Определение № 9326 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9326 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110155549 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 55549/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу „Дженерали Застраховане“ АД, като се твърди, че на 21.09.2023 г. на път I-9 км. 255 с посока от гр. Бургас към гр. Поморие било настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № ........., собственост на „АМ Черно море“ АД и управляван от Т.Д., и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С350“, рег. № ............, по който били нанесени вреди. Поддържа, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол, като механизмът бил следният – водачът на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № ........., спрял в лявата лента на пътя от гр. Бургас до гр. Поморие на изхода за кв. Сарафово след десен завой без да съобрази, че идващите след него автомобили нямат видимост и по този начин създава опасност за останалите участници в движението, като водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С350“, рег. № ............, се движил в същата посока и направил опит да предотврати удара със спрелия автомобил, но предвид ограничената видимост, доколкото същият бил спрял след завой, и непредвидимостта на обстоятелството, че ще има спрял автомобил в лявата лента за движение на скоростен път, реализирал ПТП с него и при опита да го заобиколи ударил страничното ляво огледало на автомобил си в него. Навежда доводи, че към момента на инцидента за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С350“, рег. № ......, е била налице валидно сключена застраховка „Каско“ с ищеца, обективирана в застрахователна полица № Е23610012437, като във връзка с ПТП-то е подадена застрахователна претенция (именувана „щета“) № 2303029518. Излага съображения, че във 1 връзка с образуваната застрахователна преписка била изплатена сумата в общ размер на 2013,83 лева с платежни нареждания от 01.02.2024 г. и 30.08.2024 г. на сервиза, който бил извършил ремонта. Отделно от това били сторени и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключенията на САТЕ и ССчЕ по задачи, поставени в исковата молба, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за обстоятелства, свързани с механизма на ПТП-то и неговото настъпване, както и за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи застрахователна полица по застраховка „ГО“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № ........., валидна към датата на ПТП-то.

Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата в общ размер на 2028,83 лева, представляваща регресно времане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който се оспорва предявения иск като недопустим, евентуално – като неоснователен. Поддържа, че искът е недопустим поради липса на пасивна процесуална и материална легитимация на ответното дружество, тъй като ПТП-то било настъпило при съприкосновение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С350“, рег. № ............, с прикаченото към товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № ......... ремарке, като към момента на произшествието посочената композиция била в паркирано състояние, а не в движение, поради което отговорността да обезщети причинените на застрахования при ищеца лек автомобил вреди била на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за ремаркето. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД на водача на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № ........., а именно противоправността на деянието, наличието на вина и причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба и обезщетени от ищцовото дружество вреди и деянието. Навежда доводи, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С350“, рег. № ............, който нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща задължение на водачите да се движат в най-дясналата пътна лента, а отдело от това същият, поради недостатъчен контрол над управляваното от него МПС и движение с несъобразена скорост, не осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване с паркирания товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № ......... и прикаченото към него ремарке, въпреки че имал обективна възможност за това предвид широчината на пътния участък, наличието на две ленти за движение във всяка посока и наличието на обозначителна пътна табела за извършването на ремонтни дейности и знак за ограничение на скоростта. Аргументира, че в резултат от посочената поредица от нарушения на водача на застрахования при ищеца лек автомобил същият реализирал ПТП с материални щети по двете превозни средства. Твърди, че дори поведението на водача на товарния автомобил да е било противоправно, то същото не било в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и вредите от него, като излага подробни съображения в тази насока.

Евентуално поддържа, че в случай, че се установи принос на водача на товарния автомобил за настъпването на ПТП-то, то приносът на водача на лекия автомобил бил много по-голям.

Оспорва иска и по размер, като твърди, че същият е значително завишен и не отговаря на действителната стойност на вредите. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства, свързани с 2 механизма на ПТП-то и неговото настъпване, както и за допускане на задачи към заключението на САТЕ. Моли съда да прекрати производството по настоящото дело или да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и своите обстоятелствата на които основава възражения, а именно: факти, че ПТП-то е възникнало при друг механизъм, че ПТП-то възникнало по изключителна вина на водача на застрахования при ищеца лек автмобил, както и да установи обстоятелствата, на които основава възражението за съпричиняване.

Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) към момента на инцидента за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С350“, рег. № ............, била сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца; 2) към момента на процесното ПТП при ответника е било налице застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно водача на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № .........; 3) с оглед настъпили инцидент при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 2303029518, като било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 2013,83 лева с платежни нареждания от от 01.02.2024 г. и 30.08.2024 г. – към сервиза, който бил извършил ремонта, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същото е допустимо, относимо и 3 необходимо, а за обстоятелствата и връзките между тях, за които се иска вещото лице да даде експертно заключение страната носи доказателствена тежест.

По отношение на доказателствените искания на страните за допускане събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че същите са направени своевременно, не попадат в забраните по чл. 164, ал. 1 ,т. 1-6 ГПК, поради което същите са процесуално допустими. С оглед разпределената доказателствена тежест, исканията се явяват относими и необходими, поради което следва да се бъдат уважени.

Доказателствените искания на ищеца за допускане на ССчЕ с поставени в исковата молба задачи и за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи валидна към датата на ПТП-то застрахователна полица по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите по отношение на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег.

№ ........., съдът намира, че следва да бъдат оставени без уважение, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспроват от ответника и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Следователно искането се явява не необходимо.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.04.2026 г. от 11:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b75ae1d8-17c4-4c53-89d3-d7092b061384