Решение № 1221 от 08.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Варна, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица К. Райкова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело № 20243110101738 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „В. и к. - В.” ООД срещу Р. Д. Р. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2242,74 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 06.07.2022 г. – 11.09.2023 г. и сумата 132,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 16.09.2022 г. – 11.10.2023 г. (с оглед допуснатото изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з., проведено на 31.03.2025 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2023 г. до окончателното изплащане, за обект, находящ се в гр. Б., ул. „Тр.м.“ № *, за които суми е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба ищецът „В. и к. - В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника Р.

Д. Р. за имот, находящ се на адрес в гр. Б., ул. „Тр.-м.“ № * с абонатен № *. Излага се, че главницата представлява цена на реално ползвани и отчетени услуги по поканието на водомер с модул за дистанционен отчет, в която хипотеза на основание чл. 23, ал.4, изр. последно от ОУ не се изисква подпис на потребителя при отчета. Излага се, че водомерът е монтиран нов на 29.06.2020 г., като ответникът не е оспорил чрез писмено възражение вземанията на ищеца за начислени количества ВиК услуги в срока по чл.

40, ал.2 от Наредба № 4. Претендира и обезщетение за забава от 132,75 лв. за периода 16.09.2022 г. – 11.10.2023 г. Посочва, че без уважение е оставено искането му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните суми по ч. гр. д. № * г. на Районен съд – Варна. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Д. Р. е подала писмен отговор на 1 исковата молба, чрез назначения от съда особен представител адв. А. К., с който исковете се оспорват като неоснователни. Прави се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Неизяснен бил фактът дали ответницата е потребител или собственик на имота. Оспорва се услугата да е използвана. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете.

С молба от *г. процесуалният представител на ответницата е заявил, че ответницата е титуляр на предоставяната услуга от ВиК Варна, но счита, че установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прекомерно и невъзможно за потребление количество вода, поради което прави извод, че водомерът е повреден.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В. и к.-В.” ООД, одобрени от КЕВР с Решение № * г. В чл. 2, ал. 1, т. 2 от същите е дадена дефиниция на потребител на ВиК услуги, според която потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

Приложен е констативен-двустранен протокол № *от * г., според който на посочената дата на адрес гр. Б., ул. Т. м. № * е демонтиран неработещ водомер с наличие на метрологична пломба в гаранционен срок с № *, тип 07 и е монтиран водомер № *, тип 07, модул *, с нулеви показания. Протоколът е подписан от Р. Р. за абонат.

Според приложеното по делото писмо от 30.12.2024 г. от Община Белослав в информационната система на общината няма данни за подаване на декларация за недвижим имот с адрес гр. Б., ул. Т. м. № *.

По делото е приложен Опис на отчети на абонат № * от таблет, модул, самоотчет, обработен д о 30.09.2023 г., в който е отразено показанието на индивидуалния водомер в имота на абоната за периода от 19.08.2020. г. до 11.09.2023 г. при удостоверено начално показание за исковия период – 06.07.2022 г. от 463 куб.м. и последно показание на 11.09.2023 г. от 1129 куб.м., както и начина на отчитане – чрез използването на модул на електронен карнет (таблет). В същия е вписано, че водомерът е преминал проверка за метрологична годност през 2019 г.

Според представения констативен протокол от 04.10.2024 г. на посочената дата е извършена проверка на показанията на процесния водомер в присъствието на наемател на обекта Теодора Николова Тодорова, като е установено показание от 1391 куб.м.

Установява се от представената справка за облога и плащанията на частен абонат от 08.10.2020 г. до 08.12.2024 г., че на 08.10.2024 г. и 19.11.2024 г. са платени задължения за процесния водоснабден обект в общ размер от 404,14 лв. по фактури за неплатена цена на предоставени ВиК услуги в периода 11.09.2020 г. – 07.01.2022 г., както и 13.02.2023 г. – 17.03.2023 г. (частично), ведно с лихвите. Представена е от ищеца и втора такава справка за плащания до 09.02.2025 г. (л. 109-110 от делото), според която са постъпили последващи плащания на 03.01.2025 г. и 21.01.2025 г., с които са погасени изцяло задълженията за фактури, издадени за неплатена главница и лихвите към нея за периода от 07.01.2022 г. до 06.07.2022 г., а задължението за периода 06.07.2022 г. – 15.08.2022 г. е погасено частично.

Представена е от ищеца справка за недобора на частен абонат от 17.07.2020 г. до 11.10.2023 г., в която за абонат е вписан Р. Д. Р., като в справката фигурира общо задължение за периода от 07.01.2022 г. до 11.09.2023 г. в размер на 2717,86 лв., включващо главница в размер на 2517,76 лв. и лихви в размер на 200,10 лв., изчислени 2 към 11.10.2023 г. Според представената правка за недобора на частен абонат до 11.10.2023 г. (л. 111 от делото) актуалните размери на задълженията за исковия период са както следва: 2242,74 лв. за главница и 132,75 лв. за лихви.

Установява се от заключението по назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, че водомерът, монтиран на процесния обект на потребление, е с дистанционен отчет, както и че е налице съответствие на посочените в издадените фактури показания за реално потребление с отчетените от карнетите за абонатен № * в периода м. юни 2020 г. – м. ноември 2023 г. Изяснява се, че след извършените доброволни плащания от ответницата на 08.10.2024 г. в размер на 200 лв., на 19.11.2024 г. в размер на 200 лв., на 03.01.2025 г. и 21.01.2025 г. – общо 390 лв., дължимият размер на задълженията за главница за периода 06.07.2022 г. – 11.10.2023 г. възлиза на 2242,74 лв., а за лихва – 153,10 лв., начислена за периода 15.09.2022 г. – 11.10.2023 г. Вещото лице е констатирало, че титуляр на партидата по абонатен № * е Р. Д. Р.. Изяснява се, че тригодишен срок от датата на падежа до датата на подаване на заявлението – 16.10.2023 г. е изтекъл само за задължението по фактура № * г. за период на потребление 11.09.2020 г. – 06.10.2020 г., който не попада в исковия период.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.

Не е спорно между страните, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1, т. 2 ОУ на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен номер * за обект – имот, находящ се в Б., ул. „Тр.м.“ № * на за исковия период, поради което съдът приема, че между ищеца и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение за процесния водоснабден обект на потребление.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора. Според правилото на ал. 4 отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подпис на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствие на абоната или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствие на показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Следователно, в тези случаи не се изисква подпис на потребителя, а е достатъчно отчетът да е извършен реално от инкасатор и въведен като данни в карнета. Представеният опис сочи, че за исковия период е извършван дистанционен отчет на показанията на реалното потребление на вода.

Липсват ангажирани доказателства, че потребителят е възразил срещу отчетената консумация и/или нейното изчисляване. Липсват и доказателства, че потребителят е сезирал оператора с искане за извършване на проверка на водомера поради съмнения в неговата техническа изправност. Според представените писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, същият е преминал проверка за метрологична годност през 2019 г., поради което за исковия период 06.07.2022 г. – 11.09.2023 г. не е било налице основание за извършване на периодична проверка на водомера, която съгласно чл. 16, ал. 5 от ОУ се извършва от и за сметка на потребителя през 10 години, т.е. такава е следвало да бъде извършена през 2029 г.

Обстоятелството, че според особения представител на ответната страна отчетеното 3 количество вода за исковия период е голямо, не води до автоматичния извод, че е невъзможно да бъде потребено или че водомерът е повреден.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищецът е предоставил на ответницата водоснабдителни и канализационни услуги в периода 06.07.2022 г. – 11.09.2023 г., за които са издадени фактури, чиято незаплатена обща стойност възлиза на 2242,74 лв., като доставеното количество вода е отчетено и измерено по предвидения ред в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Варна е депозирано на 16.10.2023 г., поради което до тази дата не е изтекъл тригодишния давностен срок от съответния падеж на фактурите за исковия период от 06.07.2022 г. до 11.09.2023 г., поради което възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията е неоснователно. Направените от ответницата плащания в хода на производството са отнесени за погасяване на задължения по фактури за периоди, предхождащи исковия период, в съответствие с правилото на чл. 76 ЗЗД.

Предвид основателността на главния иск ответницата дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената законна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според заключението на назначената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза дължимата от потребителя лихва за забава върху задължението му за заплащане на главница за ползвани ВиК услуги в периода от 15.09.2022 г. до 11.10.2023 г., отчитайки датата на падежа на съответната фактура, възлиза на 153,10 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало и предвид заявения начален период – 16.09.2022 г., акцесорната искова претенция следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 132,75 лв. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните).