Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 27.04.2026, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Гражданско дело 551/2025
Вид
Решение № 26
Подписан
27.04.2026
В сила
30.05.2026
Състав
Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Царево, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100551 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Г. Е. К. против „К.“ ***и „А. Т.“ ***пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът първоначално претендира осъждане на „К.“ ***да му заплати сумата от 500лв., респ. 255,65евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит №***/****., както и осъждане на „А. Т.“ ***да му заплати сумата от 1200лв., респ. 613,55 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от ****., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба.

В хода на производството, по молба на ищеца, съдът е допуснал по реда на чл. 214 ГПК изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер, както следва: срещу „К.“ ***– от 255,65 евро на 566,52 евро; а срещу „А. Т.“ ***– от 613,55 евро на 1190,66 евро.

Ищецът твърди, че между него и „К.“ ***е сключен Договор за потребителски кредит №***/***. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ***с цел обезпечаване на задълженията по кредита, като на ***. между тях е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който е уговорено възнаграждение. В исковата молба се поддържа, че договорът за потребителски кредит №***/***. е нищожен, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не били ясно и разбираемо посочени всички разходи, дължими от потребителя, както и методът за формиране на годишния процент на разходите.

Наред с това поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и поради липса на посочен действителен размер на ГПР, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Ищецът 1 сочи, че в договора е посочен ГПР, който не включва възнаграждението по договора за поръчителство, като излага подробни съображения защо счита, че същото следва да бъде включено в ГПР на договора за кредит. Твърди се, че по този начин е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда се, че ответните дружества са свързани лица, доколкото едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ***е „К.“ ****, поради което с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнително оскъпяване на кредита. С оглед изложеното ищецът счита, че договорът за потребителски кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл.

22 ЗПК.

По отношение на Договора за предоставяне на поръчителство от ****. се твърди, че същият нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, доколкото е налице твърдяна нееквИ.летност на насрещните престации. Сочи се, че кредитополучателят не получава насрещна престация, а дължимата от него сума по този договор води до значително увеличаване на дължимата сума по кредита. Поддържа се, че договорът за поръчителство е нищожен и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР, съответно до заобикаляне на закона на основание чл.26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като уговореното възнаграждение за поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да се включи в ГПР. Навежда се, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици на договора. Въз основа на изложеното, ищецът счита, че платените суми по двата договора са извършени без правно основание и подлежат на връщане по реда на чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като претендира осъждане на „К.“ ***да заплати сумата от 566,52 евро, както и на „А. Т.“ ***да заплати сумата от 1190,66 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски. Заявени са доказателствени искания по чл. 190 ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ***не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №***/***. между него и ищеца, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от ***. между ищеца и поръчителя „А. Т.“ ***. Твърди се, че договорът за кредит е сключен за главница 5000лв., като главницата е била усвоено в цялост от кредитополучателя. Сочи се, че по договора са уговорени и следните параметри - срок от 24 месеца, фиксиран годишен лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от 48,21%. Общата дължима сума е 7 402,28лв., от която главница – 5000лв. и договорна лихва в размер на 2402,28лв. Твърди се, че задължението по договора за кредит е погасено предсрочно, предвид което ищецът не е заплатил в пълен размер договорната възнаградителна лихва. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че по договора за кредит е заплатил сума в размер на 500лв., респ. 255,65 евро, която е разпределена за погасяване на вземания на ответника, различни от главницата. Изрично се прави признание на този факт и се иска същият да бъде обявен за безспорен между страните. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит, като поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК реквизити, включително ясно и разбираемо посочен годишен процент на разходите и обща дължима сума, като допусканията при изчисляването на ГПР са подробно уредени в Общите условия към договора. Ответникът не оспорва, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено в ГПР, но поддържа, че същото не представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК. Излага становище, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за получаване на кредита, както и че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след подписването на договора за кредит, в самостоятелна електронна среда, по която „К.“ ***не е страна и до която няма достъп.

