Решение № 2910 от 13.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2910

Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180702685 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, приложим във връзка с препращащата норма на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба от Й. П., [ЕГН], чрез адв. М. Б. против Акт за установяване на задължения по декларация № 1609-1/12.06.2025 г., издаден от Й. Ж. Ф.- К., главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, потвърден с Решение № 65/31.10.2025 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" Пловдив, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 31.12.2019 г. - 31.12.2024 г. и лихва за просрочие към 12.06.2025 г., в общ размер на 1426,60 лв., в качеството му на собственик на лек автомобил, марка "Нисан", модел "Х Трейл", с рег. № [рег. номер].

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, и целта на закона, като се иска неговата отмяна от Съда по съображения изложени в жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Постъпило е писмено становище на адв. Б., с което поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н. Д. застъпва становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес и след проведено задължително административно обжалване на процесния АУЗД, потвърден с решение на Директор на дирекция „МДТ“ Пловдив. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

От данните по приложената административна преписка се установява, че Й. П. е собственик на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Нисан", модел "Х Трейл", с рег. № [рег. номер], придобит от същия на 11.08.2016 г. В тази връзка по преписката е приложена и справка за МПС.

След извършената служебна проверка от Й. Ж. Ф.- К. главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив е установено, че Й. П. има непогасени задължения за данък върху превозните средства, в качеството му на собственик на автомобила за периода 31.12.2019 г. - 31.12.2024 г.

При тези данни, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 1609-1/12.06.2025 г. от Й. Ж. Ф.- К., главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, упълномощен съгласно Заповед № 230А-2865/02.11.2023 г. на Кмета на Община Пловдив, с който на Й. П. са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 31.12.2019 г. - 31.12.2024 г. и лихва за просрочие към 12.06.2025 г., в общ размер на 1426,60 лв., в качеството му на собственик на лек автомобил, марка "Нисан", модел "Х Трейл", с рег. № [рег. номер].

Този резултат е обжалван от Й. П. с жалба с вх. № 25 СГ-333/03.09.2025 г. на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, като с Решение № 65/31.10.2025 г. на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" , е потвърдил процесния АУЗД.

Последвало е подаването на жалба пред Административен съд Пловдив на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, с която спора относно законосъобразността на АУЗД, е отнесен пред Административен съд гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

По административната преписка са представени документ от РС Македония от 14.02.2018/без превод и заверка/, платежно нареждане, писмо от Началник с-р. „ПП“ ОДМВР Пловдив, справка за регистрация на МПС с рег. № [рег. номер]

В хода на съдебното производство са приобщени и допълнителни писмени доказателства- писмо Вх. № 103000-18882/02.09.2025 г. на Началник с-р. „ПП“ ОДМВР Пловдив до Й. П., писмо вх. № 2719/09.02.2026 на зам. Директор на ГДГП.

Посочената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

В изпълнение на задълженията си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за служебна проверка на обстоятелствата, дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че в случая релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално компетентен административен орган в хода на производство, осъществено по реда на с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата му редакция. Във връзка с установяване компетентността на административния орган е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ компетентните органи за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служители на общинската администрация определени със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ), като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаването им - на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ). В ал. 5 на чл. 4 от закона изрично е предвидено, че Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Редът за установяване на задължения по данни от декларации е уреден в разпоредбата на чл. 107 от ДОПК. Според ал. 3 (изр. второ и трето) на цитирания член от кодекса, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК).

С оглед така цитираните законови разпоредби, без всякакво съмнение следва да се приеме, че именно в правомощията на служителите на общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите, е да издават актове по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, каквато е и настоящата хипотеза.

В случая административното производство е образувано служебно от Й. Ф.- К. на длъжност главен инспектор в Отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, която е и издател на оспорения АУЗД, тъй като е установено, че задължението не е платено в срок и на жалбоподателя не е извършена ревизия. За да е налице материална компетентност на органа, издал оспорения акт, следва първо същият да е служител на общинската администрация и второ да има правата и задълженията на орган по приходите, т. е. да е сред служителите определени със заповедта на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. В конкретния случай се установява наличието и на двете предпоставки. Й. Ф.- К., издателят на акта, е назначена на длъжност "главен инспектор" в Дирекция "МДТ", Отдел "Събиране и контрол" при Община Пловдив, съгласно Заповед № 56/01.04.2013 г. на Кмета на Община Пловдив, т. е. същата е служител на общинската администрация, а заеманата от нея длъжност е сред изрично изброените в Заповед № 23 ОА-2865/02.11.2023 г. (издадена на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ също на кмета на общината), с която са определени служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността. Казано с други думи, издателят на оспорения АУЗД е служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите. Тези именно съображения обосновават крайния извод на съда, че процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган на общинската администрация.

Административното производство е завършило с издаването на предвидения, административен акт, съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, който е постановен в изискваната от закона форма и съдържа реквизитите на акт от категорията на процесния. В случая процесният административен акт е не само валиден, но и законосъобразен. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органа по местни приходи в Дирекция "Местни данъци и такси" са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

По делото не е спорно между страните и то се установява от данните по приложената административна преписка, че жалбоподателя е собственик на лек автомобил, марка "Нисан", модел "Х Трейл", с рег. № [рег. номер]. Спорът по делото касае правилното приложение на материалния закон, като е свързан с дължимостта на данък върху превозните средства по отношение на жалбоподателя за периода 31.12.2019 г.-31.12.2024 г.

С оглед разрешаването на административноправния спор следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Анализът на посочените нормативни разпоредби налага извода, че правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, като разпоредбата на 52, т. 1 от ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Следователно данъчнозадължено лице за всяко регистрирано превозно средство е неговият собственик, с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ.

В обсъждания контекст следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 58, ал. 4, изречение първо ЗМДТ, в сила от 01, 01. 2010 г., е създадено общо правило, по силата на което облагането на моторните превозни средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение.

Следва още да се посочи, че в Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. на министъра на вътрешните работи, за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), е регламентиран ред за прекратяване на регистрацията на превозните средства, осъществяването на който води до прекратяване на данъчното облагане. По силата на чл. 18 от Наредбата регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно.