Решение № 430 от 17.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Плевен, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500576 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 440/12.04.2024г. по гр.д. № 934/2023г. на РС гр.Плевен /ПлРС/, съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с вр. чл. 55 ал. 1 пр. трето от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД, че Н.

И. Г., ЕГН **********, от с. ***, община ***, област Плевен, ул. “***” № 17, ДЪЛЖИ на К. К. В., ЕГН ********** от гр. Летница, област Ловеч, ул. “***” № 14, сумата от 8 475,11 лв. – главница, представляваща дадена сума от ищеца на ответника на отпаднало основание – развален на осн. чл.262 ал.2 от ЗЗД Договор за изработка от 05.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3290/17.11.2022г. по ч.гр.д. № 5310/2022г. на ПлРС, като претенцията за главница от 8 475,11лв. до пълния претендиран размер от 21 488,39 лева ОТХВЪРЛИЛ като неоснователна.

ОСЪДИЛ К. К. В., ЕГН ********** от гр. Летница, област Ловеч, ул.

“***” № 14, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г., ЕГН **********, от с. ***, община ***, област Плевен, ул. “***” № 17, по компенсация, разноски по гр.д. № 1

934/2023г. в размер на 1092,32лв.

ОСЪДИЛ Н. И. Г., ЕГН **********, от с. ***, община ***, област Плевен, ул.

“***” № 17, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. В., ЕГН ********** от гр. Летница, област Ловеч, ул. “***” № 14, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5310/2022 г. на ПлРС, в размер на 508,69лв.

Недоволен от решението е останал Н. И. Г. от с.***, Община ***, ЕГН **********, който чрез процесуалният си представител адв.Й. Х. от ПлАК го обжалва в законния срок като счита, че съдът в мотивите към решението си е приел описаната фактическа обстановка, но не е обсъдил всички доказателства по делото, а някои е тълкувал превратно в подкрепа тезата на ищеца – възложителя по Договора.

Излага съображения, че първоинстанционният съд в доклада си по делото е приел, че възложената работа е на обща стойност 29 350,00 лева, от които 14 350,00 лева е за допълнителни работи, които са изброени изрично с уточнението: "Допълнителна работа".

От така договорената обща стойност ищецът е заплатил на изпълнителя 21 488,39 лева, а не цялата договорена стойност от 29 350 лева.

Навежда доводи, че въпреки горното, е извършил тези допълнително договорени работи - улуци, дренаж, таван с двойна скара и юесби, като договорената за тези СМР цена е 6 750,00 лева и е Част от дадените 21 488,39 лева.

Оспорва изготвената по делото и приета експертиза, като счита че вещото лице е оценило само видимите СМР за 13 013,28лв. на база средни цени към момента на извършване на строителството – есента на 2017г. Не са оценени скритите от извършените след това СМР като поставяне на метална релса като трегер над отвора, свързващ новоизградената и съществуващата сграда, колко сгради и с каква големина са съборени, какви материали са вложени в новоизградената пристройка както и други работи, които наистина са скрити от извършените впоследствие СМР.

Твърди, че възложителят му е отправил покана от м.май 2018г. за връщане на пари без да се конкретизират работите, които не са извършени, или са извършени в отклонение на договореното, или са некачествени. Същата обаче е изпратена след като ищеца е сключил Договор с трето лице за 2 продължаване на строителството. Това препятства възможността по делото да се разграничи работата на ответника на и на третото лице и поради това вещото лице заявява, че е оценило само видимите СМР.

В жалбата се застъпва становище, че при Договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането, а липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение признание, че изработеното съответства на Договора.

Моли съда, да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявеният иск изцяло, както и да му присъди разноски за двете съдебни инстанции.

Отговор на ВЖ на ответника не е постъпил от ищеца К. К. В., ЕГН ********** от гр.Летница, област Ловеч, ул. “***” № 14 – л.17 от настоящото дело.

Жалба срещу решението е подал и ищецът К. К. В., ЕГН ********** от гр.Летница, Област Ловеч, ул. “***” № 14 чрез адв.Т. Б. от АК Пловдив в отхвърлената Част за разликата от 8 475,11лв. до пълния размер от 21 488,39лв., т.е. за 13 013,28лв.

С молбата за уточнение на въззивната жалба от 19.08.2024г. К. К. В. – ищец пред първоинстанционният съд, моли съда да отмени цитираното решение в Частта, с която е отхвърлена претенцията за главница от 8 475,11лв. до размера от 14 639,13лв. /за разликата от 6 164,02лв./ и в тази, с която ищеца е осъден да заплати разноски. Отправено е искане към съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника по делото дължи на страната допълнително сумата от 6 164,02лв. – главница, представляваща Част от дадената сума по Договора за изработка от 05.08.2017 година.

Твърди, че съдът е пропуснал да обсъди всички събрани по делото доказателства, като например показанията на двамата свидетели, според които пристройката била построена със стари тухли от друга съборена сграда в същия двор, не са извозени отпадъците, не е имало гредоред и обшивка, изградени от ответника. Това представляват неизвършени СМР, а не скрити СМР.

