Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2779 от 09.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2684/2025
Вид
Решение № 2779
Подписан
09.07.2026
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. Варна, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № **253110102684 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД.

Ищците Д. Г. Т., Г. В. Т. и В. В. Т. твърдят, че между наследодателя им В.

Г. Т. и ответника „В. Б.“ ЕООД бил сключен договор, обективиран в Нотариален акт № **, том *, pen № ***, дело № *** от **** г. на нотариус О.

Ш., pen № *** на НК. По силата на същия В. Г. Т. се задължил да прехвърли собствените си 46.36 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, в замяна на което му било учредено право на строеж за самостоятелни обекти в бъдещата сграда в имота /в т.ч. гараж № *, находящ се на първи етаж на сградата, вх. *, с площ от 17,50 кв.м. при граници: Гараж № *, вътрешен двор, улица както и 0,2459 % идеални части от общи части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот/, а „В.

Б.“ ЕООД поело задължение да построи със собствени сили и средства жилищната сграда, предвидена за строеж в посочения имот съгласно действащия ПУП-ПРЗ, техническия проект и нормативните изисквания.

Заявяват, че сградата е построена и въведена в експлоатация съгласно Разрешение за ползване № *****/08.04.2021 г. на Началника на ДНСК, но гараж № * не бил изграден, независимо че това било предвидено в одобрените архитектурни проекти.

На 09.06.2023 г. В. Г. Т. починал, като оставил за наследници своята преживяла съпруга - ищцата Д. Г. Т. и двете си деца - ищците Г. В. Т. и В. В. Т..

Ищците поддържат, че ответникът им дължи обезщетение за 1 неизпълнение, равняващо се на средната пазарна стойност на процесния гараж.

Отправят искане до съда за осъждане на ответника да им заплати сумите, както следва:

- на Д. Г. Т. - сумата от 6817.57 евро /равняваща се на 13 334 лева/, представляваща частичен иск от сума в общ размер от 20 000 евро /равняваща се на 39 116.60 лева/,

- на Г. В. Т. – сумата от 1704.14 евро /равняваща се на 3333 лева/, представляваща частичен иск от сума в общ размер от 5000.00 евро /равняваща се на 9779.15 лева/,

- на В. В. Т. – сумата от 1704.14 евро /равняваща се на 3333 лева/, представляваща частичен иск от сума в общ размер от 5000.00 евро /равняваща се на 9779.15 лева/, които суми представляват обезщетение за неизпълнение на задължението за изграждане на гараж № * в сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, поето от ответното дружество по силата на сключен с наследодателя на ищците В. Г. Т. договор, обективиран в Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № *** от **** г. на нотариус О. Ш., рег. № *** на НК.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно представения с исковата молба нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот и учредяване право на строеж от 20.12.2016 г. /л. 8-21/ В. Г. Т. е прехвърлил 46.36 кв. м. идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. *******, с проектен идентификатор *******, на „И. х.д“ ЕООД срещу задължението на „В. Б.“ ЕООД, чрез управляващ и представляващ Л. К. С., да построи със собствени сили и средства жилищна сграда, предвидена за строеж в описания имот. Със същия нотариален акт на В. Г. Т. е учредено право на строеж за следните обекти в бъдещата сграда: гараж № *, находящ се на първи етаж, вх. „*“, с площ от 17.5 кв. м.; амбулатория № *, находяща се на втори етаж, вх. „*“, с площ от 90.21 кв. м.: апартамент № **, находящ се на осми етаж, вх. „*“, с площ от 82.81 кв. м.; апартамент № **, находящ се на осми етаж, вх. „*“, с площ от 95.28 кв. м.

С Разрешение за ползване № *****/08.04.2021 г. е въведен в експлоатация строеж „Жилищна сграда – тяло * – I етап, тяло * – II етап, с магазини, амбулатории за индивидуална практика за първична и специализирана медицинска помощ, гараж и място за трафопост“ /л. 26/, находящ се в УПИ ** – *, *, *, **, ** /с идентификатор *******/, кв. *** по плана на **-ти м.р., гр. ****, ул. „*******“ № **.

2

Съгласно приложеното на л. 28 от делото удостоверение В. Г. Т. е починал на 09.06.2023 г., като е оставил следните наследници по закон: Д. Г. Т.

/съпруга/, Г. В. Т. /дъщеря/ и В. В. Т. /дъщеря/.

Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като не допринасят за изясняване на предмета на доказване по делото.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебно-оценителна експертиза /л. 88-92/, заключението по която съдът кредитира в пълнота като компетентно изготвено и обосновано. В обстоятелствената част на същото вещото лице сочи, че процесният гараж № * е следвало да бъде изграден във вход „*“ – втори етап на строителството, като за този етап по обяснителната записка към инвестиционния архитектурен проект е записано, че има промяна в инвестиционните намерения след издаване разрешение за строеж. В копието на архитектурния проект за вход „*“ няма отразена промяна и не е предвиден за изграждане гараж № *.

Вещото лице е определило пазарната стойност на гараж № * към датата на сключване на нотариалния акт /20.12.2016 г./ - 6700 евро, както и към настоящия момент – 29 800 евро. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че при извършения оглед на място е констатирало, че гараж № * не е изграден.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата /реално изпълнение, ведно с мораторно обезщетение/ или да иска обезщетение за неизпълнение /компенсаторно обезщетение/.

За да бъде уважен предявеният иск за присъждане на компенсаторно обезщетение, ищецът следва да установи наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните, като в случай че ответникът поддържа да е изпълнил точно задължението си, в негова тежест е да установи този факт.

От съдържанието на представения по делото нотариален акт безспорно се установява, че „В. Б.“ ЕООД е поело задължение за изграждане на процесната сграда, в която наследодателят на ищците е следвало да придобие подробно описаните в нотариалния акт самостоятелни обекти, в т.ч. процесния гараж № *. Нотариалният акт е подписан лично от В. Г. Т., както и от законния представител на ответника – Л. К. С., поради което следва да се приеме, че въз основа на същия между В. Г. Т. и „В. Б.“ ЕООД е възникнало валидно облигационно отношение.

Ответникът не е оспорил исковата молба нито е навел твърдения, че е изпълнил така поетото задължение. Нещо повече, от заключението по допуснатата експертиза става ясно, че гараж № * не е изграден. При това следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение от страна на „В. Б.“ ЕООД, поради което и в полза на В. Г. Т. се е породило правото да претендира компенсаторно обезщетение. Доколкото последното има имуществен 3 характер, със смъртта на последния то е преминало в патримониума на неговите наследници съобразно наследствените им квоти /по 1/3/. Размерът на дължимото обезщетение се съизмерява с пазарната стойност на гаража, определена към момента на приключване на съдебното дирене, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, т.е. същото възлиза на общо 29 800 евро. Както по-горе бе изложено, то следва да бъде разпределено между наследниците на кредитора поравно, т.е. ответникът дължи на всеки от тях сума в размер на 9933.33 евро.

Предвид изложените съображения и с оглед факта, че предявените претенции са в рамките на горепосочената сума исковете следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер на 409.04 евро, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 2.56 евро, депозит за експертиза в размер на 150 евро, както и адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1250 евро.

Следователно ответникът следва да бъде осъден да им заплати сума в общ размер от 1811.60 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* *, ДА ЗАПЛАТИ н а Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „*******“ ***, СУМАТА ОТ 6817.57 евро /шест хиляди осемстотин и седемнадесет евро и петдесет и седем евроцента/, равняваща се на 13 334 лева /тринадесет хиляди триста тридесет и четири лева/, представляваща частичен иск от сума в общ размер от 20 000 евро /двадесет хиляди евро/, равняваща се на 39 116.60 лева /тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/ - обезщетение за неизпълнение на задължението за изграждане на гараж № * в сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, поето от ответното дружество по силата на сключен с наследодателя на ищците В. Г. Т. договор, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. № *****, дело № **** от **** г. на нотариус О. Ш., рег. № *** на НК, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* *, ДА ЗАПЛАТИ н а Г. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*******“ ***, СУМАТА ОТ 1704.14 евро /хиляда седемстотин и четири евро и четиринадесет евроцента/, равняваща се на 3333 лева /три хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща частичен иск от сума в общ размер от 5000 евро /пет хиляди евро/, равняваща се на 9779.15 лева /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет 4 стотинки/ - обезщетение за неизпълнение на задължението за изграждане на гараж № * в сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, поето от ответното дружество по силата на сключен с наследодателя на ищците В. Г. Т. договор, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № *** от *** г. на нотариус О. Ш., рег. № *** на НК, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* *, ДА ЗАПЛАТИ н а В. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „*******“ ***, СУМАТА ОТ 1704.14 евро /хиляда седемстотин и четири евро и четиринадесет евроцента/, равняваща се на 3333 лева /три хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща частичен иск от сума в общ размер от 5000 евро /пет хиляди евро/, равняваща се на 9779.15 лева /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ - обезщетение за неизпълнение на задължението за изграждане на гараж № * в сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, поето от ответното дружество по силата на сключен с наследодателя на ищците В. Г. Т. договор, обективиран в Нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус О. Ш., рег. № *** на НК, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Т., ЕГН **********, Г. В.

Т., ЕГН **********, и В. В. Т., ЕГН **********, всички с адрес: гр. Варна, ул.

„*******“ ***, СУМАТА ОТ 1811.60 евро /хиляда осемстотин и единадесет евро и шестдесет евроцента/, представляваща сторени по делото разноски пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5