Решение № 7082 от 17.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2039/2026
- Вид
- Решение № 7082
- Подписан
- 17.04.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 13008 от 28.01.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 16215 от 03.02.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Определение № 10717 от 18.03.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 59424 от 14.05.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 68985 от 05.06.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 74691 от 18.06.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 79622 от 30.06.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 91753 от 28.07.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 97861 от 13.08.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7082 гр. София, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110102039 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника К. Е. Г., с която, по реда на чл. 422 ГПК, са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 895/04.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1374/2025 г. по описа на РС-Карнобат, а именно: 1677.94 евро /3 281,77 лева/ – стойност на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ***, инст.№ 4000040190 за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 03.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 364.10 евро /712,12 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 30.10.2025 г.; 75.47 евро /147,60 лева/ – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 03.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и 17.21 евро /33,66 лева/ мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2022 г. до 30.10.2025 г.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника К. Е. Г. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.
1
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по настоящото дело.
Сочи, че с оглед на това е подал заявление по чл. 410 ГПК, уважено от РС-Карнобат, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за гореописаните вземания. Твърди, че с оглед подаденото в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, както и предвид дадените от заповедния съд указания, предявява настоящите установителни искове. Моли за уважаване на претенциите и установяване дължимостта на сумите, така както са описани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Е. Г. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Без да оспорва качеството си на собственик на процесния недвижим имот в рамките на исковия период, оспорва реалната доставка на енергия в претендираното количество, отговаряща на претендираната стойност. Оспорва акцесорните претенции за заплащане на мораторно обезщетение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
По предявения иск за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния период, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед твърденията в 2 отговора на исковата молба, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в рамките на исковия период ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
София, ***, инст.№ 4000040190.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени доказателства, в рамките на процесния период за имота на ответника са начислявани суми за потребена топлинна енергия за отопление със 7 броя отоплителни тела с поставени индивидуални ИРРО и с 3 броя щранг-лири, при спазване на нормативната уредба. Констатирано е, че отчитането на реално потребената топлинна енергия е извършвано ежемесечно чрез дистанционни отчети. Видно от заключението на вещото лице, 3 действителното количество потребена топлинна енергия възлиза на сумата от 3354.78 лева /надвищава по размер на предявената искова претенция/, поради което предявеният иск за сумата от 3281.77 лева /1677.94 евро/ се явява изцяло доказан по основание и размер.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява от представените писмени доказателства и от изготвената експертиза, че за исковия период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 197.85 лв., поради което и този иск се явява изцяло основателен за пълния му предявен размер от 147.60 лева /75.47 евро/.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК /от която дата се счита предявен установителният иск/ е предявен на 03.11.2025 г., погасени по давност биха била всички вземания на ищеца, падежиращи 3 години преди нейното подаване – т.е. тези, падежирали преди 03.11.2022 г.
Предвид горното, доколкото в конкретния случай периодът на исковата претенция обхваща вземанията, дължими от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г., то направеното възражение се явява изцяло неоснователно.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.
4
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Разпечатката съдържа 45 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b759df29-1498-4294-979d-7468a1dda76d