилна преценката на съда за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл.24 ал.2 от договора предвид това, че уговорената в нея неустойка превишава действително очакваните вреди за кредитора и е напълно несъизмерима със същите. Твърди, че дори да се приеме, че въззивният съд служебно е разгледал валидността на неустоечната клауза по чл.24 ал.1 от договора, това не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във връзка с валидността на клаузата за неустойка по чл.24 ал.1 от договора, излага съображения, че постигнатата договореност за заплащане на неустойка при частично изпълнение на поетите с договора задължения / включително и във времево отношение/, определяема въз основа на общата стойност на договора, а не само върху стойността на неизпълнените СМР, противоречи на добрите нрави. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

2

С определение №1998/16.07.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: Допустимо ли е въззивният съд по свой почин, без да е сезиран за това от страните, да се произнесе по валидността на неустоечна клауза, без да даде указания на страните, че ще се произнесе за това и без да им даде възможност да изразят становище и да посочат доказателства?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл.294 от ГПК, след като с решение №50159 от 14.11.2022г. по т. д. №1596/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., е отменено решение №232/20.04.2021г. по в.т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №2150/28.11.2019г. по т.д. №2471/2017г. на СГС „Галчев инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 60140,41 лв., представляваща разликата над 12 602,92 лв. до сумата 72743,33 лв. – неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане, и е потвърдено решение №2150/28.11.2019г. по т.д. №2471/ 2017г. в частта му, с която „Галчев инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 12 602,92 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. С решението на касационния съд е констатирано очевидно нарушение в пресмятането на падежа на задължението на изпълнителя в мотивите на обжалвания акт на САС и съответно неправилно определяне на началото на осеммесечния срок за изпълнение на договора. Съставът на ВКС е намерил за основателно и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно произнасянето на САС по валидността на клаузата за неустойка по чл.24, ал.2 от договора. Констатирал е, че въззивният съд служебно във въззивното решение е разгледал 3 валидността на неустоечната клауза, но не е дал указания на страните, че ще се произнесе за това и не им е дал възможност да изразят становище и посочат доказателства. С оглед на това съставът на ВКС е приел, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд, който с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по валидността на клаузата по чл.24, ал.2 от процесния договор, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Указано е също, че при новото разглеждане на спора от САС следва да се разгледа и въпросът за изпадането в забава на изпълнителя и приложението в тази връзка на клаузата по чл.24, ал.1 от договора предвид направеното при евентуалност второ възражение за прихващане.

В изпълнение на указанията на касационната инстанция въззивният съд, с определение от 23.11.2022г. е указал на страните, че ще се произнесе по действителността на клаузата за неустойка по чл.24 ал.2 от договора и е дал възможност на страните да изразят становище относно нейната валидност и да ангажират доказателства. Доколкото в касационното решение не са дадени изрично такива указания по отношение на неустойката по чл.24, ал.1 от договора /предвид извода за липса на забавено изпълнение в отмененото въззивно решение/, въззивният съд не е дал на страните указания да изразят становище относно нейната валидност и да ангажират доказателства, въпрeки липсата на въведени от ищеца доводи за нищожност и по отношение на тази неустоечна клауза.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор от 12.09.2013г., ищецът, в качеството си на изпълнител, е поел задължението да изпълни всички СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в гр. Бобов дол“, възложени на ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013г.“ от Община Бобов дол с договор за обществена поръчка №36 от 19.07.2013г., а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение в общ размер 501 420,12 лв. без ДДС или 601 704,14 лв. с ДДС, индивидуализирано по единични цени за конкретните СМР в приложение №1 към договора от 12.09.2013г. От приетите писмени доказателства (договор за обществена поръчка №36 от 19.07.2013г.), както и от изисканите от Община Бобов дол и приети като писмени доказателства по делото строителни книжа относно процесния обект (три улици в гр. Бобов дол), съдът е установил, че 4 възложените на ищеца от ответника с процесния договор от 12.09.2013г. СМР по рехабилитация на улиците понастоящем са изпълнени в пълния им обем, но ищецът е изпълнил само СМР на стойност 376 584,92 лв., без ДДС, по цени, уговорени в приложение №1 към договора, а възложените с процесния договор СМР в пълния им обем, определен по конкретни СМР и цени, са в общ размер на 501 420,12 лв., без ДДС. Счел е за неоснователно въведеното от ищеца твърдение, че между страните е била постигната договореност част от СМР (около 30%) да бъдат извършени самостоятелно от ответника възложител. Съответно е стигнал до извода, че е налице частично неизпълнение в количествено отношение, а също и че е останала неизплатена част в размер на 72 743,33 лева от стойността на изпълнените СМР.

С оглед извода за основателност на иска с правно осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е разгледал направените от касатора „Галчев инженеринг“ ЕООД възражения за прихващане с вземанията му по същия договор за компенсаторна неустойка по чл.24, ал.2 от договора и неустойка за забава по чл.24, ал.1 от договора. Съставът на САС е направил извод, че уговорената в чл.24, ал.2 от договора неустойка обезпечава неизпълнението на поетите от подизпълнителя задължения да извърши договорените с договора СМР в пълен обем, т.е. чрез нея се обезпечава изпълнението на непарични задължения. Посочил е, че постигнатата договореност за заплащане на неустойка при частично изпълнение на поетите с договора задължения, определяема въз основа на общата стойност на договора, а не само върху стойността на неизпълнените СМР, противоречи на добрите нрави, доколкото води до изключително несъразмерно обезщетяване на евентуалните вреди за изправната страна от (частично) лошо или частично в количествено измерение, неизпълнение на договорните задължения на неизправната страна.

Позовавайки се и на въведената в чл.309 от ТЗ забрана за редуциране (намаляване) на размера на неустойката, въззивният съд е счел, че следва да се отрече въобще валидността на договорната клауза за неустойка за частично изпълнение.

Въззивният съд е преценил като неоснователно и второто въведено от възложителя възражение за прихващане с вземане за дължима за забавено изпълнение неустойка по чл.24, ал. 1 от договора. Посочил е, че с разпоредбата на чл.24, ал.1 от сключения договор, страните са постигнали съгласие „при нарушаване на сроковете на този договор от страна на 5 подизпълнителя, същият да заплати неустойка на строителя в размер на 0.2% на ден за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на договора“. При анализа на клаузите на сключения договор е приел, че срокът за изпълнение на възложените СМР е осем месеца и тече от подписването на Акт обр. 2а от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, т.е. от 12.09.2013г., поради което същият изтича на 12.05.2014г. Също е приел, че съгласно чл.4, ал.4 от договора строителството се счита реализирано с приемането на извършените СМР, в съответствие с Наредба №3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с подписване на актове обр.15 на 06.06.2014г. С оглед изложеното съдът е приел, че е налице забава в рамките на 24 дни. Предвид изложените съображения по отношение на валидността на неустойка, чийто размер се определя не въз основа на неизпълнената част (лошо изпълнената във времево отношение), а въз основа на стойността на целия договор, е приел за нищожна и клаузата за неустойка по чл.24, ал.1 от договора, съответно за неоснователно релевираното възражение за прихващане с вземането за тази неустойка.