Решение № 478 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300100779 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Община Стамболийски, ЕИК 115245280, с адрес- гр. Стамболийски, ул. „Георги Сава Раковски“ № 29, срещу „Коин Консулт“ ООД, ЕИК 202303820, със седалище и адрес на управление- гр.

София, ул. „Позитано“ № 15, ет.6, оф.16, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че „Коин Консулт“ ООД е взискател по изпълнително дело № *** г. по описа на ***, образувано срещу длъжник- Община Стамболийски.

Ответникът по иска извежда легитимацията си на кредитор по вземането- предмет на посоченото изпълнително дело от договор за цесия, сключен на 25.03.2020г. между него и „Гегинге Груп Саут Ист Европа“ ООД. Твърди се се, че договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие, тъй като от страна на цедента липсва положен автентичен подпис на посочените чуждестранни лица - ****, представляващи „Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ООД, като се поддържа, че договорът за цесия от 25.03.2020 г. и уведомление за цесия от 30.04.2020 г. представлявали неистинни документи, без автентични подписи. При условията на евентуалност, ищецът твърди, че договорът е нищожен поради липса на формадоколкото се касае за подписи на чуждестранни лица, положени върху частни документи, които трябвало да бъдат заверени и легализирани на основание чл. 52 от двустранния Договор за правна помощ по граждански дела, предвиждащ освобождаване от легализация на документи, от 23.03.1956 г., подписан между Р. Б. и Р. С., според който, за да се използват пред съдилищата и пред другите държавни органи, без легализирането им по тежката процедура, частните документи се заверяват от съд или от друг компетентен държавен 1 орган; поради липса на предмет- тъй като с Постановление за възлагане от 01.12.2017 г. на ***** не е прехвърлено процесното вземане от „Евробул Холдинг“ АД, гр. София, ЕИК 175224480; поради накърняване на добрите нрави- в тази връзка се твърди, че в договора била уговорена цена в размер на 33 000 лева, а се купували вземания на обща стойност 300 000 лева, което несъответствие в стойността повличало нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Наред с горното, ищецът твърди, че ответникът претендирал по-големи праваизвън тези по договора за цесия от 25.03.2020 г. Според него, в договора за цесия от 25.03.2020 г. не били включени и съотв. не се прехвърляли следните вземания - за законна лихва върху главница от 100 000 лв. и за неолихвяемо вземане от 10 000 лв., фигуриращи в изпълнителния лист от 09.11.2016 г., издаден от СГС по т.д. № 3814/ 2016 г. по описа на САС, поради което същите не са били придобити от ответника „Коин Консулт“ ООД.

Посочва също, че с договора за цесия се прехвърля вземане по изпълнителен лист от 09.11.2016 г., издаден от Софийски апелативен съд по т.д. № 3814/ 2016 г., по който кредитор е „Евробул Холдинг“ АД, гр. София, ЕИК 175224480, а няма представени валидни документи, установяващи прехвърляне и придобиване правата на кредитора „Евробул Холдинг“ АД от чуждестранното юридическо лице „Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ЕООД, което е праводател на ответника.

Във връзка с изложеното, ищецът твърди, че вследствие неправомерните действия на служители на ответника, изразяващи се в използване на неистински документ- договор за цесия от 25.03.2020г., е претърпял имуществени вреди, тъй като по незаконосъобразно образуваното и проведено изпълнително производство по изп.д. №***г. на *** е събрана принудително от общината сума от 180 439,76 лв. по издадения изпълнителен лист по т.д.

№3814/2016 г. Поддържа, че плащането на ненадлежния кредитор не е погасило задължението му към действителния такъв- Сдружение „Общество за организационно съвършенство“, по чиято молба и въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изп.д. №****г. по описа на ДСИ- Пловдив.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 51 100 лева- частичен иск от общо дължимите 180 439,76 лева, които вреди са причинени на ищеца вследствие на неправомерни действия на ответника по изпълнително дело № ***г. по описа на ***, рег. № *** от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив. Претендира се и присъждане на законната лихва върху исковата сума, считано от 30.03.2021г. до окончателното й изплащане.

Съображения по спора са развити и в писмена защита на адв. Д. и адв. И.пълномощници на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Коин Консулт“ ООД, ЕИК 202303820, в който същият изразява становище за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Счита, че цитираната норма е неотносима към възлагането, което кредиторът по едно вземане извършва с цел принудително изпълнение.

Производството по принудително изпълнение е легално уредено производство, което се 2 провежда от орган, натоварен от държавата с властнически правомощия. Действително, кредиторът бил този, който може да изисква от съдебния изпълнител извършване на определени действия, но това не води до връзка на субординация между взискателя и органа на изпълнение. Съдебният изпълнител следвало да откаже извършване на всякакви действия, които противоречали на закона и били незаконосъобразни, поради което в случая не се касаело за възлагане по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Наред с това, ответникът заявява, че в случая не е налице и фактическият състав на непозволеното увреждане. Липсва действие от страна на „Коин Консулт“ ООД по иницииране на принудително изпълнение, което да е било противоправно, доколкото се касае за упражняването на законоустановени процесуални права на кредитор срещу длъжник. Поради липсата на противоправност, не е налице и вина на кредитора. Освен това, ответникът счита за неоснователни и твърденията за настъпили вреди за ищеца, тъй като нямало как лицето да претърпи вреди от законосъобразно проведено изпълнително производство. Изтъква, че посоченото Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ не е кредитор на „Евробул Холдинг“ АД, съответно на Община Стамболийски, тъй като в полза на сдружението е бил налице наложен върху вземането обезпечителен запор по гр.д. № 8519/2015г. на СГС.

Обезпечителната заповед, въз основа на която е наложен този запор, е обезсилена с определение от 02.02.2017г. - по искане на самото сдружение, т.е. към момента на издаване на Постановление за възлагане от 01.12.2017г. по изпълнително дело № **** г. единствен наложен запор върху вземането е този в полза на “Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ЕООД от 14.11.2017 г. Подадените жалби срещу постановлението от страна на Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ били окончателно отхвърлени с влязло в сила определение на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 3743/2018г. С оглед на така изложеното, ответникът поддържа, че твърденията на ищеца за нелигитимност на кредитора по изпълнително дело № *** г. по описа на *** са неоснователни. Към датата на образуване на производството, „Коин Консулт” ООД се явявало единствения легитимен кредитор на Община Стамболийски за посоченото в изпълнителен лист по т.д. № 3814/2016г. на САС вземане, като производството по изпълнителното дело към момента е приключило, поради пълно погасяване на дълга.

Извън това, ответникът счита възраженията на ищеца за нищожност на договора за цесия за неоснователни. Твърди, че ищецът няма правен интерес да иска прогласяване нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, тъй като, като трето – неучастващо в договора лице, няма право да оспорва подписи и предмет на договор, по който не е страна. Правен интерес от оспорване на подпис бил налице само за страната, чийто подпис се оспорва. Твърди, че дори да се приеме за допустимо оспорване на подпис по този ред, то това не може да се осъществи в производство, в което лицето, чийто подпис се оспорва, не е страна.

По отношение на твърдението за нищожност на договора поради липса на предмет, ответникът излага, че Постановление за възлагане на вземане вместо плащане от 01.12.2017г., издадено по изпълнително дело № ****г. по описа на *****, peг. № ***, с 3 район на действие- Софийски градски съд, е валиден и допустим акт, а законодателството не предвижда механизъм, по който да се иска обявяването му за нищожен, след като е влязъл в сила.

Що се касае до твърдението за липса на форма на договора, ответникът счита същото за неоснователно, тъй като материалният закон не поставял изискване за форма на действителност на договора за цесия. Въпреки това, същият бил сключен в писмена форма, което се установявало от приложените по делото писмени доказателства. Твърди, че липсата на заверка на подписа на чуждестранното лице не е основание за недействителност, доколкото приложение намира нормата на чл. 61 от КМЧП, съгласно която формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката, като кодексът приема, че е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, уредени в правото на държавата по местоизвършване на сделката – в случая Р. Б..

