Определение № 182 от 12.05.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Смолян, 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20235400500182 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр.с чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

С определение № 51/27.02.2023 г. по ч.гр.дело № 238/2022 г.

Девинският районен съд СПИРА на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.631 и чл.633 от ГПК производството по същото дело до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение № 31449/21.11.2022 г. на СРС по гр. дело № 24262/2022 г., 27ми състав, по което е образувано дело № С-714/22 на Съда на Европейския съюз.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от К. М. К., чрез пълномощника и адв.Д. М., с искане да бъде отменено и делото – върнато на РС-Девин за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещните страни „КР.“ ЕАД-гр.София и „Ай Тр.“ ЕООДгр.София с отговори по чл.276, ал.1 ГПК оспорват частната жалба и молят определението да се потвърди.

Съдът установява следното:

Образувано е във ВКС тълкувателно дело № 1/2022 г. за 1 приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, за да се отговори на въпроса дали подлежи на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд, тъй като практиката на съдилищата е разнопосочна. По делото все още няма постановено решение.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно по изложените в него мотиви, които следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в частната жалба съобразява следното:

Няма спор и се вижда при съответната справка, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело № С-714/22 по отправено преюдициално запитване с Определение № 31449/21.11.2022 г. на СфРС по гр.дело № 124262/2022 г., 27-ми състав, по въпроси, касаещи приложението на ЗПК, ЗЗП, чл.26 ЗЗД, съответствията им с Директива 2008/48 ЕО;

Директива 93/13 ЕО на ЕП, а именно:

Следва ли чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?;

Следва ли чл. 10, пар. 2 буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишния процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си правило, предвидени за непосочване на годишния процент на разходите в договор за потребителски кредит?; Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция за нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?; Член 6, § 1 и чл. 7 § 1 от Директива 93/13, както и принципът за ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в случаите на 1) частично уважаване на 2 претенция за недължимост на суми в следствие на установяване на неравноправен характер на договорни клауза 2) практическата невъзможност или прекомерна трудност в упражняване на правата на потребителите по конкретизиране на размера на претенцията; 3) във всички случаи, когато е налице неравноправна клауза, включително в случаите, когато наличието на неравноправна клауза не се отразява пряко на размера на претенцията на кредитора изцяло или частично или не е свързана пряко с предмета на делото?

За да реши спора по предявените от К. М. К. искове,

Девинският районен съд също следва да си отговори на тези въпроси. Това е така, защото делото пред ДРС е образувано по нейни искове да се признае за установено спрямо „КР.“ ЕАД, че сключеният между това дружество и ищцата договор за потребителски кредит № 2484595/07.12.2021 г., е нищожен на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК; при условията на евентуалност – че клаузата на чл.4.1 от същия договор е нищожна на осн.чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и на осн.чл.26, ал.1, пр.2 във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 и 146 ЗЗП; както и че сключеният между нея и „Ай Тр.“ ЕООД договор за поръчителство от същата дата 07.12.2021 г. е нищожен на осн.чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД, последното във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП. Като основания за недействителност на договорите са изтъкнати в исковата молба същите пороци, които предпоставят съдържащите се в преюдициалното запитване въпроси.

От друга страна, предявен е от „КР.“ ЕАД-гр.София насрещен иск за осъждане на К. К. да му заплати 5 581,04 лв. главница, от които 1 810,22 лв. падежирала и 3 770,82 лв. предсрочно изискуема главница по горния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на насрещния иск до окончателно погасяване на задължението. Посочено е в исковата молба и че при условията на евентуалност дружеството иска тя да бъде осъдена да плати същата сума от 5 581,04 лв. главница, представляваща чистата стойност на кредита, на осн.чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва. Решението по насрещния иск също зависи от отговорите на горните въпроси.

Видно от определението на Софийския районен съд, производството по неговото дело е спряно на осн.чл.631, ал.1, изр.1 ГПК.

3

Сега обжалваното определение на Девинския районен съд е постановено въз основа на молба на „КР.“ ЕАД, което представя и копие от определението на Софийския районен съд и данни за образуваното в СЕС дело по преюдициалното запитване.

Действително, чл.631, ал.1, изр.1 ГПК предвижда само, че се спира делото на съответния съд, по което е отправено преюдициалното запитване. Също така, определението за спиране по чл.631, ал.1, изр.1 ГПК не подлежи на обжалване – изр.2 на същата алинея.

Също така обаче, съгласно чл.633 ГПК, който урежда действието на решението по преюдициалното запитване, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на което основание е спряно делото от ДРС, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд с разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Наистина, наличието на висящо дело пред СЕС по преюдициално запитване по въпроси, на които следва да отговори и друг съд, освен отправилият запитването, не покрива същинския случай на връзка на обусловеност между двете дела по смисъла на т.4 от ал.1 на чл.229 ГПК, тъй като висящото пред СЕС дело няма за предмет друг спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, имащи значение за субективното право по спряното производство. По делото пред СЕС ще бъде дадено тълкуване на конкретни разпоредби от изброените в запитването директиви.

Настоящият състав обаче споделя съображенията изразени напр. определение № 99/12.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 648/2020 г., Определение № 138/21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 631/2019 г., ІV г. о., доразвита и с Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г., І т. о., Определение № 1593 от 26.04.2023 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 781/2023 г., Определение № 260156 от 22.03.2021 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 174/2021 г. и др. /, че, след като Съдът на Европейския съюз вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела въпроси, за втория съд – в случая Девинския районен съд, не възниква задължение за отправяне на запитване по същите въпроси, но той следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС. Това е така, защото всеки национален съд е длъжен да 4 изчака произнасянето на СЕС предвид установената с чл. 633 ГПК задължителност на решението на СЕС за всички съдилища и учреждения в Република България. Определението на ДРС е преграждащо развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК и подлежи на обжалване, което прави частната жалба допустима, както се посочи по-горе.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 51/27.02.2023 г. по гр.дело № 238/2022 г. на Девинския районен съд, с което е спряно производството по делото.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, което да се извърши чрез техните представители адв.Д. М., ст.юрк.Т. Б. и юрк.В. М.-Ст.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5