Определение № 36 от 21.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Кюстендил, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500572 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„България“ №49, бл.53 Е, вх.В, чрез пълномощника ю.к.Г.АНТ, против определение с №1226/03.11.2025г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№20251520100630 по описа на съда за 2025г.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на „Профи Кредит България“ ЕООД, съдържащо се в молба с вх.№12510/17.10.2025г., за изменение на постановеното по гр.д.№20251520100630 по описа на съда за 2025г. решение №1079 от 08.10.2025г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с оплаквания, че неоснователно районният съд е приел, че липсват предпоставки да бъде намален размера на присъдените в полза на ответника М. И. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Изтъква се, че дружеството своевременно е направило възражение за прекомерност на заплатения от ответника в производство адвокатски хонорар, както и, че фактическата и правна сложност на делото не е висока, като се счита, че съдът не е съобразил действителния обем на извършени действия в защита на ответната страна, а е приложил единствено критерия за материален интерес. Наред с посоченото, според жалбоподателя, районният съд не е взел предвид и задължителната за прилагане от националните съдилища практика на СЕС, съдържаща се в Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16 и Решение от 05.12.2006г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на СЕО, според които националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение – в случая с Наредба №1/2004г., тъй като такъв акт би могъл да ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, а следва да съобрази критерии като: фактическата и правна сложност на спора, достъпа до правосъдия, качеството на 1 услугата, справедливостта и необходимостта загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.

Изтъква се, че при съобразяване на посоченото адвокатският хонорар на ответника следва да бъде определен под минимума, предвиден с Наредба за възнагражденията за адвокатска работа, тъй като целта на законодателя при констатирана прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е на страната да се присъди такъв размер, който е съобразен освен с Наредбата, така и с особеностите на случая, с което би се способствало предотвратяване на неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на другата.

Моли се отмяна на обжалваното определение и постановяване на такова, с което постановеното по гр.д.№20251520100630 по описа за 2025г. на Районен съд – Кюстендил решение да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до сума в размер на 200 лева.

Подаден е отговор на частната жалба от адв.Николай Москов от АК-Ямбол, в качеството му на пълномощник на М. К. И., в който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По същество изразява несъгласие с изтъкнатите в жалбата доводи, както и счита, че районният съд правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразявайки Наредба №1/2004г., както и фактическата и правна сложност на делото. Изтъква факта, че ответникът има качеството потребител и като такъв се ползва със засилена защита, при което заплатеното адвокатско възнаграждение отговаря напълно на критериите за разумност и пропорционалност, като осигурява баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение и интереса на насрещната страна това възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно спрямо фактическата и правна сложност на делото.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Установимо е по делото, че производството по гр.д.№20251520100630 по описа за 2025г. на Районен съд – Кюстендил е било образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.

„България“ №49, бл.53Е, вх.В, против М. К. И., с ЕГН **********, предявена по реда на чл.422 ал.1 от ГПК.

С исковата молба са били предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, както следва: 1/ за признаване за установено по отношение на ответника И. съществуването на вземане на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№187/2025г. по описа на Районен съд – Кюстендил, за следните суми: 3520.92 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит №40008168371/23.02.2022г.; 1514.34 лева - неплатено договорно възнаграждение по същия договор, дължимо за периода 01.10.2023г. – 04.10.2024г.; 702.70 лева - мораторна лихва за периода 02.04.2022г. – 04.10.2024г.; 234.76 лева – мораторна лихва за периода 04.10.2024г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ – 29.12.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.12.2024г., до изплащане на вземането, и 2/ за осъждане на И. да заплати на ищцовото дружество следните суми, дължими по договор за потребителски кредит №40008168371/23.02.2022г., сключен между страните, а именно - 1000.69 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 1173.48 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези суми.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез пълномощник адв.Николай Москов от АК-Ямбол, е депозирала отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит и искане за отхвърляне на предявените искове. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Към отговора, освен пълномощно, е приложен договор за правна защита и съдействие, според който страните по него – М. И. и адв.Николай Москов са договорили осъществяване на процесуално представителство по делото при заплащане на възнаграждение за същото в общ размер на 1114.00 лева. В договора е отразено, че така договорената сума е заплатена изцяло и в брой.

Делото е било разгледано в едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са взели присъствено участие. Докладвана е молба от пълномощника на ищцовото дружество, в която, освен друго, е било направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.

В това заседание е изслушано вещо лице и е прието заключението му по назначена съдебносчетоводна експертиза; даден е ход по същество.

С постановено решение с рег.№1079/08.10.2025г. РС-Кюстендил е отхвърлил изцяло всички предявени обективно кумулативно съединени искове; приел е, че на ответната страна се следват разноски; посочил е, че заплатеното от същата страна адвокатско възнаграждение е определено съобразно минималния размер предвид интереса по делото; намерил е, че възражението за прекомерност е неоснователно и е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на М. К. И. сумата от 1114 лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Препис от решението е бил връчен на ищеца през ЕПЕП на 13.10.2025г. и в срока за обжалването му дружеството е подало молба с вх.№12510/17.10.2025г., в която е направило искане за изменение на решението в частта за разноските, посредством намаляване на размера на присъдената в полза на ответницата сума под размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.3 от наредба №1/2004г., а именно – на сумата от 200 лева, считайки, че тази сума съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

В писмено становище, депозирано в рамките на предвидения в чл.248 ал.2 от ГПК срок за отговор, ответницата по исковете, чрез пълномощника си е аргументирала теза за неоснователност на молбата и е отправила искане за оставянето й без уважение.

С обжалваното определение с рег.№1226/03.11.2025г. РС-Кюстендил е оставил без уважение искането по чл.248 от ГПК, направено от дружеството – ищец, след като е приел, че удостоверената да е била заплатена сума за адвокатско възнаграждение кореспондира на броя и цената на исковете, на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г., както и на обема на извършените от адвоката процесуални действия. Районният съд е изтъкнал и обстоятелството, че намаляване на възнаграждението не би съответствало на принципа за справедливост с оглед предмета на установяванията по делото, а именно – производство, образувано по инициатива на кредитора-ищец срещу потребител за вземания по договор, съдържащ неравноправни клаузи и изначално недействителен.

Настоящият съд намира обжалваното определение за правилно и счита, че същото следва да се потвърди.

Несъмнено е правото на ответника, исковете срещу когото са отхвърлени, да получи възстановяване на разноските, които е сторил в производството, включително такива за заплащане на адвокатско възнаграждение. Това право е уредено в чл.78 ал.3 от ГПК. Също така несъмнено е, че правната уредба, с цел да не допусне неоснователно обогатяване при разпределянето на отговорността за разноски, в чл.78 ал.5 от ГПК предвижда възможността ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът, по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от 3 минимално определения размер съобразно чл.36 от Закон за адвокатурата.

Независимо, че процесуалният закон в цитираната разпоредба препраща към чл.36 от ЗАдв., който от своя страна в чл.36 ал.2 препраща към Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, в съдебната практика се наложи разбирането, произтичащо и от постановените решения на СЕС, включително и по посочените от жалбоподателя дела, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, поради което и съдът не може да бъде обвързан от минималните размери, предвидени в тази Наредба, които могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение – така решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г., задължително за националния съд, съгласно чл.633 от ГПК.

Или - при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова на пониска стойност потребно е да се прецени от една страна какъв е предвиденият минимален размер по Наредбата, който представлява известен ориентир, и от друга – да се съобрази съвкупност от редица фактори, като фактическа и правна сложност на спора, броя и цената на исковете, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др.

В настоящия случай срещу М. И. са били предявени при условията на обективно кумулативно съединяване няколко иска – три установителни иска, предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение – за главница, за договорна лихва и за обезщетение за забава, както и един осъдителен иск за присъждане на суми, представляващи незаплатени цени за договорени услуги. Цените на исковете са посочени по-горе в настоящото определение.