2

Поддържа, че макар „К.“ *** да е едноличен собственик на капитала на „А. Т. ***, двете дружества са самостоятелни юридически лица и тази свързаност сама по себе си не обуславя включването на възнаграждението в ГПР. Моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В подадения отговор „А. Т.“ ***също не оспорва твърденията на ищеца относно сключването на процесните договори, както и че във връзка с обезпечаването на задълженията по кредита е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ****. между ищеца и „А. Т.“ ***. Посочва параметрите на договора за кредит като твърди че поради обстоятелството, че същият е погасен предсрочно, поради което ищецът не е заплатил в пълен размер договорната възнаградителна лихва, както и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. „А. Т.“ ***поддържа, че между него и ищеца е сключен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, по силата на който ответникът е поел задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“ ***и да гарантира задълженията на ищеца по договора за кредит. Сочи се, че съгласно погасителния план, представляващ Приложение №**към договора за предоставяне на поръчителство, е уговорено възнаграждение в общ размер на 5076,28лв., разсрочено на ***месечни вноски, като поради предсрочното погасяване на кредита ищецът не е заплатил цялото възнаграждение. Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил сума в размер на 1200лв., респ. 613,55 евро, по договора за предоставяне на поръчителство, като изрично заявява признание на този факт и моли същият да бъде обявен за безспорен между страните и да не се събират доказателства за установяването му. В отговора подробно се излага механизмът на кандидатстване за кредит и сключване на договорите чрез електронната платформа, като се поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след подписването на договора за кредит, в самостоятелна електронна среда на „А. Т.“ ***, до която „К.“ ***няма достъп. Ответникът поддържа, че обезпечаването на кредита чрез поръчителство не е задължително условие за получаването му, като кредитополучателят има възможност да кандидатства и за необезпечен кредит. Ответникът оспорва твърдението, че възнаграждението за поръчителство представлява разход по кредита и следва да бъде включено в годишния процент на разходите, като поддържа, че същото не отговаря на законовата дефиниция за „общ разход по кредита“, доколкото сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и възнаграждението по него не е било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит.

Оспорват се твърденията за заблуждаваща търговска практика, противоречие с добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като се поддържа, че условията по двата договора са ясно и разбираемо представени на потребителя, включително чрез отделно посочване на вноските по кредита и на възнаграждението за поръчителя. Ответникът сочи, че макар „К.“ ***да е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ***, последното е самостоятелно юридическо лице с отделна правосубектност, лиценз и предмет на дейност, като свързаността между дружествата сама по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. Ответникът поддържа, че доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е действителен, платените във връзка с него суми са били дължими и не подлежат на връщане по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Моли се предявеният срещу „А. Т.“ ***да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. Представя писмени.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че между Г. Е. К. и „К.“ **е сключен Договор за потребителски кредит № ***/***., като на К. е бил отпуснат кредит при параметрите, посочени в Приложение №**към договора: размер на предоставения кредит - 5000 лв., при срок на погасяване 3

***месеца, фиксиран годишен лихвен процент 40 %, годишен процент на разходите 48,21 %, както и обща дължима сума по кредита в размер на 7402,28 лв., включваща главница 5000 лв. и договорна възнаградителна лихва 2402,28 лв. Тези параметри се сочат и от ответника „К.“ ***, като не са спорни след извършеното уточнение от ищеца. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са договорили, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то това може да е банкова гаранция, която следва да бъде дадена в срок до ***дни от подаване на заявлението или поръчителство с одобрено от „К.“ ***юридическо лице в срок до 48ч. от подаване на заявлението/, като в този случай срокът за одобряване на заявлението за отпускане на кредита е 24 ч. от предоставяне на обезпечението. Според ал. 2 от същата разпоредба в случай, че обезпечение не бъде предоставено в посочените срокове, ще се счита, че заявлението не е одобрено от К. и договорът за кредит не поражда действие. Според ал. 3, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е ***дни от подаването на заявлението, а ако заявлението не бъде одобрено след изтичането на срока, договорът за потребителски кредит не поражда действие.

Не е спорно между страните и че във връзка със същия договор за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство на същата дата - ***г. между ищеца и „А. Т.“ ***, по силата на който последното е поело задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя към „К.“ ***. От своя страна, потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя в размер, уговорен в приложение №***към договора – 5076,28лв., платимо с месечните вноски по кредита.