Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 19.01.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1962/2023
Вид
Решение № 34
Подписан
19.01.2024
В сила
15.02.2024
Състав
Боян Пенев Войков

Цитирани разпоредби

  • чл. 136 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93б, ал. 7, т. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93в, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93в, ал. 20 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Русе, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520201962 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Л. И., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. П. Х. от АК – Велико Търново, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 38-0005856/16.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта, с която на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Нарушението не било индивидуализирано правилно. Наложеното наказание било в максимален размер, но изложените в подкрепа на този извод на административнонаказващия орган мотиви били съвсем схематични.

Следвало да бъдат обсъдени и изложени конкретните обстоятелства и съображения, въз основа на които е достигнал до извода, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, преценявайки както естеството на деянието, така и също и личността на дееца. Тъй като при 1 извършване на проверката по указания на инспекторите жалбоподателят бил в товарния автомобил, той нямало как да бъде сигурен, че електронната везна и ролетката, с които са били извършени измерванията, били от одобрен тип и сертифицирани, дали точно и ясно е било описано какви са измерените разстояния между осите и дали наистина претоварването на превозното средство е било с 9 400 кг. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, алтернативно за редуциране на наложеното наказание „глоба“ до минималния размер от 500 лв.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован чрез упълномощения защитник – адв. П. Х. от АК – Велико Търново, не се явява, не се явява и защитникът. Постъпила е молба от последния, в която се моли жалбата да бъде уважена. Възразява да бъдат приети по делото приложените фотоснимки, защото същите били направени с телефон и не ставало ясно за коя дата от м. 07.2023 г. се отнасяли, кой ги е направил и в каква връзка.

Освен това, като копия, не били надлежно заверени, защото не било посочено името на лицето, което е направило заверката, а това възпрепятствало възможността да бъде проследено имало ли е правомощия същото да стори това, респективно да носи отговорност за направената заверка, в случай че снимката е била манипулирана. Нарушен бил редът за извършване на съответното измерване. Според чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ при извършване на проверка с оглед издаване на разрешение за движение на тежки или извънгабаритни превозни средства се използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Използваната от контролните органи при проверката електронна везна била средство по чл. 35 от Наредбата и представлява везна с неавтоматично действие. Представлява везна, която иска намесата на обслужващо лице по време на измерването. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. В конкретния случай от представената кантарна бележка се установявало, че измерването 2 на общата маса на превозното средство не било извършено по този законово определен начин, а ос по ос, като полученият резултат е сумиран.

Процедурата за извършване на претеглянията на общата маса на ППС с везни с неавтоматично действие не била самоцел, а въведена с цел избягване на каквито и да е съмнения относно достоверността на резултатите. Щом този ред не бил спазен, резултатите не следвало да бъдат кредитирани с доверие.

Въпреки представените документи за преминат метрологичен контрол на средството за измерване, не ставало ясно дали измерването за установяване на нарушението било направено точно с посочената в АУАН и НП везна със съответния фабричен номер. Нямало доказателства дали ролетката, с която било измерено разстоянието между осите, била преминала метрологическа проверка като средство за измерване. Нямало доказателства дали съответният служител е разполагал с компетентност да борави с такава ролетка.

Наказващият орган наложил административно наказание на нарушителя в максимален размер, без да обсъжда в пълнота отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, като превишаването било само с 39%, което обуславяло по-нисък размер на административното наказание, а не максимален такъв. Не било доказано твърдението на наказващия орган, че спрямо жалбоподателя имало влязло в сила наказателно постановление за същото нарушение, представената справка за издадено НП не отразявала дали същото е влязло в сила. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, алтернативно за редуциране на наложеното наказание до минимума.

Претендира разноски за производството, като счита за неоснователно възражението на наказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което било договорено само 100 лв. над минималното такова и се отклонявало незначително.

Административнонаказващият орган директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 05.10.2023 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 21.09.2023 г., поради което се явява процесуално 3 допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 38-0005870/16.08.2023 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено за това, че при извършена проверка на контролните органи на РД „АА“ – Русе на 14.07.2023 г., около 04,41 ч, в района на бул. „Тутракан“ до офис на Еконт, водачът С. Л.

И. е управлявал товарен автомобил от категория N3 – „Скания“ с рег. № ВТ 2282 КН с прикачено към него полуремарке от категория О4 марка „Вилтон“ с рег. № ВТ 9456 ЕВ, като извършвал обществен превоз на товар (въглища) по маршрут от гр. Варна за гр. Русе, видно от пътен лист № 0016444/13.07.2023 г., като извършил следното нарушение: водачът извършвал превоз на товар със състав от ППС, състоящо се от товарен автомобил от категория N3 – „Скания“ с рег. № ВТ 2282 КН, с две оси, и прикачено полуремарке от категория О4 с рег. № ВТ 9456 ЕВ с три оси, като след направено измерване с електронна мобилна везна модел “Eliauto EX 101” фабричен номер ЕХ 101000025 и принтирана кантарна бележка с № 0254 в 04,31 ч на 14.07.2023 г. се установило, че сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на полуремаркето с разстояние между осите 01 м и 32 см е 33 т и 400 кг, съответно на първа ос – 12 т и 300 кг, втора ос – 10 т и 500 кг, и трета ос – 10 т и 600 кг, което натоварване превишавало с 9 т и 400 кг максимално допустимото натоварване от 24 т, определено от министъра на МРРБ в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. При проверката водачът бил без издадена товарителница за превоза.

От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 13.07.2023 г. жалбоподателят С. И. потеглил със състав от ППС, състоящ се от товарен автомобил от категория N3 – „Скания“ с рег. № ВТ 2282 КН с прикачено към него полуремарке от категория О4 марка „Вилтон“ с рег. № ВТ 9456 ЕВ, като тръгнал от гр. Велико Търново за гр. Варна, където трябвало да бъде натоварен с въглища, който да превози до гр. Русе на същия ден до 23,30 ч. Поради неустановени по делото обстоятелства жалбоподателят пристигнал в гр. Русе на следващия ден – 14.07.2023 г., като около 04,41 ч бил спрян за проверка от екип инспектори на РД „АА“ – Русе, сред които бил и св. Д. С. Д.. Той и колегите му извършили проверка на 4 товарната композиция и прегледали документите, намиращи се у водача И., и тъй като в нито един не било посочено теглото на състава на ППС, пристъпили към неговото установяване посредством мобилна везна с неавтоматично действие модел “Eliauto EX 101” фабричен номер ЕХ 101000025. С помощта на техническо средство – ролетка, служителите установили, че разстоянието между осите на полуремаркето на товарната композиция било 1,32 м. След извършеното претегляне, контролните органи установили, че общото натоварване на трите оси на полуремаркето било 33 400 кг. Резултатът от претеглянето бил обективиран в кантарна бележка с № 0254 в 04,31 ч на 14.07.2023 г., където за всяка една ос, включително и двете оси на влекача, било описано отделното натоварване в килограми.

Така сборът на оси от 3 до 5 давали натоварването на трите оси на полуремаркето, което сумарно правело 33 400 кг. За констатираните нарушения служителите на РД „АА“ – Русе съставили АУАН № 1094/14.07.2023 г. Било констатирано, че водачът не разполага с товарителница за извършвания превоз, както и че намиращия се в товарния автомобил тахограф бил манипулиран.

Съобразно информацията, която е служебно известна на РС – Русе, решаващият състав установи, че срещу С. Л. И. има издадено НП № 380004597/30.03.2023 г., издадено въз основа на АУАН № 147/30.01.2023 г., за извършени нарушения по чл. 93в, ал. 1 и чл. 105, ал. 1 ЗАвП и чл. 177, ал. 3, т.

1, пр. 2 ЗДвП, като постановлението е оспорено пред РС – Русе само в частта, с която е наложено наказание по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП и е било образувано АНД № 900/2023 г. на РС – Русе. То е приключило с влязло в сила Решение № 533/19.07.2023 г., като наложеното наказание е било редуцирано до 800 лв. и реално нарушението е било потвърдено, а в останалата част НП като необжалвано е влязло в сила. На настоящия състав му е служебно известно още и че по повод на жалба на С. И. срещу НП № 380006083/19.09.2023 г., издадено въз основа на АУАН № 1093/14.07.2023 г., с което са му наложени наказания за нарушения по чл. 93б, ал. 7, т. 2 и чл. 93в, ал. 20 ЗАвП, е образувано АНД № 2054/2023 г. на РС – Русе, като НП е обжалвано само по отношение нарушението по чл. 93в, ал. 20 ЗАвП.

Понастоящем делото е обявено за решаване, но не е постановен съдебен акт на въззивния съд, който да е влязъл в сила.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване 5 императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съставът на санкционната разпоредба по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В настоящия случай тези норми са определени в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ е въведено ограничение за натоварване на ос до 24 т или 24 000 кг. За движение на ППС, превишаващо тази маса, е необходимо разрешение от администрацията, управляваща пътя – по аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредбата.