Решение № 1134 от 26.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. Сливен, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230101790 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК.

Ищецът твърди, че е държавен служител, изпълняващ длъжността „Пожарникар“ в ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София /ГДПБЗН/ от 01.12.1998г. Местоизпълнението на служебните му задължения от възникване на служебното му правоотношение и към момента било „Районна служба по безопасност и защита на населението“ гр. Сливен. Сочи, че по повод гр.дело № 6439/2018г. по описа на СлРС, приключило с Решение на ВКС № 174/13.11.2020г. по гр.д.№ 4893/2019г. на ВКС 3-то г.о., било установено, че ищеца имал право на по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за календарните години от 2003г. до 2008г. вкл. и в размер на 10 дни за календарната 2009г. Прието било, че ищецът положил общо 176 часа неотчетен и некомпенсиран от ответника извънреден труд. Част от този извънреден труд, който не бил изчисляван правилно и законосъобразно от ответника, подлежал на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск /за часовете извънреден труд над 50 часа на 1 тримесечие/, а друга част следвало да се компенсира от ответника с изплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд. Така установеният по делото и доказан извънреден труд, породил правото на допълнителен отпуск за ищеца - предмет на гр.дело № 6439/2018г. на СлPC, имал за ищеца и допълнителни правни последици от осигурително-правен характер, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл.38, ал.16 /предишна 35/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, същият от 01.01.2005г. се зачитал за осигурителен стаж, което имало отношение към правото на ищеца за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст.

За удостоверяване на положения от ищеца извънреден труд при ответника, който му се зачитал за осигурителен стаж, последният до момента издал две удостоверения, които не се припокривали абсолютно по съдържание, доколкото били издадени към различни периоди от време и удостоверявали осигурителния стаж на ищеца по години, от 2005г. до датата на издаването на документа - Удостоверение обр.В № 808р-1774/07.12.2016г. и Удостоверение УП-3 № 808р-2701/15.12.2021г.

Твърди, че и двете издадени удостоверения били с невярно съдържание и представлявали неистински документи по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК, досежно реално положения от ищеца извънреден труд при ответника в периода от 2005г. до 2015г. вкл., който трябвало да бъде вписан в документите, доколкото имал осигурително-правно значение като осигурителен стаж.

Първият от тях бил представен от ищеца пред пенсионния орган – ТП - НОИ Сливен с цел удостоверяване на придобития от него стаж по първа категория труд до 31.12.2015г., с цел същият да се възползва от предоставеното му от закона право по §50 КСО, вр. чл.69, ал.2 КСО за ранно пенсиониране, за което имало образувана пенсионна преписка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отказът за отпускането на която той обжалвал.

След влизане в сила на съдебното решение и по повод фактическите констатации, довели до постановяване на същото, ищецът поискал от ответника да му издаде Удостоверение за осигурителен стаж, като се съобрази с установените фактически обстоятелства, относно размера на установения неотчетен извънреден труд, установен от съда чрез приетата СИЕ по гр.дело № 6439/2018г. на СлPC. Ответникът издал на ищеца Удостоверение УП-3 № 808р-2701/15.12.2021г., в което установените със съдебното решение по 2 гр.дело № 6439/2018г. на СлPC часове извънреден труд за периода 2005г. – 2013 г. вкл. не били вписани.

Твърди че, във връзка с образувана пред пенсионния орган пенсионна преписка по подадено от ищеца заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, втори път било поискано от работодателя да измени издаденият от него документ, като впише установените по предходното гражданско дело часове извънреден труд, които не били надлежно отчитани. В отговор ищецът бил уведомен, че не били налице предпоставки за изменение на издаденото удостоверение, и че нямало основание за изменението му.

Твърди се, че отразеното в двете удостоверения - едното издадено на 07.12.2016г. и ползвано от ищеца за удостоверяване на неговия осигурителен стаж при ответника пред ТП - НОИ Сливен - Удостоверение обр. В № 808р1774/07.12.2016г. и второто - Удостоверение, обр. УП-3 по типизирана утвърдена бланка на НОИ с № 808р-2701/15.12.2021г., издадено след влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 6439/2018г. на СлРС, досежно часовете извънреден труд, положени от ищеца в периода от 2005г. до 2013г. вкл., не отговаряли на обективната истина, тъй като съдържали неверни данни относно целият размер на положения от ищеца извънреден труд по календарни години след 2005г. до 2013г., както и досежно общия му осигурителен стаж в РД ”ПБЗН” Сливен, доколкото при изчисляването му, работодателят не включил реално положения и установен по гр.дело № 6439/2018г. на СлРС извънреден труд. Счита, че освен вписаните часове извънреден труд от ответника в двата документа, следвало да бъдат вписани и допълнително следните часове извънреден труд по години /от 2005г. до 2013г. вкл./, установени от СИЕ по гр.дело № 6439/2018 г. на СлРС, както следва: за 2005 г. - 771,13 часа; за 2006 г. - 770,93 часа; за 2007 г. - 780, 98 часа; за 2008 г.

