Решение № 4442 от 26.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4442 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20251100507544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 14.05.2025г., постановено по гр.д. № 43423/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 48 състав, е уважен предявеният от Л. Г. Я. и Н.

В. Я. срещу Р. В. К. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 88, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и ответницата е осъдена да предаде на ищците владението върху следните недвижими имоти: 1/. СГРАДА, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заснета с идентификатор № ***, находяща се в гр. София, СО, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на имота: гр. София, район Връбница, ул. ********, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, брой етажи: 1, застроена площ: 49 кв. м.; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда съгласно документи за собственост представлява: ЗАПАДНИЯ БЛИЗНАК от едноетажна жилищна сграда, състоящ се от стая, хол, кухня и антре с площ от 50 кв. м., построен върху поземлен имот, съставляващ имот с планоснимачен номер 510 от квартал 54 по плана на гр. София, местност „НПЗ „Орион“ и 1 съседни жилищни територии“, целият с площ от 300 кв. м., за който заедно с имот с планоснимачен номер 511 е отреден парцел II-511, 510 от квартал 54 по плана на гр. София, местност „НПЗ „Орион“ и съседни жилищни територии“, целият с площ от 624 кв. м., при съседи на парцела: улица, УПИ I-504, 505, УПИ VI - за озеленяване и трафопост и 2/. СГРАДА с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заснета с идентификатор № ***, находяща се в гр. София, СО, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на имота: гр. София, район “Връбница”, ул. ********, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, брой етажи: 1, застроена площ: 21 кв. м.; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда съгласно документи за собственост представлява:

ВЪТРЕШНА

ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от стая и антре, с площ от 22 кв. м., построена върху поземлен имот, съставляващ имот с планоснимачен номер 510 от квартал 54 по плана на гр. София, местност „НПЗ „Орион“ и съседни жилищни територии“, целият с площ от 300 кв. м., за който заедно с имот с планоснимачен номер 511 е отреден парцел II-511, 510 от квартал 54 по плана на гр. София, местност „НПЗ „Орион“ и съседни жилищни територии“, целият с площ от 624 кв. м., при съседи на парцела: улица, УПИ I-504, 505, УПИ VI - за озеленяване и трафопост, получено от ответницата Р. К. на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 23.12.2014г., обективиран в нотариален акт № 088, том I, рег. № 13641, дело № 071/2014 г. на нотариус Ц.С., с рег. № 030 по регистъра на Нотариалната камара.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р. В. К., в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдебният състав погрешно е въприел указанията на въззивния съд, дадени в решението по в.гр.д. № 7977/2020г. по описа на СГС, като в доклада по делото е определил, че ищците, като собственици на процесните имоти, следва да се възползват от презумпцията на чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Счита, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази мотивите на решението на СРС, ГО, 46 състав, в които се приема, че 2 ищците не са собственици на процесните недвижими имоти, поради което предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е бил отхвърлен. Поддържа, че Л. Я. и Н. Я. черпят права въз основа на нотариален акт от 27.02.2014г., по силата на който са закупили имотите от Л. Иванов, действащ като пълномощник на продавача Н.П.. Последната, обаче, била починала преди датата на нотариалната сделка, като настъпилата смърт обуславя и прекратяване на пълномощията на Л. Иванов по силата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД.

В този смисъл поддържа, че извършената прехвърлителна сделка е нищожна поради липса на съгласие и като такава няма вещно-транслативен ефект. По тези съображения ищците в настоящото производство не са придобили правото на собственост върху процесните имоти. Изложени са подробни съображения, че в случая Л. Я. и Н. Я. предявяват от свое име чужди права пред съд в нарушение на нормата на чл. 26, ал. 2 от ГПК – същите не са материално-легитимирани да претендират връщане на дадените имоти чрез предаване на владението ми, тъй като собствеността им никога не е била в техния патримониум. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемите Л. Г. Я. и Н. В. Я. оспорват въззивната жалба по подробно изложени съображения. Считат обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържат, че титулярството в правото на собственост върху процесните имоти е ирелевантно за спора, тъй като се касае до облигационна претенция за прилагане последиците от влязлото в сила решение, с което е развален процесният договор за покупко-продажба. В този смисъл считат за неоснователни наведените доводи, че ищците предявяват чужди права пред съд. Аргументират становище за неотносимост на релевираното възражение за нищожност на придобивната сделка, от която ищците черпят права. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

3

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав обжалваното решение за валидно и допустимо, а по изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото приема следното:

С решение от 30.12.2019г., постановено по гр.д. № 71799/2016г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 01.02.2020г., е уважен предявеният от Л. Г. Я. и Н. В. Я. срещу Р. В. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижими имоти от 23.12.2014г., обективиран в нотариален акт № 088 от 23.12.2014 г., том І, рег. № 13641, дело № 071/2014 г. на Ц.С. – нотариус с рег. № 030 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на който Л. Я. и Н. Я. са продали на Р. К. следните недвижими имоти: 1/. СГРАДА, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заснета с идентификатор № ***, находяща се в гр.

София, СО, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на имота: гр. София, район Връбница, ул. ********, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, брой етажи: 1, застроена площ: 49 кв. м.; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда съгласно документи за собственост представлява: ЗАПАДНИЯ БЛИЗНАК от едноетажна жилищна сграда, състоящ се от стая, хол, кухня и антре с площ от 50 кв. м., построен върху поземлен имот, съставляващ имот с планоснимачен номер 510 от квартал 54 по плана на гр. София, местност „НПЗ „Орион“ и съседни жилищни територии“, целият с площ от 300 кв. м., за който заедно с имот с планоснимачен номер 511 е отреден парцел II-511, 510 от квартал 54 по плана на гр. София, местност „НПЗ „Орион“ и съседни жилищни територии“, целият с площ от 624 кв. м., при съседи на парцела: улица, УПИ I-504, 505, УПИ VI - за озеленяване и трафопост и 2/. СГРАДА с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заснета с идентификатор № 4

***, находяща се в гр. София, СО, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на имота: гр. София, район “Връбница”, ул. ********, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, брой етажи: 1, застроена площ: 21 кв. м.; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда съгласно документи за собственост представлява:

ВЪТРЕШНА

ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от стая и антре, с площ от 22 кв. м., построена върху поземлен имот, съставляващ имот с планоснимачен номер 510 от квартал 54 по плана на гр. С., местност „НПЗ „Орион“ и съседни жилищни територии“, целият с площ от 300 кв. м., за който заедно с имот с планоснимачен номер 511 е отреден парцел II-511, 510 от квартал 54 по плана на гр. София, местност „НПЗ „Орион“ и съседни жилищни територии“, целият с площ от 624 кв. м., при съседи на парцела: улица, УПИ I-504, 505, УПИ VI.

Ищците основават искането си за връщане на владението на процесните недвижими вещи, предадено в изпълнение на разваления договор за покупкопродажба, т.е. претендират последици от уважения иск с правно основание чл.

87, ал. 3 от ЗЗД. По тези съображения се налага извод, че съдът е сезиран с облигационен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, вр. чл.

88, ал. 1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да върне онова, което е получил с оглед отпаднало с обратна сила основание, като съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС този фактически състав намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на прекратително условие, при разваляне на договор поради неизпълнение и др. На този фактически състав се основава и претенцията за връщане на владението на недвижим имот, предадено в изпълнение на развален договор за покупко-продажба. В този случай с обратна сила е отпаднало основанието за полученото плащане на съответното обезщетение.

Характерното за този фактически състав е, че към момента на даването основанието съществува, престирането е извършено въз основа на валидно правоотношение, което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила.

5

По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и да докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.

В случай на разваляне на договор за продажба отпада основанието престацията да бъде задържана и страната, която я е получила, е длъжна да върне полученото. В тежест на ищеца по престационната кондикция в хипотезата на отпаднало основание е да докаже твърденията си, че ответникът е получил описаните в исковата молба недвижими вещи на основание посочения договор за продажба от 23.12.2014г. и че действието на договора е прекратено на основание надлежно упражнено съдебно право на разваляне на същия. Посочените кумулативни предпоставки в случая са установени. По делото не е спорно, а и същото се установява от представения договор за продажба от 23.12.2014г., обективиран в нотариален акт № 088 от 23.12.2014 г., том І, рег. № 13641, дело № 071/2014г., че ищците, в качеството на продавачи, са изпълнили задължението си по чл. 187 от ЗЗД и са предали владението на процесните имоти на купувача Р. К.. Не се спори и относно факта, че недвижимият имот се намира в патримониума на ответницата – приобритател по разваления договор, и към настоящия момент – в този смисъл е изричното признание на Р. К., обективирано в молба от 27.11.2024г.