Решение № 19402 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19402 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ................... при участието на секретаря ..................... като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело № 20231110108523 по описа за 2023 година пряк иск на увредено от деликт лице, спрямо което е отговорен застрахован деликвент, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание съответно чл. 498 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба Н. К. И. с ЕГН**********, живееща в гр. ............... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ......................... чрез пълномощника адвокат А. Х. Г., твърди, че претърпяла имуществени и неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие. Същото било предизвикано от водач на автомобил, застрахован от ответното ....................., с трето лице – помагач Б. К. П. с ЕГН**********, живеещ в гр.

...................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................. чрез пълномощника адвокат Я. Г. С. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Искането е ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищцата следните суми:

36.00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 30. ХІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата;

12 000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания;

1 законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 30. ХІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че между него и собственика на управлявания от причинителя на вредата автомобил е бил сключен застрахователен договор към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Ответникът поддържа обаче, че водачът на застрахования от него автомобил не е виновен за настъпване на произшествието.

Ищцата претърпяла телесно увреждане от друго събитие. Процесното произшествие настъпило по вина на ищцата, която пресякла внезапно пътното платно. Въз основа на горното ответникът излага становище, че е налице съпричиняване на настъпилите вреди. Размерът на търсените вреди бил прекомерно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Третото лице-помагач не оспорва иска.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. Относно сключването на застрахователния договори:

Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд към 07. VIII. 2022 година за лек автомобил марка .................... бил сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответника. Договорът е сключен за срок от....................

Относно настъпването на произшествието:

На 07. VIIІ. 2022 година в 16 34 часа в гр. .................... третото лице - помагач управлява лек автомобил марка ...................., собственост на ....................., живеещ в гр. ...................... с посока на движение от ул. ....................... По същото време ищцата и внучките ................. Х.а Г.а с

ЕГН********** и Н. Х.а Г.а с ЕГН.................... пресичат улицата пред №....... Третото лице се движи по улицата с посока на движение, обратна на движението на автобуса без да пропусне преминаващите внучки на ищцата и така виновно причинява пътно-транспортно произшествие.

На същата дата ..................... съставя за описаното пътно-транспортно представен по делото с исковата молба протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица №...................... При съставянето на протокола третото лице-помагач (причинител на вредата) представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

Съдът установява механизма на настъпване на произшествието както от писмените доказателства, така и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза.

Механизмът на настъпване на произшествието се установява и от събраните по делото гласни доказателства. По делото е разпитана като свидетелка ..................... с ЕГН**********, живееща в ..................... Според свидетелката, ищцата и внуците – две момичета и момче – слезли от автобус .................... Ищцата водела внука си за ръка, а двете внучки се движели сами пред нея. След слизането от автобуса двете внучки на ищцата заобиколили превозното средство и се затичали да пресекат пътното платно. Като ги видяла, ищцата се затичала след тях. В същото 2 време третото лице-помагач управлявал по улицата застрахования от ответника автомобил, което довело до настъпване на произшествието.

3. Относно претърпените от ищцата вреди и разходите за поправянето им :

На 17. VIII. 2022 година ищцата заплаща на ..................... сумата от 36.00 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение. За плащането е издаден представен по делото с исковата молба фискален бон.

Характерът на претърпените от ищцата вреди се установява и от събраните по делото гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетелки лицата:

..................... с ЕГН**********, живееща в гр. ............... и ..................... с ЕГН**********, живееща в гр. ......................

Свидетелките са съответно дъщеря и сестра на ищцата, затова съдът преценява показанията им съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от показанията на свидетелките, ищцата имала повърхностни наранявания и охлузвания по тялото. Според дъщеря , те заздравели за около седмица, а според сестра – за около месец.

4. По заявяването на претенцията пред застрахователя:

На 30. IХ. 2022 година ищцата заявява претенция за плащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество.

На 29. ХII. 2022 година застрахователят отказва да определи и плати обезщетение с писмо с изходящ №6354.

Заявлението за плащане на застрахователно обезщетение и отговорът на застрахователя са представени по делото с исковата молба.

5. Обстоятелства, установени от експертното заключение:

На 26. IV. 2024 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ...................... представя в съда заключение на автотехническа експертиза. Видно от заключението, настъпването на произшествието се дължи на поведението на третото лице – помагач, който не управлявал автомобила с достатъчно ниска скорост, за да спре преди зоната на удара, както и на поведението на внучките на ищцата, които пресекли улицата внезапно.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По иска за главницата:

Според чл. 498, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Съдът приема, че за уважаване на такъв иск е необходимо сбъдването на следните условия: виновно противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, изразено в причиняване на пътнотранспортно произшествие; настъпили за ищцата вреди; причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и настъпилите за ищцата вреди; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на моторното превозно средство, управлявано от причинителя на вредата, и ответното дружество към 3 момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие; искане за плащане на застрахователно обезщетение, предявено от увреденото лице пред застрахователя; отказ на застрахователя да плати обезщетение.

Съдът счита, че в процесния случай не всички предпоставки за уважаване на иска са налице.

Поведението на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство действително е довело до настъпване на пътно транспортно произшествие. Механизмът, времето и мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие се установява както от представения по делото протокол, така и от събраните по делото гласни доказателства. От никое от събраните доказателства не се установи обаче ищцата да е пострадала в следствие на поведението на водача на застрахования от ответника автомобил. Ищцата не е посочена като участница в пътнотранспортното произшествие в представения протокол. Там са посочени като пострадали единствено внучките

– ................. Х.а Г.а с ЕГН********** и Н. Х.а Г.а с ЕГН..................... От разпитаните свидетелки само една е присъствала на настъпването на произшествието и тя заявява, че не видяла съприкосновение на застрахования автомобил с тялото на ищцата. Дори от показанията на сестрата на ищцата, разпитана като свидетелка по делото, се установява, че при телефонен разговор ищцата съобщила, че внучките пострадали при пътнотранспортно произшествие, но не споменала да е пострадала и тя самата – „Сестра ми, бързо ела, блъснаха децата“. Следва да се има предвид още, че според свидетелските показания ищцата догонвала внучките си и тичала след тях заедно с внука си. Затова съдът преценява като малко вероятно ударът да настъпи по такъв начин, че автомобилът да е в съприкосновение и с ищцата, и с внучките , които се движат преди нея.

Съдът не взема предвид представеното от ищеца медицинско удостоверение – същото е съставено повече от седмица след настъпването на инцидента, изцяло по сведения на ищцата.

Съпоставяйки събраните по делото доказателства, съдът стига до извод, че е възможно след пътнотранспортното произшествие ищцата да е претърпяла наранявания, догонвайки внучките си, но по делото не се установи тези наранявания да са последствие от поведението на водача на застрахования от ответника автомобил.

Доказването на обстоятелството е изцяло в тежест на ищцата, която го твърди, по силата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс. Категорични доказателства не се събраха, затова съдът намира, че искът се явява неоснователен.

За правна чистота следва да се отбележи, че според заключението на съдебно техническата експертиза поведението на внучките на ищцата също довело до настъпване на произшествието.

Освен това, представеният фискален бон не установява плащане на лечение, а на издаване на медицинско удостоверение – разход, който е свързан с претърпяно увреждане, но не е задължителна последица от него.

По изложените съображения съдът следва да отхвърли предявения иск за имуществени и неимуществени вреди като неоснователен.

2. По иска за обезщетението за забава :

Предвид отхвърлянето на главните искове, акцесорният иск за обезщетение за забава следва също да бъде отхвърлен като неоснователен.

4

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ответникът е направил разноски от общо 410.00 лева, от които 300.00 лева за вещо лице, 10.00 лева за издаване на съдебно удостоверение и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с отхвърлянето на исковете, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на ....................., да плати на Н. К. И. с ЕГН**********, живееща в гр. ............... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.

......................... чрез пълномощника адвокат А. Х. Г. следните суми:

36.00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 30. ХІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата;