Решение № 3796 от 14.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11758/2026
- Вид
- Решение № 3796
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 574, ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11, изр. второ · Кодекс за застраховането
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3796 гр. София, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20261110211758 по описа за 2026 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Б. К., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №26-4332-005888 от 09.06.2026 г., издадено от Г. В. Б. - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, упълномощена със Заповед №8121з1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя кумулативно са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат възражения срещу фактическите констатации на административнонаказващия орган и процесуалната и материалната незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че санкционният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа са изложени аргумент за неправилно индивидуализиране на субекта на отговорност, доколкото жалбоподателят не бил управител на дружеството – собственик на превозното средство към датата на нарушението. Релевират се възражения и за липса на постъпило уведомление до дружеството, дължимо по силата на чл.574, ал.10 от Кодекса на застраховането (КЗ) за изтичане на срока на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Формулирана е молба за цялостна отмяна на санкционния акт.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна Началник - Група към ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по 1 същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„*****“ЕООД било с едноличен собственик Б. Б. К. и управител Б. Х. К.. Към месец февруари 2026 г. „*****“ЕООД, с ЕИК *********, притежавало лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег.№**********. За автомобила имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2025 г., който обаче бил прекратен, поради невнасяне на поредна вноска, за което обстоятелство на Гаранционен фонд към Комисия за финансов надзор уведомил компетентните органи при СДВР на 01.06.2025 г. Не било връчено обаче уведомление до дружеството – собственик, изискуемо по реда на чл. 574, ал.10 от Кодекса на застраховането (КЗ). По повод постъпила на 01.07.2025 г. по реда на чл.574, ал.11, изр. второ КЗ информация от Информационен център към Гаранционен фонд в ОПП - СДВР, регистрацията на превозното средство служебно била прекратена от органите на МВР по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, което било отразено в електронната система АИС КАТ.
На 20.02.2026 г., около 17:00 ч., в гр. София, жалбоподателят Б. Б. К., управлявал лекия автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег.№**********, по бул.„Братя Бъкстон“.
Придвижвал се в посока от Околовръстен път към бул. „Тодор Каблешков“. Превозното средство било спряно за проверка от полицейските служители А. В. Д. и Д. А. Н.. След като се легитимирали, те изискали документи за автомобила и водача. Извършили справка с дежурната част към ОПП – СДВР, откъдето придобили информация за липсващата застраховка гражданска отговорност, както и установили факта на извършената по този повод служебна дерегистрация на автомобила.
При тази фактология А. Д. преценил, че е извършено административно нарушение, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу Б.
Б. К., отразявайки в него като накърнена материална разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Иницииращият административнонаказателното производство документ бил изготвен в присъствие на нарушителя, а като свидетел бил привлечен колегата на Д. - Н.. След подписването му бил връчен на жалбоподателя.
На 21.02.2026 г. между „*****“ЕООД и ЗАД „***“ бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“ по повод притежавания от дружеството лек автомобил – застрахователна полица №BG/***********. Същият бил с покритие от 20.02.2026 г. до 20.02.2027 г.
Събраните по преписката материали били докладвани в Софийска районна прокуратура, където били заведени под пр.пр.№14481/2026 г. С постановление от 24.04.2026 г., изведено деловодно на 27.04.2026 г., наблюдаващият прокурор отказал образуването на досъдебно производство. Изложил аргументи, че установените факти сочат единствено евентуалното наличие на административно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП - СДВР с оглед преценка ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача.
Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.№14481/2026 г. било издадено атакуваното наказателно постановление (НП) №26-4332-005888 от 09.06.2026 г., с което на основание чл.175, ал.3 ЗДвП, на К. били наложени кумулативно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за неизпълнено правно задължение чл.140, ал.1 ЗДвП. На основание Наредба № Із2539 на МВР следвало да му бъдат отнети 10 точки след влизане в сила на санкционния акт.
Последният е връчен на наказаното лице на 10.06.2026 г., чрез системата за сигурно електронно връчване, видно от изрично отбелязаното в съпроводителното писмо, с което наказващият орган е изпратил административната преписка до съда.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: справка - картон на водача К., копие на постановление на СРП по пр. пр. №14481/2026 г. по описа на СРП, извлечение от АИС – АНД, писмено сведение от Б. Б. К., извлечение от регистъра на ОПП – СДВР с данни за регистрацията на превозното средство, копие на застрахователна полица №BG/***********, извлечение от Търговски регистър по партидата на „*****“ЕООД, възражение срещу АУАН, пълномощни за процесуално представителство, договор за правна помощ на жалбоподателя, докладна 2 записка, заповед рег.№513з-9636/13.09.2024 г. на Директора на СДВР, Заповед №ЗМК12547/12.09.204 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, извлечения от публичната страница на Гаранционен фонд към КФН, писмен отговор от СРП с представени за послужване оригинали на материалите по пр. пр. 14481/2026 г. по описа на СРП, писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.
№269292/31.08.2026 г., с приложения – извлечение от АИС – КАТ, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът обсъди приетите по делото доказателствени източници, като установи, че сред тях не се откриват такива (обратни разписки, електронни извлечения и пр.), които да указват на факта на уведомяването на „*****“ЕООД от Информационен център към Гаранционен фонд при КФН за прекратяването и отсъствието на подновяване на договора задължителна застраховка, респ. за предоставения им 14-дневен срок за представяне на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка и момента, от който той следва да се изчислява. Отсъстват и доказателства за снемане на регистрационните табели на превозното средство, още повече че, видно и от съдържанието на представените по делото АУАН и показанията на свидетеля Д., такива са били налични към датата, инкриминирана по делото като време на нарушението. При липса на други доказателства тези пропуски не позволяват да бъде изключена версията, предложена от жалбоподателя, че като водач не е имал обективна възможност да узнае за факта на прекратената регистрация. Още повече предвид обстоятелството, че автомобилът е собственост на юридическо лице, чийто управител и водещ неговите дела, съобразно дружествения договор, е различно лице. Сведения не биха могли да бъдат почерпени и от отсъствието на пораждащ действие към датата на управление на превозното средство, посочена като време на простъпката, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото предсрочното му прекратяване поради невнасяне на една от поредните вноски, не съвпада с датата на прекратяване на регистрацията - последната явяваща се резултат от изпълнението на нарочна административна процедура.
Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от приложените към преписката други материали. Липсват ангажирани доказателства за съобщаване за извършената дерегистрация на превозното средство на неговия собственик по реда на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), както и предприети допълнителни мерки, насочващи за това. Този факт допълнително потвърждава, че задължението на компетентните институции - в случая Информационния център към Гаранционен фонд да уведомят собственика на автомобила за предприетата дерегистрация не е изпълнено.
Отсъстват и безспорни фактически данни, позволяващи извод, че управителят на дружеството Б. Х., от своя страна, е споделил за узнато от него обстоятелство, касателно застраховката „Гражданска отговорност“ на едноличния собственик на капитала в лицето на жалбоподателя. Поради тези причини съдът намира, че писмените материали по административнонаказателната преписка опровергават изводите на наказващия орган за конкретното проявление на нарушението като виновно поведение на лице, реализирано в обективната действителност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
3
Съдът след извършена проверка на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностното лице, което е издало документа.
Изрично с приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з – 1632/02.12.2021г., е делегирана компетентност на началниците на група „Административна дейност“ към ОПП – СДВР да издават наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП, а на полицейските органи от ОПП – СДВР- да съставят АУАН.
Административнонаказателното производство е образувано при спазване на давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Изготвянето на наказателното постановление е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи ефективността на юрисдикционнанаказателна дейност на административно наказващия орган. В наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, следва да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7581869-56da-4356-bb4b-60a1039b4f69