Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 561 от 03.07.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1755/2024
Вид
Решение № 561
Подписан
03.07.2025
В сила
30.07.2025
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. гр. Хасково, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640101755 по описа за 2024 година

Предявен е от „Водоснабдяване и канализация” EООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Сакар” №2, представляван от управителя Б. А. Ж., чрез юрисконсулт Т. П. С., против А. И.

М. с ЕГН:********** от гр.Х., ****************************************, и

А.

И.

Й. с

ЕГН:********** от с.Ч., общ.Д.,*********************************, иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че А. И. М. дължи на ищеца сумата от 12,61 лв. - законна лихва за забава за периода от 27.08.2021г. до 08.04.2024г., представляваща сбора от присъдена със заповед за изпълнение №156 от 20.02.2024г. по ч.гр.д.№ 51/2024г. по описа на Районен съд-Хасково лихва в размер на 11.04 лв. за периода 28.08.2021г. до 11.12.2023г. и 1.57 лв. - лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда 08.01.2024 до 08.04.2024г.- датата на погасяване на главницата; както и че ответника А. И. Й. дължи на ищеца сума от 12,49 лева, представляваща сбор от присъдена със същата заповед за изпълнение лихва в размер на 11.04 лв. за периода 28.08.2021г. до 11.12.2023г. и 1.45 лв. - лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда 08.01.2024 до 01.04.2024г. - датата на погасяване на главницата.

В исковата молба е изложено, че в качеството си на ВиК оператор, ищцовото дружество предоставило на К.А.М. - наследодател на двамата ответници, ВиК услуги до водоснабдения й имот, находящ се на адрес в гр.Х., **************************, за който е надлежно открита партида с 1

№*******. Твърди се, че след смъртта на К.А.М. на **.**.****г., наследниците не изпълнили задължението си в 60-дневен срок да подадат заявление за прехвърляне на партидата на името на наследник, поради което издаваните фактури за предоставените услуги на посочения обект, продължили да се издават на името на наследодателя. Заради нередовно плащане по карнет №******* към 11.12.2023г. били натрупани просрочени задължения за предоставени ВиК услуги по доставяне на вода до горепосочения водоснабден имот за периода от 02.12.2019г. до 07.10.2021г. по два броя фактури, възлизащи на сумата от 89,17 лева – общо задължение за главница и 22,08 лева – общо задължение за лихва за забава. Тъй като просрочените задължения не са погасени доброволно, по заявление на ищцовото дружество по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№51/2024г. по описа на Районен съдХасково, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 156/20.02.2024г. Изложено е, че срещу нея е постъпило възражение от длъжниците, че са заплатили дължимите суми, но в действителност са платени единствено припадащите им се главници с общ размер от 89,18 лв., но не и присъдените лихви. Ищцовото дружество изтъква също, че тъй като това плащане е извършено след като длъжниците са изпаднали в забава и след образуване на заповедното дело, то те дължат заплащане и на начислените им лихви за забава и припадащата им се част от разноските по заповедното дело.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника А. И. М., който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва изложеното в исковата молба и прави възражение за изтекла погасителна 3-годишна давност по отношение на претендираното акцесорно вземане за законна лихва.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. И. Й., която се явява в съдебно заседание и заявява, че е платила всичко.

Поради оттегляне на предявените искове по отношение на ответника А.

И. Й. с влязло в сила протоколно определение е прекратено производството по делото на основание чл.232 от ГПК.

По отношение на ответника А. И. М. процесуалните представители на ищеца заявяват, че също са изплатени претендираните в заповедното и в настоящото производство суми, поради което следва да се отхвърли иска като неоснователен, поради плащане. Но доколкото ответникът с поведението си е дал основание за завеждане на иска, същият следва да понесе разноските по делото. Предвид гореизложеното се иска осъждане на ответника, съобразно направеното искане и списъка на разноските, посочени в подадената от юрисконсулта на дружеството молба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищеца заявление е образувано ч. гр. д. № 51/2024г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответниците за сумата от общо 89,18лв. или всеки от двамата по 44,59лв. – главница, представляваща цената на предоставени до обект с адрес гр.Х., 2

****************************, услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на води, за периода от 02.12.2019г. до 07.01.2021г. по партидата на починалата К.А.М., както и сумата общо от 22,08лв. или всеки от двамата по 11,04лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 27.08.2021г. до 11.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.01.2024г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №156 от 20.02.2024г.

Приложен е фискален бон за заплатена сума от 13,04лв. на 09.10.2024г., която видно от приложения лихвен лист от същата дата – 09.10.2024г. представлява мораторна лихва за парт. 111/78 за периода от 22.02.2024г. до 09.04.2024г. върху главница от 44,58лв. Като доказателства се представят също така издадените на 26.07.2021г. и на 25.10.2021г. фактури от ищцовото дружество и карнетите с показанията за отчитанията на водомера на К.А.М. за периода от 01.08.2017г. до 01.09.2020г. и от 02.12.2019г. до 07.10.2021г. От справката, изготвена от ищцовото дружество на 25.04.2025г. е видно кога са извършвани плащания, по кои фактури и в какви размери. Още с подаване на възраженията срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. №51/2024г. по описа на РС-Хасково са представени и разписки за извършени плащания от длъжниците на присъдената в полза на водоснабдителното дружество главница. С влязло в сила на 17.06.2024г. определение е обезсилена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. №51/2024г. по описа на РС-Хасково в частта на присъдената главница.

На 25.01.2024г. е издадено от Община Хасково удостоверение за наследници на К.А.М., от което се установява, че е починала на **.**.****г. и оставила като свои наследници ответниците А. И. М. и А. И. Й..

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника А. И. М. за посочената в исковата молба сума от 12,61лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 27.08.2021г. до 08.04.2024г. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща лихва за забава върху дължимата сума за консумирана и неизплатена вода за визирания в исковата молба период. Разгледан по същество иска се явява неоснователен. Не съществува спор между страните, че на 09.10.2024г. ответникът М. е заплатил дължимата сума за мораторна лихва, за което същият представя писмени доказателства с отговора на исковата молба. Ето защо, така предявения против него иск следва да се отхвърли поради извършеното плащане на процесната сума в хода на делото. За пълнота следва да се отбележи, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно, тъй като към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №51/2024г. по описа на РС-Хасково, не е изтекъл предвидения 3-годишен давностен срок. Заявлението е депозирано на 3

08.01.2024г., а се търси лихва за забава за периода от 27.08.2021г. до 08.04.2024г.

При тези данни по делото съдът намира за основателно направеното от самия ищец искане за отхвърляне на исковата претенция, поради нейното изплащане от ответника в хода на делото, поради което към настоящия момент търсената сума вече не е дължима, поради наличието на извършено плащане.

Доколкото се твърди от ищеца, че не са му изплатени направените разноски и се прави искане за тяхното присъждане, съдът следва да се произнесе в тази насока. Поради факта на изплащане на процесната сума за лихва в хода на делото, т.е. след предявяване на иска, основателно се явява искането за присъждане на направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в исковото производство. Несъмнено със забавата в изплащането на дължимите суми към ищеца ответникът е станал причина за завеждане на иска и е дал повод да бъде образувано настоящото и заповедното производство, поради което следва да поеме отговорността за направените от ищеца разноски и в двете производства. С оглед дадените указания в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и доколкото се претендира присъждане на разноските само в исковото производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер общо на 125лв., от които 25лв. – държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, както са поискани от пълномощника на страната.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” EООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Сакар” №2, представляван от управителя Б. А. Ж., чрез юрисконсулт Т. П. С., против А.

И.

М. с

ЕГН:********** от гр.Х.,

****************************************, иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, за сумата от 12,61лв., представляваща законна лихва за забава за плащане на парично задължение за доставени ВиК услуги по партида №*******, открита за водоснабден имот, находящ се в гр.Х., **************************, периода от 27.08.2021г. до 08.04.2024г., за която сума е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №156 от 20.02.2024г. по ч. гр. д. № 51/2024г. описа на Районен съдХасково, като неоснователен.

ОСЪЖДА

А.

И.

М. с

ЕГН:********** от гр.Х.,

****************************************, да заплати на

„Водоснабдяване и канализация” EООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Сакар” №2, представляван от управителя Б. А. Ж., направените по делото разноски в общ размер на 125лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: М.П.

5