По отношение твърдяната нищожност на договора за цесия поради накърняване на добрите нрави, ответникът заявява, че материалният закон не поставя изискване за възмездност, още по-малко за еквивалентност на престациите при договора за цесия.

Наличието на възмездност на договора има значение единствено по отношение на отговорността на цедента, но това обстоятелство има значение само в отношенията между страните по сделката. За длъжника е ирелевантно какви са тези отношения. Той дължи плащане на легитимния кредитор по прехвърленото вземане, а за длъжника договорът за цесия има сила от момента на връчването на уведомлението за осъществилата се цесия, което в настоящия случай е осъществено. След като липсва изискване дори за възмездност при договор за цесия, то същият няма как да бъде нищожен поради противоречие с добрите нрави, с оглед твърдението на ищеца за нееквивалентност на престациите.

Допълнителни съображения по спора са изложени и в писмена защита на процесуалния представител на ответника- адв. Н. П.. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от представените от страните писмени доказателства и приложеното към настоящото дело заверено копие на изп. дело №***г. на ***, че това изпълнително дело, започнало първоначално като изп.д. №****г. по описа на СИС при РС- Пловдив, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. №3814/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, с който Община Стамболийски е осъдена да заплати на „Евробул Холдинг”АД сума в размер на 100 000 лв., дължима по договор за заем от 14.09.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2015г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща част от дължимата договорна лихва по чл.8 от договора за заем от 14.09.2011г. в размер на 36 749,50 лв., за периода 31.12.2011г.- 01.01.2015г., по исковете с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, предявени от Сдружение „Общество за организационно съвършенство” срещу Община Стамболийски. Образуването на изпълнителното 4 производство срещу длъжника- настоящия ищец е инициирано от Сдружението, провело искове по чл.134, ал.1 ЗЗД в качеството на процесуален субституент на „Евробул Холдинг”АД. С Постановление от 11.12.2020г. ДСИ е заличил като взискател Сдружението, оставил е без уважение искането му за връщане на изпълнителния лист от 09.11.2016г., издаден по т.д. №3814/2016г., и на основание чл.429, ал.1 от ГПК е конституирал като взискател „Коин Консулт”ООД. Счетено е от ДСИ, че Сдружението не е легитимирано да бъде взискател по изпълнителното дело, тъй като определението по гр.д. № 15683/2017г., по силата на което същото е било овластено да образува от името на „Евробул Холдинг” АД изпълнително дело срещу Община Стамболийски, е било отменено с определение №471/07.02.2018г. по гр.д. №532/2018г. на САС, респ. с определение №423/18.12.2018г. по т.д. №2231/2018г. на ВКС молбата на Сдружението за отмяна на влязлото в сила определение на САС е оставена без разглеждане. Освен това е прието, че вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, не е било в патримониума на „Евробул Холдинг” АД- с Постановление на ***** по негово изп. д. №****** вземането по посочения изпълнителен титул срещу Община Стамболийски е възложено на вместо плащане на „Гетинге Груп Саут Ист Европа” ЕООД, а впоследствие е прехвърлено на „Коин Консулт”ООД. Последното се е легитимирало като взискател въз основа на постановлението за възлагане на вземане вместо плащане от 01.12.2017г., издадено от *****, и договор за цесия от 25.03.2020г., с който „Гетинге Груп Саут Ист Европа” ЕООД е прехвърлило вземането си на „Коин Консулт” ООД. За продължаване на изпълнителното производство делото е било прехвърлено при ***, с район на действие ПОС, и е образувано изп. д. № *****г. На 22.01.2021г. от длъжника е депозирана молба, съдържаща искане за прекратяване на изпълнителното производство, като са въведени доводи, свързани с недействителност на юридическите факти, на които взискателят основава процесуалната и материалноправната си легитимация. С разпореждане от 25.01.2021г., обективирано в съобщение изх.№ 2976/25.01.2021г., *** е оставил без уважение молбата. Против разпореждането е подадена жалба от Община Стамболийски пред ПОС, който с решение №260308/04.03.2021г., постановено по гр.д. №56***г., е оставил същата без уважение.