- 238,23 часа; за 2009 г. - 196,75 часа; за 2010 г. - 246,22 часа; за 2011 г. - 37,75 часа; за 2012 г. - 41,5 часа; за 2013 г. - 36 часа.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че Удостоверение обр. В № 808р-1774/07.12.2016г. и Удостоверение обр. УП-3 № 808р-2701/15.12.2021г., издадени от ответника на ищеца, представляват неистински документи, досежно отразените в тях часове извънреден труд по години от 2005г. до 2013г. вкл., като истинното съдържание на документите 3 следвало да включва допълнително следните часове извънреден труд по календарни години от 2005г. до 2013г. вкл., разпределени по календарни години, както следва: за 2005 г. - 771,13 часа; за 2006 г. - 770,93 часа; за 2007 г.

- 780, 98 часа; за 2008 г. - 238,23 часа; за 2009 г. - 196,75 часа; за 2010 г. 246,22 часа; за 2011 г. - 37,75 часа; за 2012 г. - 41,5 часа; за 2013 г. - 36 часа извънреден труд.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията. Сочи, че Удостоверение образец УП-3 се издавало на основание чл.40, по реда на чл.38 и 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Когато било зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето полагало извънреден труд, осигурителят издавал при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение образец УП-3, в което се посочвало отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. Поради факта, че ищецът все още бил служител и служебното му правоотношение не било прекратено, не можело да бъде издаден исканият документ за осигурителен стаж, образец УП-3.

Твърди се, че е неоснователна претенцията на ищеца да му бъдат вписани в удостоверенията за осигурителен стаж и допълнително посочените в петитума часове извънреден труд по години от 2005 до 2013г. вкл. За посочения исков период часовете веднъж вече били изчислени и по част от тях вече бил ползван полагащия се отпуск. Видно от приложените по делото платежни бележки от системата АИС ТРЗ, извънредният труд на ищеца бил своевременно изплащан и отчитан при спазване на действащия към конкретния момент норматив.

През целия период на служба в системата на МВР, работодателят правилно и законосъобразно признавал и отчитал като работно време съответно времето за хранене и за отдих на ищеца през времетраенето на неговите смени, така и минутите и часовете, които съпътстват основната дейност по службата на ищеца. Работодателят също така правилно признал и отчитал и часовете нощен труд положен от ищеца, макар и неправилно принуден да му го заплати по гр.д.№ 6159/2019 г. по описа на РС-Сливен, съгласно тълкувателно решение №1/2023 г. по ТД №1/20 г. на ОСГК на ВКС.

4

Съгласно чл.38 НПОС от 01.01.2005г., за осигурителен стаж се зачитало времето, през което лицата полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачитал, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж можел да бъде повече от календарното време. Когато било зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето полагало извънреден труд, осигурителят издавал при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение – образец УП-3, в което се посочвало отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.

Твърди, че за процесния период посочен в издадените удостоверения, за всички часове извънреден труд до 50 часа, работодателят заплатил на ищеца полагащото му се възнаграждение, а за часовете над 50 часа, ако имало такива, работодателят осигурявал и продължавал да осигурява на съответния служител възможността да ползва полагащият му се допълнителен отпуск.

Поради факта, че към настоящия момент служебното правоотношение на ищеца не било прекратено, съвсем основателно не му било издадено исканото удостоверение образец УП-3, предвид което искът за установяване неистинност на издадените удостоверения бил неоснователен и се иска неговото отхвърляне. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и иска редуцирането му до минимален размер.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото че ищецът е служител на ответната ГДПБЗН на длъжност „Водач на специален автомобил първа степен“ с местоизпълнение на служебните задължения РСПБЗН - гр. Сливен. Ищецът изпълнява служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време.

На 07.12.2016г. ответникът издал на ищеца удостоверение № 808р-1774 за класиране и пенсия, образец В, в което отразил трудов стаж на ищеца за периода 01.12.1998г. до 30.11.2016г.вкл. – общо 18 години, 0 месеца и 0 дни, от който осигурителен стаж от 01.01.2000г. до 30.11.2016г.вкл. 16 години, 11 месеца и 0 дни. В табличен вид е отразен извънредния труд /в часове/ положен 5 от ищеца след 31.12.2004г., т.е от 01.01.2005г. до 30.11.2015г. Часовете положен извънреден труд отразен в документа са както следва: 2005г. – 12 часа; 2006г. – 29 часа; 2007г. - няма отразяване; 2008г.- 4 часа; 2009г.- 5 часа;

2010г.- 37 часа; 2011г.- 2 часа; 2012г. - 44 часа; 2013г.- 48 часа; 2014г. – 70 часа и от 01.01.2015г. до 32.11.2015г. - 46 часа.

Не се спори между страните, а и се установява, че близо четири години след това с Решение № 174/13.11.2020г. по гр.д. № 4893/2019г. на 3-то гр.о.

ВКС РБ било признато за установено, че ищецът има право на допълнителен платен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие в размер на 12 дни годишно за годините от 2003г. до 2008г. включително, както и за 2010г. и в размер на 10 дни за 2009г., като бил отхвърлен искът за признаване на установено, че има право на допълнителен платен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие за годините 2011г., 2012г., 2013г., за първото шестмесечие на 2014г. и над 10 до 12 дни за 2009г.

На 27.05.2021г. ищецът депозирал пред ответника работодател заявление да му бъде издадено удостоверение УП-3, във връзка с постановеното от ВКС съдебно решение. Работодателят поискал от ТП НОИ Сливен указания за издаване на искания от ищеца документ, като получения т отговор от директор на ТП НОИ Сливен било, че нямало основание да се издават задължителни предписания, съобразно решението на съда.