Решение № 20842 от 16.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20842 гр. София, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110136207 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 198987/17.06.2025г. на СРС, подадена от И. Н. З. срещу „***********“ АД и „**********“ ЕООД, уточнена с Молба, вх.

№ 421298/30.12.2024г. на СРС.

Ищецът И. Н. З. чрез адв. П. П. – АК-Хасково, е предявил срещу ответниците искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр, както следва: срещу „***********“ АД: иск за признаване за установено между страните, че сключения между тях Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г. е нищожен; при условията на евентуалност, че чл. 4 от сключения между тях Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г. предвиждаща сключване на договор за поръчителство, е нищожен. срещу „**********“ ЕООД: иск за признаване за установено, че Договор за гаранция №4975326/07.12.2023г. е нищожен; при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 3 от Договор за гаранция №4975326/07.12.2023г. е нищожна.

Ищецът твърди, че на 07.12.2023г. сключил с „***********“ АД Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г., по силата на който получил в заем сумата от 2000,00 лева при годишна лихва от 35% и ГПР 41,44%. Кредитът следвало да се погаси на 26 двуседмични вноски. Съгласно чл. 4 от Договора заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от описаните в клаузата обезпечения. Неясно защо към датата на договора се появил Договор за предоставяне на гаранция № 4975326, сключен с втория ответник и заемателя чрез първия ответник.

1

Съгласно чл. 3, ал. 1 от този договор ищецът дължал възнаграждение за гарант в размер от 1906,32 лева, платимо разсрочено на вноски на падежа на тези по договора за кредит.

Обосновава се нищожност поради изначална недействителност на договора, недействителност на клаузата за договорна лихва, наличие на неравноправни клаузи, довели до значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на потребителя с цел извличане на финансова изгода за търговеца. Размерът на ГПР бил неправилно посочен.

Нарушени били принципите на добросъвестността и справедливостта.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ АД чрез юрк. Д.К. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 55613/17.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове. Твърди, че исковата молба е нередовна. Възразява, че искът е недопустим, тъй като ищецът вече не бил титуляр на вземане по процесния договор, съответно за него липсвал правен интерес от воденето на делото, тъй като бил цедирал вземанията си по договора на „********“ ЕООД. Извън това предявените искове се оспорват като неоснователни.

Подробно се обосновава, че договорът е валиден, не страда от визираните в исковата молба пороци, респективно, и да има такива, те не водят до неговата недействителност. Клаузите му съответствали на изискванията на закона и не били неравноправни. ГПР бил правилно определен. Клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение, била валидна и законосъобразна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ ЕООД чрез юрк. М.З. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 55774/17.02.2025г. на СРС. Оспорва исковата молба като нередовна. Възразява, че искът е недопустим, тъй като ищецът вече не бил титуляр на вземане по процесния договор, съответно за него липсвал правен интерес от воденето на делото, тъй като бил цедирал вземанията си по договора на „********“ ЕООД. Подробно обосновава действителност на сключения договор за обезпечение, клаузите на който отговаряли на законовите изисквания.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ АД чрез юрк. Д.К. е предявил срещу първоначалния ищец И. Н. З. насрещен иск с правно основание по чл. 9, ал.

1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника и първоначален ищец И. Н. З. да му заплати сумата от 1331,59 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба /17.02.2025г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 155,12 лева, представляваща неплатена дължима възнаградителна лихва по договора. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит е нищожен, то се предявява иск с правно основание по чл. 23 ЗПКр за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по него сумата от 1103,03 лева, представляваща остатък от дължимата главница по процесния договор за кредит след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба /17.02.2025г./ до окончателното ú изплащане. Основателността на насрещните искове дружеството обосновава с обстоятелството на сключения между страните договор за кредит, по който З. не заплатил в срок дължимите суми. Дори и договорът за кредит да бил нищожен, то той следвало да върне чистата стойност по него.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ищецът и ответник по насрещния иск И. Н. З. чрез адв. П. П. – АК-Хасково, е депозирал Отговор на искова молба, вх. № 156855/05.05.2025г. на СРС, с който оспорва предявените насрещни искове като неоснователни. Процесният договор за кредит бил нищожен поради наличието в него на неравноправни клаузи и противоречието им с добрите нрави. Договорът бил бланкетен и предврително изготвен, като ответникът-потребител бил заблуден от търговеца относно обхвата на поетото задължение, като били нарушени изискванията на добросъвестността и справедливостта. Оспорва се размерът на претендираните от ищеца по насрещния иск суми, доколкото чистата стойност на кредита е 2000,00 лева, а З. бил заплатил 1650,00 лева, т.е.