Моли съда да отмени Решение № 440/12.04.2024г., постановено от 3

Районен съд - Плевен, V граждански състав по гр.д. № 934/2023г. в Частта, с която е отхвърлена претенцията за главница от 8 475,11 лв. до размера от 14 639,13 лева или за сумата от 6 154,02лв. и в тази, с която ищеца е осъден да заплати разноски на ответника, като вместо него постанови друго, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца тази сума, представляваща Част от дадената сума от ищеца на ответника на отпаднало основание – развален на осн. чл.262 ал.2 от ЗЗД Договор за изработка от 05.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 11.10.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3290/17.11.2022г. по ч.гр.д. № 5310/2022г. на ПлРС.

Въззиваемият Н. И. Г. от с.***, Община ***, ЕГН ********** чрез процесуалният си представител адв.Й. Х. от ПлАК изразява становище, че жалбата е неоснователна – решението в отхвърлителната Част да се потвърди, като му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

Твърди, че не може да се установи дали новата постройка е изградена от стари тухли от съборените сгради, защото и от двете страни има мазилка.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението в необжалваната отхвърлителна Част за разликата от 14 639,13 лева до 21 488,39лв., т.е. за 6 849,26лв. е влязло в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.

Безспорно по делото е и това се установява от приложеното заповедно производство ч.гр.д. 5310/2022 година по описа на РС – Плевен, че на 11.10.2022г., ищецът К. К. В. е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. № 5310/2022г. на ПлРС, и по което е издадена Заповед за изпълнение № 3290/17.11.2022г., с която съдът е разпоредил длъжникът Н. И. Г. да заплати на кредитора К. К. В. следните суми: сумата от 21 488,39 лева - дължимо връщане на авансово заплатени суми по развален Договор за изработка от 4

05.08.2017г.; ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 11.10.2022г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 429,77 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв.

По тази Заповед е постъпило възражение от длъжника Н. И. Г. в законоустановения срок. Кредиторът е подал иск в срока по чл.415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим, предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.

Безспорно и видно от приложеното първоинстанционно дело е, че страните по делото са сключили Договор за изработка от 05.08.2017г., като ищецът е бил възложител, а ответникът е бил изпълнител по Договора. По делото са представени два екземпляра на този договор – от ищеца на лист 5 от делото пред ПлРС - копие от Договора, и на лист 67 от делото пред ПлРС - от ответника е представен оригинален негов екземпляр.

Видно от представеният като доказателство пред ПлРС Договор, в него са посочени изписани с различен химикал различни суми, като е посочено, че при сключването на Договора са платени 5000 евро и е налице друга сума, която е посочена с дата - 5255лв., дадени на 07.08.2017г.

Безспорно между страните е, че за изпълнение на Договора ответникът е получил от ищеца сумите от 8300 евро и 5255лв., които възлизат на 21 488,39 лева, доколкото в Договора уговорката е била за заплащане в лева, а не във валута.

Спорни по делото са въпросите развален ли е Договора за изработка поради неизпълнение и дължи ли се връщане на предварително платената сума по Договор за изработка от 05.08.2017 година поради отпаднало основание, както и в какъв размер.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да постанови решението в обжалваните Части ПлРС приел, че делото са представени два екземпляра на Договор за изработка – от ищеца на лист 5 копие от Договора, и на лист 67 - от ответника е представен оригинален негов екземпляр.

5

Разгледал представения оригинал на Договора на лист 67 от делото, т.к. ищецът независимо от указанията и дадената му възможност да представи оригинала на неговия екземпляр от Договора, не е представил такъв по делото, и съдът не го взел предвид.

Приел също така, че предметът на Договора за изработка е бил извършване от страна на ответника на следните СМР: кота 0 – правене на кухня, баня, подложен бетон, полагане на 10м. дренаж, почистване на боклук, правене на покрив, изкарване на обекта до боя.

Уговорена е допълнителна работа – улуци – 1 350лв., дренаж – 900 лв., таван – 4 500лв., изолация – 4 200лв., сачак – 1000лв., мазилка – 1000 лв.

Уточнено е, че тавана е с двойна скара и USB, като е уговорена обща стойност на възложените работи – 15 000лв.

Намерил, че след положените подписи на страните в Договора е дописано, че до 01.02.2018г., къщата ще е готова вътрешно с гипсокартон, стълби, ток, водопроводи, да е завършена изцяло вътрешно. В Договора са посочени изписани с различен химикал различни суми, като е посочено, че при сключването на Договора са платени 5 000 евро и е налице друга сума, която е посочена с дата – 5 255лв., дадени на 07.08.2017г.

В съдебно заседание от 28.09.2023г., съобразно изявленията на страните по делото, както и на базата на представените от ищеца доказателства за преводи по Уестърн Юнион, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е получил от ищеца сумите, посочени в исковата молба, а именно: 8300 евро и 5255 лв.

Изчислени по курс 1,95583 лева за 1 евро, заплатените суми от ищеца на ответника възлизат на 21 488,39 лева, като в Договора уговорката е била за заплащане в лева, а не във валута.

По делото е представена покана за доброволно връщане на получени суми, изпратена от ищеца до ответника на 11.05.2018г., в която е посочено, че във връзка със сключения Договор за изработка от 05.03.2017г. и изплатените от него във връзка с този Договор суми ищецът счита, че ответника не е изпълнил поетите задължения за извършване на определените СМР, поради което къщата не е годна за обикновеното й предназначение и ползване.