Решение № 722 от 19.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100606054 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда от 18.03.2026г., постановена по НОХД № 16909/24г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, подс.П. А. Л. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1, б.„А“ НК и му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 5 години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

С горепосочената Присъда съдът се е произнесъл и по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като подс.Л. е осъден да заплати на пострадалата Л.М. сумата от 29 143,64 евро, обезщетение за претърпени имуществени вреди, а така също е осъден да заплати и държавна такса от 1 165,75 евро, направените по делото разноски в размер на 422,51 евро по ДП и в размер на 56,24 евро в съдебна фаза на процеса и в полза на пострадалата Л.М. да заплати сумата 766,94 евро, разноски за адвокатско възнаграждение.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от подс.П.Л., чрез неговия защитник адв.М.П., с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която и на осн. чл.304 НПК същият да бъде признат за невиновен в извършване на процесното престъпление, като алтернативно е отправено искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.В депозираното в срока по чл.320 ал.4 НПК

1 допълнително писмено изложение са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена в допуснато нарушение на процесуалния закон – твърди се неправилна оценка на приобщените доказателства и в тази насока се коментират показанията на всички разпитани по делото свидетели, като горното нарушение на процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Депозираната въззивна жалба е процесуална допустима – подадена е в срока по чл.319 ал.1 НПК; спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК; а атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесната въззивна жалба е изложено искане за събиране на нови доказателства, в частност допускане на повторна графически експертиза, което искане не се поддържа в с.з., а и след цялостна служебна проверка въззивният съд приема ненужно събирането на допълнителни доказателства.

В хода на съдебните прения защитата на подсъдимия, в лицето на адв.П., поддържа подадената жалба и отправените със същата искания. В тази вр. отново се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в нарушение на материалния и процесуален закон.По същество на процесния спор отново се излагат аргументи за неправилен и дори непълен доказателствен анализ, тъй като е подценена заинтересоваността на част от разпитаните пред СРС свидетели и не са обсъдени всички доказателствени източници.Защитата инвокира и съображения, свързани с допуснати пороци от първия съд както при провеждане на разпоредителното заседание, така и при изписване на мотивите към постановената присъда.

Пред въззивния съд участващият по делото прокурор лаконично заявява, че се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното първоинстанционно производство, поради което и моли за постановяване на Решение, с което атакуваната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС.

ЧО и ГИ Л. М. твърди, че присъдата на първия съд е правилна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността на първоинстанционната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност и съобразно изискванията на чл.314 НПК намира, че в конкретния казус са налице предпоставките по чл.334 т.1 НПК

Действително в случая защитните аргументи са фокусирани върху фактите и правната им оценка, но въззивният съд по силата на чл.314 НПК следва да извърши цялостна служебна проверка и да разгледа всички въпроси, отнесени до правилността на постановения съдебен акт. Преценката за легитимност на проведеното първоинстанционно съдебно производство 2 предхожда тази по същество на процесния спор.В тази вр. и по мнение на настоящия съдебен състав на първо място следва да се извърши служебна проверка за допуснати от основния съд съществени процесуални нарушения, тъй като решаването на този въпрос предопределя както насоката и обхвата на въззивната проверка, така и подлежащите на упражняване въззивни правомощия.

При извършена проверка на постановената от СРС присъда, съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсва на мотиви към същата. Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са непълни и изпълнени с противоречия до степен, приравняваща ги на липса на такива, като съображенията за това са следните: при изготвяне на доказателствения анализ и посочването на доказателствата, въз основа на които СРС е възприел конкретна фактическа обстановка не са обсъдени всички налични такива и на практика, според настоящия съдебен състав, анализ на същите липсва.Обсъдени и съпоставени със съвкупния доказателствен материал са единствено свидетелските показания, но не и писмените доказателства и доказателствени средства, налични в кориците на делото. Изначално липсва анализ на събраните писмени доказателства и доказателствени средства, на назначените и приети от първия съд експертни заключения, както и съображения защо се установява, че е налице авторство на деянието, за което е ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия. Да, действително в мотивите се наблюдава определена съпоставка между показанията на свидетелите Л.М. и М.М. с част от приобщените писмени доказателства, но последните само и единствено са маркирани, като се акцентира на установената корелация между горните доказателствени източници, но липсва обсъждането им в съдържателен план и от формална страна.Също така, както се посочи по-горе, в мотивите на СРС е налице и противоречие при анализа на събраните доказателства – т.напр. относно изложения коментар на показанията на св.М.М., които показания безкритично са приети за достоверни в цялост, то съдът не е съобразил несъответствието им с тези на св.Л.М. в частта относно дадената сума от 4 000лв. и в тази вр. първият горепосочен свидетел заявява м.06.22г. за момент на предаване на сумата, а св.Л.М. твърди м.07.22г.; респ. налице са несъответствие касателно сочения времеви момент, а в същото време основният съд приема за правдиви показанията и на двамата свидетели и само и единствено на тази база (противоречива по същество) приема за доказана и инкриминираната дата на първото деяние, включено в продължаваната престъпна дейност.Наличието на коментираното несъответствие от една страна и от друга страна липсата на обсъждането му от първостепенния съд, ведно с признаване на подсъдимия за виновен за това деяние лишават проверяваната присъда от мотиви за един от обективните съставомерни елементи.Т.е. присъдата в тази й част е немотивирана, тъй като от самите мотиви не се установява волята на първостепенния съд.

3

Отделно от горното, при запознаване с мотивите на проверяваната инстанция, СГС намира също така, че СРС не е изпълнил задължението си да изложи мотиви, относно правната страна на деянието, като не са наведени правни аргументи относно всеки един от обективните признаци на престъплението.В случая и от правна страна съдът се е задоволил да преповтори конкретното обвинение, като само и единствено е маркирал изводите си относно изпълнителното деяние по възбуждане на заблуждение и извършени от пострадалата разпоредителни действия, резултирали в настъпилата щета.Липсва обаче даден категоричен отговор в какво се изразяват създадените неверни представи, къде, кога и с какви конкретни действия е реализирано изпълнителното деяние.

Доколкото мотивите на СРС и по доказателствата, и от правна страна са бланкетни, пестеливи и схематични, а в отделни части и противоречиви, липсва анализ на всички елементи от обективния и субективния състав, то те не носят законово изискуемото по чл.305 ал.4 вр. чл.301 ал.1 и ал.2 НПК съдържание и в тази вр. е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на това основание.Съдебната практика е последователна и трайна в разбирането си, че такива пороци са от категорията на съществените, тъй като представляват липса на мотиви по смисъла на чл.

348 ал.3, т.2, пр.1 НПК / Решение № 181 от 30.04.2019 г. по н. д. № 697/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то н.о.; Решение № 20/ 02.06.15г. по н.д.№ 1686/14г., ІІ н.о. на ВКС /.

На следващо място, съдът приема, че е налице и друго съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да реализира защитата си в пълнота.Това е така, тъй като с процесния ОА на подс.Л. е повдигнато обвинение за престъпление с визирана цифрова правна квалификация по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1, б.„А“ НК, а същевременно в обстоятелствената и в заключителната част на ОА текстово е описана фактология за осъществено престъплението с две деяния, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, т.е. излагат се твърдения за продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.Т.е. в ОА е налице разминаване между цифрова и текстова квалификация на престъплението.Противоречията в обвинителния акт са останали незабелязани от първоинстанционния съд, който в разпоредително заседание и при обсъждане на чл.248 ал.1 т.3 НПК е следвало да ги установи и съответно да прекрати съдебното производство по делото.Съдебната практика непротиворечиво приема, че целта на ОА е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/подсъдимия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита /ТР № 2/2002 г., т. 4.2 на ОСНК на ВКС/. Нарушението е проявено още на досъдебното производство, като безкритично е възпроизведено в ОА и в обжалваната първоинстанционна 4 присъда.По тази причина, и поради невъзможността за връщане на делото на прокуратурата, присъдата следва да бъде отменена и делото бъде върнато на първата инстанция на основание по чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 НПК за отстраняване на това нарушение.

На последно място се отбелязва и още едно констатирано съществено процесуално нарушение, допуснато от основния съд в рамките на проведеното разпоредително с.з. и касаещо предявената гражданска претенция.

Гражданският иск е предявен устно от адв.Б., повереник на пострадалата Л.М., като направеното в тази насока изявление е „предявявам граждански иск срещу подсъдимия за сумата, посочена в ОА 57 000“.Изявлението обаче е лишено от изрично уточнение на характера на вредите, чието възстановява се претендира.Да, процесуалният закон допуска устно предявяване на гражданския иск, но дори и устно предявен, той трябва да отговаря на законовите условия и да притежава изискуемото по чл.85 ал.1 НПК съдържание.В случая и поради липсата на уточнение на характера на търсените с иска вреди, то същият не е прецизен, изчерпателен и не отговаря на чл.85 ал.1 НПК. Въпреки горния недостатък, СРС с нарочно определение приемане гражданския иск за съвместно разглеждане в производството, като в самото съдебно определение вече е уточнено, че се касае за имуществени вреди – тук отново е налице нарушение, тъй като с този свой акт съдът е заместил волята на пострадалия, което е недопустимо и нарушава правата на подсъдимото лице.

В хода на разпоредителното заседание е допуснато и още едно нарушение. При провеждане на това заседание пострадалата М. се е явила лично, като определението за конституирането й за ЧО и ГИ е постановено едва накрая, след изслушване на СРП, на защитата, на самия подсъдим и на адв.Б. по въпросите по чл.248 ал.1 НПК. При това положение и към този процесуален момент, а именно изслушването по чл.248 НПК адв.Б. все още не притежава качеството на повереник, тъй като съгл. чл.100 ал.1 НПК повереникът представлява в процеса частния обвинител и гражданския ищец; респ. в случая становище по чл.248 НПК е взело лице, което не е включено в кръга от лица по чл.247в ал.1 и ал.2 НПК.В същото време съдът не е дал възможност на явилата се пострадала да изрази своето становище, респ. налице е нарушение на чл.248 ал.5 вр. чл.247в ал.1 и ал.2 НПК Въз основа на изложеното, разглеждане на наведените от подсъдимия, чрез защитника му в жалбата и допълнението към същата, основания за материална незаконосъобразност на постановения акт не се налага.