Решение № 655 от 19.10.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Горна Оряховица, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120101106 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ.

Ищцата С. В. Г. твърди, че работи на длъжност „Началник влак ПД“ при ответника „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ към "БДЖ – Пътнически превози" съкратено "БДЖ - ПП" ЕООД (по-долу само ППП – Горна Оряховица). Излага, че със заповед № 22-02- 571/20.04.2023 г. на Директора на „Поделение за пътнически превози“ – Горна Оряховица й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за това, че в графите за запознаване срещу подпис в дневника за запознаване с превозния персонал с новости, изменения и допълнения, изразени чрез телеграми, заповеди и др., съгласно изискванията на чл.11, т.11.1 от Правила за управление на превозната дейност и по-конкретно при запознаване с телеграма № 138/06.02.2023 г., заведена за запознаване на 07.02.2023 г. и за телеграма № 15/17.02.2023 г., заведена за запознаване на 17.02.2023 г., вместо длъжност и дата на запознаване, вписала „някои хора да си гледат работата“ и „на студа с проветриви гащи“ – нарушение на чл.3, ал.1 от Инструкция за началника на пътническия влак, чл.126, т.7, 10 и 13 КТ, чл.187, ал.1, т.3, 7 и 10 КТ, вр. чл. чл.11, т.11.1 от Правила за управление на превозната дейност и длъжностната характеристика. Счита, че не е извършила, действия, които нарушават посочените разпоредби, тъй като е положила подписа си в книгата, каквото е било задължението й, а установен ред за попълването й няма. Счита, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 КТ, защото не съдържа описание на извършените действия или бездействия и кога са извършени.

1

Намира, че липсва и конкретна квалификация на деянието, защото не е възможно едновременно да бъдат нарушени всички посочени норми и не се установява кое точно задължение не е изпълнено. Възразява, че наказанието не е съответно на тежестта на нарушението. Моли за постановяване на решение, с което е наложено дисциплинарното наказание с присъждане на сторените разноски.

Ответникът ППП – Горна Оряховица признава наличието на трудово правоотношение с твърдяното съдържание и твърди, че в графите за запознаване срещу подпис в дневника за запознаване с превозния персонал с новости, изменения и допълнения, изразени чрез телеграми, заповеди и др., срещу телеграма № 138/06.02.2023 г. и телеграма № 15/17.02.2023 г. вписала текстовете „някои хора да си гледат работата“ и „на студа с проветриви гащи“. Твърди, че ищцата е дала обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ и наказанието е наложено с мотивирана заповед, изпълняваща изискванията на чл.195, ал.1 КТ, при съобразяване с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищцата. Счита, че чрез тези действия ищцата е изразила неуважение към работодателя и прекия си ръководител и че шеги във връзка с трудовата дейност са неуместни поради високата степен на отговорност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.357 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „Забележка“. Доколкото искът се основава на отричане на основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност, ответникът следва да установи действията или бездействията на работника или служителя, които твърди да съставляват дисциплинарно нарушение, както и законосъобразността на налагането на дисциплинарното наказание с оглед въведените от ищцата доводи и служебната проверка, дължима от съда. Така в случая ответникът следва да установи съществуването на валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнява длъжността „Началник влак ПД“; че при запознаване с телеграма № 138/06.02.2023 г. и телеграма № 15/17.02.2023 г. ищцата вписала в дневника за запознаване с превозния персонал с новости, изменения и допълнения, изразени чрез телеграми, заповеди и др. текстовете „някои хора да си гледат работата“ и „на студа с проветриви гащи“; че дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, съдържаща посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и правното основание (законовия текст), въз основа на който се налага.

Осъществяването на фактите, дали основание на ответника да наложи наказанието, не е спорно между страните. Признанието на ищцата, преценено по реда на чл.175 ГПК, като съответно на писмените доказателства – 2 извлечението от дневник за запознаване с превозния персонал с новости, изменения и допълнения, чрез телеграми, заповеди и др. и свидетелските показания, установява че страните са в трудово правоотношение и че при запознаване с телеграма № 138/06.02.2023 г. и телеграма № 15/17.02.2023 г. ищцата вписала в дневника за запознаване с превозния персонал с новости, изменения и допълнения, изразени чрез телеграми, заповеди и др. текстовете „някои хора да си гледат работата“ и „на студа с проветриви гащи“. Спорни по делото са правните въпроси дали посоченото съставлява дисциплинарно нарушение, дали наказанието е наложено с надлежна по съдържание заповед и дали тежестта му отговаря на нарушението, които ще бъдат разгледани в посочения ред.

Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че липсва установен ред за удостоверяване на запознаването в дневника. Видно от съдържанието му, с изключение на процесните два записа, ред № 40, в който е посочено името на ищцата, е попълван от нея чрез вписване на дата, длъжност и подпис в съответните за това колони, като по такъв начин е попълнена цялата страница от всички останали служители. При това положение не би могло обосновано да се твърди, че на ищцата не й е известен въведения ред за попълване на дневника, а вписването на данни в съответните графи е толкова лесноразбираема и елементарна дейност, че не изисква въвеждане нарочни правила. Следва също да се посочи, че дисциплинарната отговорност не е ангажирана за неправилно попълване на дневника, каквото би било например вписване на погрешни дата и длъжност или вписването им в различна колона, а заради текстовете „някои хора да си гледат работата“ и „на студа с проветриви гащи“. Във всички случаи те са явно несвойствени за подобен документ, поради което липсата на формални правила за попълване на дневника, в какъвто смисъл са възраженията на ищцата, е без значение.

Съгласно изискването на чл.195, ал.1 КТ в заповедта следва да е посочено кога е извършено нарушението. Изискването е изпълнено не само когато е посочена конкретна дата, а и чрез посочване на период от време, в който е извършено нарушението, ако с оглед характера на извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му откриване, установяването на точната дата е невъзможно (така Решение № 37/18.02.2020 г. по гр.д. № 3369/2019 г. на IV Г.О. на ВКС и цитираната в него съдебна практика). В случая в заповедта не само липсва конкретна дата на извършване на всяко от нарушенията, но не е и определен период от време, в който те са извършени. От текста на заповедта и в частност посредством посочването на датите на завеждане за запознаване на двете телеграми, може да се изведе единствено началото на периода, в който нарушенията са извършени, тъй като те не биха могли да се реализирани по-рано от тези дати – 07.02.2023 г. за първото нарушение, съответно 17.02.2023 г. за второто. От представеното извлечение от книгата е видно, че прекият ръководител на ищцата – свид.К., е извършил проверка на дневника, съответно е установил първото нарушение на 10.02.2023 г., а второто – на 22.02.2023 г., след което е 3 съставил съответните докладни. Така макар естеството на нарушението да не позволява установяване на точния ден на извършването му, периодът, в който то е допуснато е бил ясен и известен на работодателя – не по-рано от завеждане на съответната телеграма за запознаване и не по-късно от проверката от свид.К.. Въпреки, че е имал възможност и този период му е бил известен, работодателят не е посочил в заповедта времето, в което е извършено нарушението. Не може да бъде прието, че цитирането в заповедта на доклада на свид.К. съставлява препращане по разглеждания въпрос, а дори и това да е така, ответникът не твърди и липсват данни този доклад да е известен на ищцата – изискване, без което няма как друг документ да се счете част от заповедта (в същия смисъл Решение № 162/13.07.2016 г. по гр.д. № 67 / 2016 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 309/14.03.2018 г. по гр.д. № 5464/2016 г. на Решение № 135/08.06.2021 г. по гр.д. № 3135/2020 г. на IV Г.О. на ВКС;

Решение № 135/08.06.2021 г. по гр.д. № 3135/2020 г. на IV Г.О. на ВКС и мн.др.). Липсата на времето на извършване на нарушението като част от изискуемите от закона реквизити на заповедта по чл.195, ал.1 КТ, е толкова съществено, че не може да бъде санирано в хода на процеса, например, чрез връчване на съответните документи като част от приложенията към отговора на исковата молба, тъй като се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма (така Решение № 372/17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 83/24.07.2015 г. по гр.д. № 5585/2014 г. на III Г.О. на ВКС). С оглед изложеното, възражението на ищцата за нарушение на чл.195, ал.1 КТ поради липса на изложение в заповедта кога са извършени нарушенията, е основателно, а порокът е достатъчен за произнасяне по законността на наложеното наказание.

Въпреки това и с цел пълнота, следва да бъде посочено също, че заповедта съдържа и несъответствие между фактическото и правното основание за налагане на нарушението. Обстоятелството, че ищцата е вписала двата текста в дневника не отговаря на нарушение на нито едно от посочените чрез цифрова и словесна правна квалификация правила. Преди всичко следва да бъде посочено, че съдържанието на вътрешните актове на работодателя, посочени в заповедта, не се установи, поради което няма основание да се приеме, че с действията си ищцата е нарушила чл.3, ал.1 от Инструкция за началника на пътническия влак и чл.126, т.10, предл.1 КТ, вр. т.11.1 от Правила за управление на превозната дейност. Както по-горе бе обосновано, няма, а и не е необходимо да има, някакви нарочни нареждания на работодателя за начина на попълване на дневника, поради което и неизпълнение на чл.126, т.7 КТ, съответно нарушение по чл.187, ал.1, т.3 и т.7 КТ с процесните действия е невъзможно. На следващо място, вписването на текстовете в дневника не рефлектира по никакъв начин на изпълнението на трудовите задължения на другите работници и служители, защото самото действие не изисква някакво взаимодействие или връзка с останалите служители, с което не може да бъде нарушен и чл.126, т.10, предл.2 КТ. Не може да се счете нарушен и чл.126, т.13, предл. посл. КТ, тъй като от 4 характера на работата произтича задължението за спазване на правилата, въведени с телеграми, а не удостоверяването на запознаването с тях.

Този порок на заповедта, обаче не е съществен, защото точното цифрово изражение на правната квалификация (посочване на нарушената норма) е без отношение към законността на наказанието. Предмет на установяване е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение, поради което меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на фактическите обстоятелства (така Решение № 154/17.04.2015 г. по гр. д. № 6249/2014 г. на IV Г.О. на ВКС). В случая фактическото основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност – извършените от ищцата действия, не нарушават никое от нейните задължения по трудовото правоотношение, в т.ч. и по чл.126, т.9 КТ, защото то се отнася за поведението на работника или служителя спрямо трети лица, а не между страните. Не може да се приеме също, че чрез текста „на студа с проветриви гащи“ ищцата е нанесла обида прекия си ръководител или дружествотоработодател, както сочи ответникът в устните състезания. Обидата следва на първо място да има адресат, а на следващо – да е от естество да накърни достойнството и самооценката на човек, което в случая не е, а и спрямо работодателя е невъзможно да е налице.