Решение № 345 от 15.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Благоевград, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210102552 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Б. Ш.-Д., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр. Б., чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул./ул. Цариградско шосе №115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П..

Твърди се в исковата молба, че на 28.10.2020г. между ищцата и „СИТИ КЕШ“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 463674, към искане № 0555066, придружен с погасителен план към договора, при уговорените в чл. 3 от договора параметри: Размер на кредита: 3800 лева; Размер на погасителната вноска: 3X 22.17 лв. и 35 x 120.35 лв.; Ден на плащане: сряда; Вид вноска: седмична; Годишен процент на разходите на кредита: 35.44 %;

Брой вноски: 38; Фиксиран годишен лихвен процент: 30 %; Дата на първо плащане:

04/11/2020 г.; Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция- по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане: 21/07/2021 г.; Такса за усвояване: 0, Обща сума за плащане: 4278.76 лева. Навежда се, че в чл.8 ал.1 от Договора е посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл.6 от Договора) във вид на:

„Безусловна банкова гаранция“ или Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на условията посочени в договора, като общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 2561.24 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

Твърди се, че при уговорените условия ищцата следва да върне сумата от 6840.00 лева, която включва: 3 800 - главница; 478.76 лева - лихва; 2561.24 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.

Твърди се, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в ГПР - например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Твърди се, че към момента ищцата е погасила сума в размер на 4588.87 лева, видно от представения скрийншот.

От правна страна се твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

1

Навежда се, че разпоредбата на чл. 6 от договора за потребителски кредит е нищожна, като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР според ищцата означава, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Посочва се, че подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което според ищцата означава, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти.

С оглед на горното се твърди, че само на тези основания договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, като в тази насока се цитира съдебна практика.

На следващо място се навеждат доводи, че уговорената неустойка в общ размер от 2561.24 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата е необосновано висока, в каквато насока се цитира съдебна практика.

На следващо място се навежда, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Посочва се, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК

Излага се, че чрез посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, както вече отбелязано по-горе.

Същевременно се излагат доводи, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

С оглед гореизложеното, се твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 11, т. 9 и 10, във връзка с чл. 22 от ЗПК.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.4 ЗЗД, се излагат съображения, че размерът на предвидената неустойка представлява над 80 % от общо дължимата сума (главница и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, почти равна на главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

Навежда се, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД се посочва, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, която в случая е 3800.00 лв. (главницата). Твърди се, че ищецът е заплатил към момента на предявяване на иска сума в размер на 4588.87 лева, което означава, че при приемане, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищцата е надплатила 788.87 лева, поради което на основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, ответникът следва да заплати тази сума на ищцата.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за 2 недействителен Договор за потребителски кредит № 463674, сключен между М. Б. Ш.-Д., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК:

202531869 в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

В условията на евентуалност, при условие, че бъде отхвърлен иска с правно основание чл.

22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, се прави искане за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 8, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 463674, сключен между М. Б. Ш.- Д., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.1, предложение трето във вр. с чл.

26, ал.4 от ЗЗД.

На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се иска от съда да осъди "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК:

202531869, да заплати на М. Б. Ш.-Д., ЕГН ********** сумата от 788.87 лв., представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Иска се от съда да осъди "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, да заплати на адвокат А. Д. сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както и всички разноски по делото.

Направено е искане при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти да бъде съобразена практиката на СЕС (т. 5 от Диспозитива на Съединени дела C-224-19 и C-259 19).

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

С разпореждане рег. № 3787/04.11.2025 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника чрез ССЕВ и връчен на 05.11.2025 година. В указания от съда едномесечен срок на 04.12.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорват предявените искове и се иска същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендират се сторените по делото разноски. Възразява се срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Към отговора на исковата молба са приложени писмени документи.

С отговора на исковата молба се навеждат доводи, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Излага се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Излага се, че при сключване на договора за кредит са съобразени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Излагат се твърдения, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания, тъй като се посочва, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Посочва се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай се сочи, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора се твърди, че кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Оспорват се като неверни твърденията на ищцата, че неустойката представлява „добавка към възнаградителната лихва“. Посочва се, че лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс и 3 същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Според ответника с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение на действителността на лихвата по договора се посочва, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Навежда се, че в процесния договор лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в Погасителния план. Навеждат се твърдения, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, което е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. По отношение на оспорената неустойка се излагат твърдения, че същата е действителна, тъй като е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Навежда се, че кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици- заплащане на обезщетения или такси. Излага се, че напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото се сочи, че цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия случай се твърди, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя. На следващо място се излагат твърдения, че не е налице неравноправност по ЗЗП, като се сочи, че клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Навежда се, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Излага се, че кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Твърди се, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител. На самостоятелно основание се твърди, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо петнадесет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Наличието на петнадесет договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, според ответника се опровергава твърденията на ищеца за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави. По отношение на твърденията за заблуждаваща търговска практика се посочва, че представлява такова поведение от страна на търговеца, което да подтикне потребителя да сключи определена сделка, която не би сключил в противен случай. Излага се, че Кредитополучателят по своя инициатива се е задължил петнадесет договори пъти с уговорката за плащане на неустойка, в случай че не предостави обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след като клаузата за неустойка от предходния е породила действието си, с което напълно се опровергава твърдението, че е налице заблуда по отношение на условията на конкретния кредитен продукт. По отношение на твърдението за неравноправност се посочва, че същият следва да 4 се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база петнадесет договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.