2 разликата до изплащане на чистата стойност на кредита била 350,00 лева.

За насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат, съответно се оспорват предявените насрещни искове. Ответникът „***********“ АД не изпраща представител за насроченото по делото заседание. Становище изразява в писмен вид, като предявените първоначални искове се оспорват, а насрещните искове се поддържат. Ответникът „**********“ ЕООД не изпраща представител за насроченото по делото заседание.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, насрещната искова молба, предявените с тях искове и становищата и възраженията на страните, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба и насрещната искова молба са подадени от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес от производството, като предявените с тях искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на първоначално предявените искове. Действително по делото се установи, че с Договор за цесия /прехвърляне на вземане/ от 23.05.2024г. И. Н. З. е прехвърлил на „********“ ЕООД вземанията си за всички дължими му във връзка с договор за заем № 4975326, сключен с „***********“ АД, които вземания са за суми, платени от З. на дружеството без основание поради недействителност на посочения договор. Наличието на този договор не обуславя недопустимост на настоящото производство, тъй като З. е прехвърлил вземанията си на кредитор във връзка с договора. Качеството си на длъжник той не е прехвърлил, а и принципно, дори и да би прехвърли отговорността си по договорите по предвидения за това ред /чл. 101-102 ЗЗД/, без съгласие на кредитора той не може да се освободи от задължението си към него. Затова съдът намира, че за З. е налице правен интерес да установи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като има качеството на длъжник-заемател по него и насрещната страна би могла да търси изпълнение на задълженията към нея.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр е за ответниците. Същите следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че между страните са сключени процесният договор за кредит и договор за обезпечение, че същите отговарят на изискванията на ЗПКр и останалите нормативни актове, че клаузите им, включително на приложимите общи условия, са валидни и не са неравноправни, като въз основа на тях са възникнали дължими и изискуеми вземания в тежест на ищцата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Доказателствената тежест по насрещните искове исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно по чл. 23 ЗПКр, е за ищеца.

Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответника З. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне, включително размера на дължимата лихва. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В 3 тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание по чл.

23 ЗПКр е да установи размера на чистата стойност на кредита по договора, преценен за недействителен, както и че същата е предоставена на заемателя. В тежест на заемателяответник е да установи погасяване на чистата му стойност изцяло/частично. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Страните обективно не спорят, че между „***********“ АД и И. Н. З. е сключен Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г., приложен като заверено копие към исковата молба, както и че между „**********“ ЕООД и И. Н. З. е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4975326/07.12.2023г., приложен като заверено копие към исковата молба.

С Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г. между „***********“ АД като заемодател и И. Н. З. като заемател на последния е отпусната в заем сумата от 2000,00 лева, която следва да се върне за 52 седмици на 26 вноски в периода 22.12.2023г.-06.12.2024г. при ГПР, означен като 41,44%, и възнаградителна лихва от 35%. Общата сума, която заемателят следва да върне, е посочена като 2383,68 лева. Съгласно чл. 4 от Договора заемателят се задължава с срок от три дни, считано от датата на сключване, да предостави едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, които отговарят на завишени персонални и имуществени изисквания, описани в договора, или банкова гаранция в полза на заемодателя, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Между „**********“ ЕООД и И. Н. З. е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4975326/07.12.2023г.г., по силата на който З. възлага на дружеството да гарантира за плащането на задълженията му по сключения с другия ответник договор за кредит срещу възнаграждение от 1906,32 лева, платимо на вноски с падежи, съвпадащи с тези по кредита, като „***********“ АД е овластено да получава вноските вместо гаранта.